„Посвещавам тази победа на тези, които вярваха в нас, а също и на тези, които не вярваха. Казваха, че имаме 7% шанс да продължим“, заяви Тапело Масеко след като отбеляза съдбоносния победен гол за Южна Африка срещу Южна Корея. „Бафана Бафана“ оцеля в груповата фаза на Световното първенство за първи път в историята си – постижение, което не успяха да направят дори на домакинския турнир през 2010 г. И го направиха по напълно неочакван начин, защото на хартия този отбор не изглеждаше способен да пише история.
Анализаторите ги отписаха още след загубата с 0:2 от Мексико в мача на откриването, където отборът показа слаба игра във всички линии и получи два червени картона. Когато допуснаха ранен гол и срещу Чехия във втория си мач, изглеждаше, че турнирът ще се превърне в пълен провал. Но тогава дойде обратът. Една случайна дузпа, отсъдена за неволна игра с ръка на Павел Шулц, донесе на „Бафана Бафана“ равенство 1:1. Критиците обаче твърдяха, че тимът в жълто е извадил огромен късмет да не завърши с нула точки. Очакваше се Южна Корея да стигне до лесна победа на стадиона в Лион. Вместо това празнуваше Масеко – играчът, който повече от всеки друг символизира възхода на Южна Африка срещу всички прогнози.
Пътят надолу: травми и битка с депресията
Истината е, че Тапело Масеко изобщо не трябваше да бъде в състава. Решението на селекционера Уго Броос да го включи в отбора за Мондиала изуми мнозина в Южна Африка, тъй като крилото почти не беше играло повече от две години. От януари той се опитваше да съживи кариерата си под наем в АЕЛ Лимасол, който преживяваше слаб сезон в кипърската лига и завърши на осмо място. Дори по тези стандарти Масеко не блестеше – не беше твърд титуляр и вкара едва два гола в 15 мача. Идеята, че точно той ще се превърне в национален герой, изглеждаше абсурдна.
Всичко започна да се обърква в началото на 2024 г. по време на Купата на африканските нации. В 114-ата минута на четвъртфинала срещу Кабо Верде Масеко скъса бедрен мускул и напусна турнира в сълзи. Оттогава той така и не успя да се възстанови напълно. В клуба му Мамелоди Съндаунс очакваха да е готов за сезон 2024/25, но това не се случи. Масеко записа едва няколко мача като резерва и в един момент дори беше изпратен да тренира с дублиращия отбор. Феновете го забравиха.
През август 2025 г. младият играч публикува пост в Instagram, в който разкри, че се бори с депресия: „Не знам кога започна, но огънят в мен угасна. Все още тренирам здраво и се боря, но се чувствам празен отвътре. Играта, която изпълваше душата ми с щастие, сега се усеща различна. По-тежка, по-студена. Странна болка е, когато даваш всичко от себе си, а не те виждат.
Принуждавам се да продължа, но самочувствието ми се разпада, радостта изчезва и вече не съм човекът, който бях. Гладът, ентусиазмът, любовта към състезанието – всичко избледнява. Надеждата се чувства далечна и се чудя дали някога ще мога да се върна там, където бях.“
Лъч надежда в Кипър
В Мамелоди Съндаунс не му помогнаха да се възстанови. В края на 2025 г. Масеко почти не играеше и никой не си и помисляше, че участието на Световно първенство е възможно. Нито един отбор в Южна Африка не прояви интерес към него, а физическото и психическото му състояние бяха под сериозен въпрос. Наемът в скромен кипърски отбор през януари остана незабелязан. АЕЛ Лимасол заложи на него отчасти благодарение на препоръката на Лутър Синг, друг южноафрикански футболист, който вече беше играл там. Опитният Синг веднага взе младия Масеко под крилото си и му помогна да се адаптира и да повярва малко повече в себе си. Още във втория си мач за Лимасол Масеко вкара красив победен гол срещу Омония Никозия за купата и получи първите си позитивни заглавия. Възстановяването беше започнало.
Неочакваният ход на Уго Броос
Въпреки скромното си представяне в Кипър, където записа пълни 90 минути само веднъж, белгийският селекционер Уго Броос реши да заложи на него. Броос, който работи в Южна Африка от 2021 г., си спомняше обещаващите му изяви на Купата на африканските нации преди две години и половина и вярваше, че Масеко има какво да допринесе. Щастието на играча беше безгранично. Той вече виждаше как кариерата му се срива, а изведнъж осъществи най-голямата си мечта – участие на Мондиал.
Преди турнира той премина през редица трудности:
Тежка контузия на бедрен мускул.
Дълъг период на възстановяване и загуба на форма.
Изпращане в дублиращия отбор на Мамелоди Съндаунс.
Публично признание за битка с депресия.
Неубедителен престой под наем в Кипър.
Анализаторите не разбираха защо играч под наем в Кипър заслужава шанс. Още по-малко проумяваха плановете на Броос, когато той започна срещу Мексико със схема без крила. Срещу Чехия обаче Масеко беше титуляр на десния фланг. Медиите разкритикуваха белгиеца с твърдението, че играчът е ефективен само отляво. Но Броос мислеше друго. Срещу Южна Корея Масеко отново започна отдясно и играта на отбора беше далеч по-подредена. И тогава той вкара. С левия крак, разбира се.
Кой би повярвал? В цялата си кариера до тази вечер Масеко имаше едва 10 гола. Гол номер 11 в живота му се оказа един от най-важните в историята на южноафриканската нация. Той беше напът да изчезне и да се срине, а сега е национален герой. „Моментите на спад са много трудни, а моментите на щастие са невероятни“, каза Масеко, докато се готвеше за Мондиала. Дори той не си е представял колко изумителен ще бъде неговият върхов момент.



