В централно-северната част на Еквадор, в град Санголки, се намира един от най-младите и проспериращи клубове на южноамериканския континент. Клуб Депортиво Индепендиенте дел Вайе, основан през 1958 г., се превърна в ярък пример, че залагането на собствената школа дава резултати. В съвременния футбол, който все по-често разчита на продажби, моделът на клуба се оказва и печеливш бизнес, който захранва цялата структура. Макар това да не е първоначалната цел, най-силните отбори в света вече чукат на вратата им много рано.
Испанската връзка и моделът за развитие
Индепендиенте дел Вайе намира в лицето на испански специалисти пътя, по който да изгради нещо едновременно моментно и дълготрайно. Мигел Анхел Рамирес, треньор от Канарските острови, пръв поема по този път, като първоначално е директор на школата, а впоследствие и старши треньор на първия отбор.
„Това е среда, която се различава много от повечето клубове, защото тук може да се работи по стабилен проект с ясна и последователна визия“, обяснява Рамирес пред „AS“.
Испанецът, който работи две години в Еквадор, съвпада с израстването на големи имена, които днес блестят в европейския футбол.
„Натискът, който съществува, е вътрешен – да искаме да растем и да печелим титли, освен че развиваме таланти, което е основният приоритет и за което се отделя голяма част от бюджета на клуба.“
Философията зад успеха
Основите на този модел остават непроменени. Въпреки че методите може да са се развили, формирането на играча и личността е вътрешен приоритет.
„Ключовите фактори са много. Става дума за съвкупност от неща: човешките качества, отдадеността и целта. Бих ги откроил. Когато говоря за човешки качества, имам предвид треньорите, хората, които изграждат клуба. Целта на Индепендиенте дел Вайе е да даде възможност на еквадорския талант. Да го измъкне от улицата и да му даде шанс чрез футбола. Това не е клуб, който се стреми да формира играчи, за да прави бизнес“, заяви пред „AS“ Мартин Анселми, бивш треньор на първия отбор.
Този подход е подкрепен и от националния селекционер на Еквадор, Себастиан Бекасесе: „В Еквадор се правят опити да се подобрят условията за клубовете, които развиват играчи, като се осигурят храна, транспорт и инструменти за развитието на децата.“
И двамата треньори, извели клуба до триумф в Копа Судамерикана (Рамирес през 2019 г. и Анселми през 2022 г., който добави и Рекопа Судамерикана), познават добре силата на школата. „Опитът ми като ръководител на школата беше прекрасен – разполагахме с треньорски щабове на пълен работен ден от отбора до 12 години, с деца, които живеят и учат в базата на клуба“, отбелязва Рамирес.
Това не води само до успехи на върха, но и подготвя младежите за живота извън терена. „Днес те развиват човешки същества в цялост. Училището, което Индепендиенте дел Вайе има, е впечатляващо, както и методологията на академичното преподаване. В крайна сметка човек се формира като футболист, но същевременно му се дава възможност, ако не успее във футбола, да има инструментите да се справи в живота“, коментира Анселми.
Милионни продажби и европейският пазар
Еквадорските футболисти вече не са просто обект на похвали, а реалност на световно ниво. Уилиан Пачо (ПСЖ), Мойсес Кайседо (Челси) и Пиеро Инкапие (Арсенал), които днес играят в някои от най-добрите отбори в Европа, са най-доброто доказателство, че залогът в играчите от тази страна дава плодове.
„Играчите трябва да разберат, че се изисква пълна отдаденост. Да им се внуши професионализъм“, развива тезата си Анселми, който е работил с много от талантите, поели към Европа, включително Кендри Паес, който осъществи един от най-големите трансфери в историята на клуба.
Въпреки че продажбите са донесли огромен икономически тласък на клуба (над 100 милиона евро от 2020 г. насам), основната цел не е просто да се продават футболисти. Въпреки това бързите темпове във футбола водят до това, че децата си тръгват все по-млади.
Най-големите продажби на Индепендиенте дел Вайе:
Мойсес Кайседо – 28 млн. евро (Брайтън, 2020/21)
Кендри Паес – 10 млн. евро (Челси, 2025/26)
Патрик Меркадо – 6 млн. евро (Севиля, 2026/27)
Уилиан Пачо – 5,5 млн. евро (Роял Антверпен, 2021/22)
Кени Аройо – 5,5 млн. евро (Бешикташ, 2024/25)
Ранното развитие е нож с две остриета. Случаи като този на Джъстин Лерма (Борусия Дортмунд), продаден на 18 години, близнаците Олгер и Едуин Кинтеро (Арсенал), заминали за Лондон на 16, и Йохан Мартинес, който ще се присъедини към Нюкасъл на 18, показват тази тенденция.
Фабрика за национали и бъдещето
Зад този успех стои обширна и професионална скаутска мрежа. „Те имат най-добрата скаутска мрежа в страната, способна да достигне до всяко кътче и да намери най-добрите таланти“, уверява Мигел Анхел Рамирес. Тази работа дава плодове не само на клубно ниво – националният отбор на Еквадор също се възползва.
На Световното първенство в Катар през 2022 г. деветима от играчите, формирани в клуба, представяха страната си. През 2026 г. броят им нараства до 13. Въпреки това селекционерът Бекасесе отбелязва и предизвикателствата: „Проблемът е, че има много отбори в юношеските дивизии, но не всички се състезават на едно ниво. Така в някои мачове разликата е голяма и играчът усеща, че постига резултати с малко усилия. Когато най-накрая пристигнат в Европа, те се сблъскват с много по-високи изисквания и понякога им е трудно да се адаптират.“
Индепендиенте дел Вайе се опитва да покрие всички тези нужди, за да осигури на своите възпитаници естествен процес на растеж. Световното първенство през 2026 г. може да бъде кулминацията за една школа, която вече изнася футболисти не само в Америка, но все повече и в Европа, утвърждавайки се като клуб, който създава както играчи, така и личности.

