Никой не го разбра напълно, но той, Ромелу Лукаку, знаеше как да изчака на брега на реката точния момент, в който всички – от Неапол до Белгия – най-накрая щяха да проумеят решенията му. Изминалият сезон беше практически нулев за централния нападател, след като скъса бедрен мускул на лявото си бедро по време на лятната подготовка с Наполи и остана извън терените чак до януари 2026 г., преминавайки през терапии и възстановяване. Последва ново прекъсване между март и май, което сложи край на кампанията на белгиеца със само 64 изиграни минути в Серия А, Шампионската лига и Купата на Италия, в които отбеляза един-единствен гол срещу Верона.
Лична трагедия и разрив с Конте
В този сложен професионален сценарий се намеси и личната трагедия с преждевременната смърт на баща му, която оказа огромно влияние върху Ромелу Лукаку. По време на паузата за националните отбори през март 2026 г. играчът избра да остане в Белгия с намерението да се възстанови напълно и да бъде готов както за Наполи в бъдеще, така и за националния отбор веднага. Световното първенство през 2026 г. може да се окаже последното в кариерата на белгийския нападател.
Това негово решение, взето еднолично, вбеси ръководството на Наполи, беше счетено за неподчинение и обтегна до краен предел отношенията му с Антонио Конте. Именно Конте настояваше с всички сили за привличането му в клуба, превръщайки се в ключова фигура в кариерата му, точно както преди това в Интер.
Скъп договор и неясно бъдеще
Поредицата от събития сякаш предначертава края на професионалните отношения между Наполи и Лукаку, въпреки че нападателят винаги е демонстрирал, дори публично, дълбока връзка с града и клуба.
„Любовта ми към Наполи е непокътната, те разбраха защо постъпих така. Имам още една година от договора си и не съм от тези, които искат да си тръгнат“, заяви той пред „Rtbf“ малко преди началото на Световното първенство.
В действителност, играчът има договор с Наполи до юни 2027 г. със заплата от 8 милиона евро на сезон. Това е тежък контракт за футболист, чийто принос, поради физическото му състояние, не отговори на очакванията. Поради тази причина клубът на Аурелио Де Лаурентис е готов да изслуша евентуални оферти за него и обмисля бъдеще без него. Оферти, за които имаше съмнения, че изобщо ще пристигнат, но сухата земя на предложенията скоро може да се окаже плодородна.
Възраждане на световната сцена
Причината за това е, че скритият коз на селекционера Руди Гарсия, който никога не се е съмнявал да запази място за Ромелу Лукаку в експедицията за Мондиала отвъд океана, се оказа именно нападателят на Наполи. Макар да беше титуляр само при нулевото равенство срещу Иран, в мачовете срещу Египет, Нова Зеландия и Сенегал той влизаше от резервната скамейка и беше решаващ.
Ключовите намеси на Лукаку:
Срещу Египет: Влезе в 65-ата минута и негово действие доведе до автогола на Хани, който донесе поне равенството на тима.
Срещу Нова Зеландия: Белгия направи истински голов празник, а разгромът с 5:1 носеше подписа и на „BigRom“ с гол и асистенция за Салемакерс.
Срещу Сенегал: В 86-ата минута, както и в предишния двубой, Лукаку се разписа, влизайки през второто полувреме, и помогна за знаменития обрат от 0:2 до 3:2 в добавеното време.
Ромелу Лукаку знае кога да направи крачка назад, както се видя срещу Сенегал. Той прояви смирение и остави Юри Тилеманс да изпълни победната дузпа, защото, по думите му, „все още преминавам през труден период в ментално отношение“. Може би сега в Наполи разбират, че и през март намерението му е било същото: ако тук и сега не мога да бъда полезен, трябва да се погрижа за себе си, за да мога да бъда в правилния момент. „BigRom“ все още не е свършил и за италианския клуб вероятно скоро ще дойде време да реши дали да продължи с него за трети сезон, или да приеме някоя от офертите, които със сигурност ще се появят на масата.



