При огромен медиен интерес в залата за пресконференции на „AT&T Stadium“ в Далас, звездата на испанския национален отбор Ламин Ямал говори пред медиите преди дългоочаквания полуфинал на Световното първенство срещу Франция. С впечатляващо колие на врата, младият талант сподели своите мисли и очаквания за двубоя, който определя като „мач номер 1“ в кариерата си до момента.
„Утре ще бъде специален ден“
Запитан дали приема предизвикателството, отправено от селекционера Луис де ла Фуенте, че предстои неговият голям ден на Мондиала, Ямал отговори без колебание: „Не се притеснявам за головете, но винаги е специално да вкараш в такива мачове. Приемам предизвикателството и утре ще бъде много специален ден.“
Той също така коментира свои предишни думи, че Франция е отборът, който трябва да се страхува от Испания, като уточни, че изказването му не е било разбрано погрешно. „Казах, че очевидно не се страхуваме от Франция. Както каза и Кунде, това е футбол. Те го приемат такова, каквото е, и това е всичко“, допълни той.
Спокойствие и увереност въпреки критиките
Ламин Ямал не показва никакви признаци на напрежение. На въпрос дали усеща натиск, той отговори: „Не, играя така, както знам. Играя с всичко, което имам, и когато правиш това, не усещаш натиск.“
Младата звезда сподели и как се справя с напрежението преди толкова важен двубой: „Много съм спокоен. Уговорих се с брат ми да го подстрижа и това е. Това е красив мач за зрителите. Има много по-трудни ситуации в живота от футбола. Спокоен съм, знам на какво съм способен и не се тревожа.“
В края на изказването си той отправи директно послание към онези, които критикуват формата му: „Самите вие казвате, че не съм на най-доброто си ниво, така че не трябва да очаквате нищо специално.“
Мечтата за световната титла
Ямал не скри амбициите на испанския отбор, заявявайки, че всички в състава вярват във възможността да станат световни шампиони. „Очевидно, да. Трудно е, както на всяко световно първенство. Но всички се виждаме като шампиони, защо не?“, попита риторично той.
Запитан за популярността си в САЩ, той сподели, че е нещо „хубаво“ и цени възможността футболът да го е направил разпознаваем на места като Чатануга, като винаги помни откъде е тръгнал.




