Световното първенство по футбол е почти тук. На 11 юни започва най-важният и очакван турнир за национални отбори, който ще прикове погледите на милиони фенове по целия свят.
Тазгодишното издание ще има трима домакини – САЩ, Мексико и Канада, и ще бъде първото с 48 отбора, с 16 повече от предишните формати. Това означава и въвеждането на допълнителен елиминационен кръг, който обещава още повече драма и неочаквани обрати.
Сред 48-те отбора, които ще се борят за трофея на финала на 19 юли на MetLife Stadium в Ню Джърси, има седем държави, които живеят в състояние на война или са изправени пред сериозен риск от въоръжен конфликт по границите си.
Напрежение в Близкия изток: Иран и Ирак
Иран се намира в центъра на изключително високо регионално напрежение в Близкия изток, породено от сблъсъка със САЩ и Израел. Конфликтът ескалира на 28 февруари с операция „Епична ярост“, водена от Вашингтон и Тел Авив, последвана от ответни удари от страна на Техеран, включително атаки срещу американски военни бази в Персийския залив и цели в Израел.
Ситуацията в региона е изключително сложна, белязана от блокадата на Ормузкия проток, крехко прекратяване на огъня и замразени мирни преговори със САЩ. Националният отбор на Иран ще участва за седми път на световни финали, като в нито едно от предишните шест участия не е преминавал груповата фаза.
В този контекст, макар и да не е пряко въвлечен в конфликта, съседен Ирак остава силно повлиян от присъствието на въоръжени милиции и регионалното напрежение между сили като САЩ и Иран. Иракският национален отбор ще се завърне на световно първенство след 40-годишно отсъствие, като първото му и последно участие досега беше в Мексико през 1986 г.
Замесените сили: САЩ и Саудитска Арабия
Един от домакините, САЩ, е пряко замесен във военни конфликти, особено срещу Иран. Напрежението в Близкия изток остава високо и съществува реален риск от нови сблъсъци на фона на нестабилното примирие. За американския отбор това ще бъде 12-о участие на световни финали.
Саудитска Арабия в момента не води открита война на своя територия, но е силно засегната от нестабилността в Близкия изток, най-вече от противопоставянето между Иран, САЩ и Израел. Отборът, воден от Ерве Ренар, ще се изправи срещу Испания във втория кръг, както и срещу Кабо Верде и Уругвай.
Вътрешни конфликти и хуманитарни кризи
Демократична република Конго сложи край на 52-годишното чакане и се класира за световно първенство за първи път след участието си в Германия през 1974 г. Ситуацията в страната обаче е изключително тежка, с ожесточени сблъсъци между армията и различни бунтовнически групи в източната част на страната. Този конфликт е довел до масови разселвания на населението и тежка хуманитарна криза.
Хаити не е във война в класическия смисъл, но преминава през тежка криза на насилие и несигурност. Държавните институции са в колапс, а големи части от територията са под контрола на въоръжени банди. Националният отбор на страната се класира за Мондиал за втори път в историята си, отново след дебюта си в Германия през 1974 г.
Постоянна заплаха: Южна Корея
Друг интересен случай е Южна Корея. Страната не е в състояние на активна война, но живее в постоянно напрежение със Северна Корея, с която технически все още е в конфликт от 1953 г. насам.
Националният отбор на Южна Корея е редовен участник на световни финали с общо 12 класирания. Най-доброто им представяне е през 2002 г., когато са съдомакини с Япония и завършват на четвърто място, елиминирайки по пътя си футболни гиганти като Италия и Испания.
Ключови конфликтни зони на Мондиал 2026
Близък изток: Напрежение между Иран, Ирак, САЩ и Израел.
Африка: Вътрешен конфликт в Демократична република Конго.
Централна Америка: Криза с въоръжени банди в Хаити.
Азия: Постоянна заплаха от конфликт между Южна и Северна Корея.
Групи на засегнатите отбори
Група на Иран (G): Нова Зеландия, Египет и Белгия
Група на Ирак (I): Франция, Норвегия и Сенегал
Група на Южна Корея (A): Мексико, Южна Африка и Чехия
Група на Хаити (C): Бразилия, Мароко и Шотландия
Група на ДР Конго (K): Португалия, Колумбия и Узбекистан




