Мачът между Тунис и Япония на „Естадио Монтерей“ ще остане в историята като двубой №1000 на Световни първенства по футбол. Той ще се изиграе 96 години след първите срещи в историята на турнира, когато в Монтевидео се провеждат мачовете Франция – Мексико (4:1) и САЩ – Белгия (3:0).
Настоящият сблъсък обаче идва в коренно различен момент за двата отбора. Докато Япония демонстрира устойчивост, Тунис е разтърсен от криза след катастрофалния си старт на Мондиал 2026.
Шокова треньорска смяна в Тунис
Началото на Световното първенство се оказа истински кошмар за Тунис. Унизителната загуба с 1:5 от Швеция в първия мач от групата не беше приета добре от футболната йерархия в страната и само два дни по-късно селекционерът Сабри Ламуши беше заменен от опитния Ерве Ренар.
Уволнението на Ламуши го превърна в първия селекционер в историята на световните финали, който е освободен след само един изигран мач. Французинът беше поел отбора съвсем скоро, като преди турнира имаше на сметката си едва четири мача, два от които бяха загуби с 0:1 от Австрия и Белгия.
Предвид предстоящите тежки двубои с Япония и Нидерландия, Тунизийската футболна асоциация очевидно е преценила, че няма време за губене. Това не е прецедент за тях – през 1998 г. федерацията уволнява Хенрик Касперчак след първите два мача, но отборът отново завършва на последно място в групата си.
Назначението на Ерве Ренар носи огромна доза опит. Това ще бъде деветият му престой начело на национален отбор, като в кариерата си е водил тимове като Замбия и Саудитска Арабия, както и женския национален отбор на Франция. Той трябваше да води Саудитска Арабия на този Мондиал, но беше заменен през април. Сега пред него стои тежката задача да извади Тунис от кризата.
Проблеми в защита и ключови статистики
Загубата с 1:5 от Швеция беше най-тежката в историята на Тунис на световни първенства. Единствено през 2018 г. (8) и 2006 г. (6) отборът е допускал повече голове в рамките на един турнир.
Въпреки че допуска гол във всеки от последните си седем мача в групите на световни първенства от 2018 г. насам, Япония е загубила само два от тях (3 победи, 2 равенства).
Ламуши може да се чувства ощетен и от представянето на вратаря Абделмухиб Шамак, който допусна две директни грешки, довели до гол, и записа отрицателен показател от -2.88 за предотвратени очаквани голове. Освен това Тунис стана едва вторият отбор от 1966 г. насам, допуснал три гола от изстрели извън наказателното поле в един мач.
Коравият дух на Япония
Всички тези проблеми за Тунис са добра новина за Япония, която ще се опита да се възползва от сътресенията в лагера на съперника. „Самураите“ показаха характер, след като на два пъти изравняваха срещу Нидерландия за крайното 2:2 в първия си мач.
Отборът на Хаджиме Мориясу се доказа като изключително труден за побеждаване. Дори когато допуснат първи гол, японците не се предават – те са загубили само един от последните си четири мача на световни финали, в които са изоставали в резултата (2 победи, 1 равенство).
Ключова за този успех е ефективната употреба на смените от страна на Мориясу. Пет от последните седем гола на Япония от началото на Мондиал 2022 са отбелязани (3) или асистирани (2) от резерва. Изравнителният гол срещу Нидерландия в 89-ата минута дойде именно след асистенция на влезлия от пейката Коки Огава, който подаде на Даичи Камада.
В центъра на защитата трябва да се обърне внимание на Шого Танигучи. Срещу Нидерландия той записа 98% успеваемост на пасовете (49/50), като единствено Върджил ван Дайк и Ян Паул ван Хеке имаха повече пасове, „разсичащи“ линиите на противника.
Предишни срещи
Тунис и Япония са се срещали веднъж на световно първенство – през 2002 г., когато японците печелят с 2:0 у дома. Тунис има само една победа в общо шест мача срещу този съперник – 3:0 в приятелски мач през 2022 г.
Тунис – Япония
Вероятен състав на Тунис: 1. Мухиб Шамах – 20. Ян Валери, 4. Омар Рекик, 3. Монтасар Талби, 2. Али Абди – 13. Рани Кедира, 17. Елиес Скири – 7. Елиас Ашури, 10. Ханибал Меджбри, 25. Анис Бен Слиман – 19. Фирас Шауа
Треньор: Ерве Ренар
Вероятен състав на Япония: 1. Зион Сузуки - 3. Шого Танигучи, 16. Цуйоши Уатанабе, 21. Хироки Ито – 10. Рицу Доан, 24. Кайшу Сано, 15. Дайчи Камада, 13. Кейто Накамура - 14. Джуня Ито, 11. Дайзен Маеда - 18. Аясе Уеда
Селекционер: Хаджиме Мориясу
Стадион: „Естадио Монтерей“
Съдия: Ищван Ковач






