Скритият коз на Мексико, който може да струва половин гол на Англия

Англия се изправя не само срещу Мексико в осминафиналите на Световното първенство, но и срещу един невидим и коварен съперник – надморската височина на стадион „Ацтека“. Експерти разкриват как разликата от 2240 метра може да намали скоростта на играчите с до 21% и да даде на домакините предимство, което се изчислява на почти половин гол

Англия ще има допълнителен противник в битката срещу Мексико на осминафиналите на Световното първенство. Освен домакините, отборът, воден от Томас Тухел, ще трябва да преодолее и ефектите от надморската височина на Мексико Сити, където стадион „Ацтека“ е разположен на 2240 метра над морското равнище.

Според специалисти, цитирани от британския вестник The Guardian, тези условия могат да предизвикат значителен спад във физическото представяне на спортисти, които не са аклиматизирани, особено в заключителните етапи на мача.

Физиологичното предизвикателство

Причината се крие в по-ниското атмосферно налягане. Въпреки че концентрацията на кислород остава същата, по-разреденият въздух затруднява навлизането му в кръвния поток.

Скандал на Световното: Англия обвини Мексико в саботаж преди ключовия осминафинал

На 2240 метра със сигурност ще видим физиологични ефекти. Сърцето трябва да бие по-бързо, а дишането се ускорява, за да се опита да компенсира по-ниското снабдяване с кислород. Но има граница за тази компенсация – обяснява Нийл Максуел, специалист по приложна екологична физиология в университета в Брайтън.

На практика изтощението настъпва по-рано. Според Максуел усещането за умора, което обикновено се появява в последните минути на мач на морското равнище, може да се прояви още през първото полувреме при срещи, играни на такава височина.

Освен по-високата сърдечна честота, играчите са склонни да консумират повече мускулна енергия, да губят повече течности и да се възстановяват по-бавно между спринтове – решаващ фактор в спорт, белязан от постоянни ускорения.

Какво казват числата?

Изследователката Ребека Нийл от университета в Борнмът цитира проучвания, според които неаклиматизирани спортисти могат да регистрират намаление между 3% и 9% в общото изминато разстояние по време на мач и спад до 21% в спринтовете с висока скорост.

Те също така променят ритъма на игра и показват по-голяма нервно-мускулна умора. Дори техниката им да остане същата, може да се наложи да прибягнат до различни стратегии – твърди тя.

Данните също така сочат ясно предимство за отборите, свикнали с голямата надморска височина. Според изследвания, споменати от експертите, клубове и национални отбори, базирани във високопланински райони, са склонни да вкарват повече голове и да допускат по-малко, когато се изправят срещу противници от морското равнище. Смята се, че всеки 1000 метра разлика във височината представлява предимство от приблизително половин гол за домакинския отбор, като този ефект обикновено се проявява най-вече през второто полувреме.

Поведението на топката и тактиката за оцеляване

Въздействието не се ограничава само до организма на играчите. По-ниската плътност на въздуха променя и поведението на топката. Според Бартън Смит, професор по машинно и аерокосмическо инженерство в Щатския университет на Юта, въздухът в Мексико Сити е с около 25% по-малко плътен от този на морското равнище. Това намалява съпротивлението на въздуха и отслабва така наречения „ефект на Магнус“ – явлението, отговорно за извивките при изпълнение на свободни удари и фалцови шутове.

Топката е склонна да прави по-малка парабола. Това намалява възможността за удари с по-голям ефект и изисква адаптация от страна на играчите – обяснява той.

За Англия подготовката е била ограничена. Делегацията е пристигнала в Мексико Сити само два дни преди сблъсъка заради календара на ФИФА. Според Ребека Нийл идеалният сценарий би бил тренировъчен период до четири седмици на височина преди турнира, нещо невъзможно в тази финална фаза на състезанието.