Стотици журналисти, вече получили акредитация за Световното първенство, все още не могат да влязат в САЩ. Проблемът засяга репортери от Африка, Азия и дори от Европа. В повечето случаи ФИФА им е предоставила акредитация за отразяване на турнира, преди те да са успели да получат своите визи.
Международната асоциация на спортната преса (AIPS) изрази остро недоволство от ситуацията в отворено писмо до Брайън Суонсън, директор за връзки с медиите във ФИФА, и Йохен Щайнхоф, отговорник за медийните услуги и операции във федерацията. Четири дни след изпращането на писмото обаче, от AIPS съобщават, че няма никакъв напредък в полза на журналистите.
Интервю с президента на AIPS
В интервю за испанското издание AS президентът на AIPS Джани Мерло разкри, че забраната остава в сила въпреки официалната им позиция. „В момента всички са заети да уреждат пътуванията си. Ще има хора, които ще успеят да решат проблема, но не знаем колко. Днес говорихме с журналисти от Иран и те не знаят какво ще се случи с тях“, споделя той.
„За иранския отбор вече има много ограничения – те са в Мексико и им е позволено да пътуват до САЩ само в деня на мача и да се връщат вечерта. Не знам дали същото ще важи и за журналистите, но доколкото знам, те все още са в Иран. Получихме видео от един от тях, но той си е в Техеран. Ситуацията е много сложна. Дори ФИФА не може да направи нищо“, обяснява Мерло от Италия, където се намира централата на AIPS.
Основната пречка е, че репортерите са стартирали процедурите и са кандидатствали за виза, но така и не са получили отговор от американските консулства или посолства за насрочване на интервю.
Засегнати държави и конкретни случаи
Случаите, документирани от AIPS, наброяват стотици, макар и да липсва точна бройка. Те са концентрирани предимно в африкански държави, сред които са – Сенегал, Кот д'Ивоар, Гана, Египет, Гвинея-Бисау, Нигерия, Мароко, Алжир и ДР Конго (където ситуацията се усложнява и от епидемията от ебола).
Журналистите от Тунис нямат подобни проблеми, тъй като могат да кандидатстват за визи с многократно влизане в САЩ, което облекчава миграционния контрол. Самата AIPS също е засегната пряко. „Имаме проблем с наша колежка, която работи в офиса ни, защото е нигерийка. Ще я изпратим в Мексико и ще се върне в Италия, но няма да отиде в САЩ. Тя е щастлива, че ще пътува, но няма да може да проследи финалната фаза на Световното първенство. Това е проблем за нас“, добавя Мерло.
Забраната засяга дори Европа. Мерло разкрива за случай с грузински журналист. „Той, както и повечето други, се оплакват, че са кандидатствали за виза преди три месеца и така и не са успели да стигнат до интервю. За тях е невъзможно да я получат сега.
Някои вече бяха купили билети, защото им беше казано, че акредитацията е достатъчна“, разказва президентът на AIPS. Той припомни, че на предишни световни първенства страните домакини са въвеждали механизми за улесняване на достъпа. „В Русия през 2018 г. например акредитацията се използваше като виза. Сега мнозина вярваха, че с акредитацията ще е по-лесно да получат виза, защото щом си одобрен от ФИФА, значи си легитимен журналист.“
„Невъзможно е да се окаже натиск на САЩ“
Мерло изразява съжаление, че усилията им не дават резултат, като дори призовава водещи организации за защита на журналистите и свободата на словото. „Репортери без граници“ не могат да направят нищо, защото са в същата позиция като нас. Веднъж щом американците си наумят нещо, не можеш да го промениш. Това е катастрофа“, казва той.
Всяка футболна федерация подписва договор с градовете домакини, в който се посочва, че ще спазва законите на страната и нейните миграционни правила. „И тук нищо не може да се направи“, категоричен е Мерло. Той разкрива също, че Министерството на външните работи на Сенегал се е опитало да посредничи за решаването на случаите на своите сънародници, но без успех.
Въпреки всичко, президентът на AIPS все още таи надежда за своите колеги. „Трябва да изчакаме. Два-три дни. Може би след началото на турнира, след първия мач в Мексико Сити, нещо може да се промени. Човек не знае. Преди всяко голямо събитие има трудности. Винаги се случва. Със САЩ обаче не знаеш. Те са непредсказуеми“, завършва той, припомняйки случая с депортирания съдия Омар Абдулкадир Артан като доказателство, че властите взимат решения, които не подлежат на промяна.




