Датата е 18.11.2009 – преди точно 10 години. На митичния "Стад дьо Франс" се играе мач реванш от плейофите за класиране на Световното първенство в Южна Африка идното лято. След минимална загуба с 0:1 като домакин в първия двубой, отборът на Ирландия успява да вкара двубоя в продължения след победа с идентичен резултат в редовното време. Героят към този момент за Ейре, разбира се, се казва Роби Кийн, който води уверено своя тим към изпълнения на дузпи, които да определят кой от двата тима ще чуе вувузелите през горещетото лято на 2010-та. Всичко обаче приключва за момчетата в зелено в 103-тата минута, когато Тиери Анри влиза във футболната история с една от най-нечестните постъпки.
При центриране на Флоран Малуда в посока наказателното поле на гостите почти всички футболисти се бяха събрали пред вратаря Шей Гивън. В опит да играе с нея бе и намиращ се в засада играч в синьо, който отклони топката към Тиери Анри. Легендата на Арсенал, тогава играч на Барселона, овладя комфортно топката не веднъж, а цели два пъти с лявата си ръка, преди да подаде към Уилям Галас, който от половин метър я оплете в мрежата на ирландците. Нито едно от трите нарушения не бе видяно от съдийската бригада и въпреки огромните протести на гостите, голът бе зачетен и 15 минути по-късно мечтата им за участие на Световно приключи. Какво мислят за този инцидент главните замесени лица толкова време по-късно?
Шведският главен съдия Мартин Хансен даде днес обширно интервю в английския вестник Sun, в което сподели: „Бях в много добър момент от моята кариера. Бях ръководил финала на купата на Конфедерациите предишната година и наистина смятах, че свирих добре и тази среща. Дали бих проговорил на Анри, ако го видя днес? Не, не бих. Беше най-лошото нещо в моята кариера – благодарен съм на всички приятели, които ме подкрепиха и ми писаха от цяла Европа. Това бе една тотална катастрофа за отбора на Ирландия и аз искрено съжалявам. След мача дойде представител на тяхната федерация в нашата съблекалня и поиска да ни поздрави. Той заяви, че не вини нас, а измамникът в лицето на Анри. Ако тогава имахме ВАР, това нямаше да се случи.“
Капитанът на ирландците Роби Кийн също бе потърсен по повод годишнината от злополучната за него вечер в Париж. Ето и неговите думи пред официалната телевизия на Ирландската Футболна Асоциация:
„Уау, минаха ли вече 10 години? Вижте, това е футбол. Играл съм много време тази игра и знам, че всичко може да се случи. С оглед на заряда на онази среща, разбира се, че това оказа толкова голямо влияние. Той бе един от най-добрите играчи на нашето време и да направи това е просто разочароващо. Въпреки това, като играчи не трябва да се задълбочаваме толкова много в миналото. Бях в центъра на терена тогава и не можех категорично да видя сутиацията, но само по реакцията на Шей Гивън знаех, че нещо не е както трябва. Искаше ми се тогава да имаше ВАР, щеше да е много по-лесно.“
Погледнахме как се чувстват грешникът и жертвата, нека да видим какво казва по темата и самия Анри 10 години по-късно. По-рано тази година пред ББС французинът сподели:
„Това бе една реакция, един рефлекс. Топката стигна до мен, видях че вратарят няма да я достигне и ръката ми се озова там. Направих го, подадох на Галас и топката влезе. Винаги сме били учени, още от деца, че се играе до съдийски сигнал. Бе един много, много лош рефлекс от моя страна. Наречето го реакция, рефлекс, както искате, но аз не го бях планирал. След мача имаше много заплахи по мой адрес, както и на семейството ми – усещах, че съм напълно уязвим.“
Анри продълажава да е на същото мнение, както бе и след двубоя през 2009-та. Тогава той призна играта си с ръка, но и хвърли топката при съдиите, които не са видели неговото нарушение.
Дали съдбата си знаеше работата, или по други причини французите се провалиха на Световното в ЮАР, излитайки към родината още след груповата фаза, ние никога няма да знаем. Болката за Ирландия още е там, а мечтата тимът да се класира на Световно все още е жива. Те поне успяха да се забавляват искрено, класирайки се за следващите две Европейски първенства – едното в Полша и Украйна, а второто във... Франция. Точно в дома на „петлите“, ирландците успяха за първи път и да прескочат груповата фаза. Да, съдбата определено има любопитно чувство за хумор.
Дали днес подобни скандали биха се случили? Едва ли. Системата ВАР би поправила подобни несправделивости, но дали тя е перфектна? Далеч не. Има още много, много време, докато играта и самите феновете се нагласим към последните съдийски нововъведения със системата за видеоповторения. В едно съм сигурен – футболът ще продължи да се развива, но любовта ни към любимата игра ще остане.
Сподели
