Историческата титла на Лестър Сити беше подпечатана на 2 май 2016 г., когато Тотнъм завърши наравно в горещото лондонско дерби срещу Челси и загуби дори теоретични шансове да изпревари „лисиците“. Последният кръг в Чемпиъншип през този сезон ще се изиграе на 2 май 2026 г. – точно десетилетие след паметните празненства в дома на Джейми Варди. Символиката е колкото силна, толкова и жестока, защото това може да се окаже денят, в който ще бъде официализирано изпадането на Лестър в трета дивизия.
Към момента отборът се намира на 23-ро място, под чертата на изпадащите във второто ниво на английския футбол.
На отбора бяха отнети 6 точки заради нарушения на финансовите правила и грубо превишаване на бюджета до 2024 г. Според експерти наказанието дори е леко, тъй като от Висшата лига са настоявали за санкция от 12 точки. Двете страни обжалваха решението, но не се очаква промяна, което прави мисията за оцеляване изключително сложна.
Психологически клубът е напълно неподготвен за битка на дъното – това важи за ръководството, играчите и феновете. Обявената цел преди старта на кампанията беше директна промоция и завръщане във Висшата лига. Очакванията бяха логични, предвид случилото се при предишното изпадане. Когато Лестър напусна елита през 2023 г., клубът назначи Енцо Мареска и веднага се завърна като шампион с 97 точки и 89 отбелязани гола в 46 мача. Работната хипотеза беше, че този сценарий може да се повтори и след болезненото изпадане през миналия сезон, но реалността се оказа коренно различна.
Крахът на амбициите и треньорската рулетка
Проблемите започнаха още с хаотичната лятна подготовка. Рууд ван Нистелрой, който пое отбора през декември 2024 г., не успя да спаси тима от изпадане и записа антирекорд от 9 поредни домакински загуби без отбелязан гол. Въпреки това, нидерландецът остана на поста си чак до края на юни. Ръководството първоначално изчакваше, а след това уволни бившия нападател броени дни преди старта на тренировъчния лагер, без да има готов заместник.
Търсенето на нов мениджър закъсня. Шон Дайш отказа офертата, а в средата на юли договор подписа Дани Сифуентес. 43-годишният каталунец имаше опит в Чемпиъншип начело на Куинс Парк Рейнджърс, но назначението му не беше прието еднозначно. Той не получи достатъчно време за работа с отбора, а съставът беше небалансиран и проблемен. Тежките финансови нарушения от предходните години, включващи разходи за заплати, надвишаващи общите приходи, доведоха до отнемането на точки и напълно блокираха възможността за входящи трансфери.
Трансферно фиаско и напускането на Джейми Варди
Още преди края на миналия сезон легендата Джейми Варди обяви, че напуска след 13 години вярна служба. Клубът дори не се опита да му намери адекватен заместник, разчитайки изцяло на замбиеца Патсон Дака – ход, който се оказа пълен провал. Ситуацията се влоши допълнително през август, когато бяха продадени ключови фигури, оставяйки сериозни празнини в състава:
Мадс Хермансен (вратар), Уилфрид Ндиди (дефанзивен халф), Джеймс Джъстин (краен бранител) и Кейси Макатиър (крило).
Въпреки че трудният старт беше очакван, нагласите останаха нереалистично високи и всеки резултат извън победата се приемаше като катастрофа. В първите месеци Лестър се движеше в средата на таблицата, но позициите на Сифуентес бързо се разклатиха. Вместо да му дадат време, феновете го освиркваха, а медиите спекулираха кога ще бъде уволнен.
Управленски хаос и финансова криза
„Не сме достатъчно стабилни“, призна президентът Топ Сривадханапрабха.
Синът на Вичай, който изгради шампионския отбор преди да загине в трагичната катастрофа с хеликоптер през 2018 г., така и не успя да достигне управленското ниво на баща си. Въпреки че под негово ръководство Лестър спечели ФА Къп през 2021 г., пандемията от коронавирус нанесе тежък удар върху бизнес модела на клуба, силно зависим от туризма. Топ не успя да изведе организацията от кризата – той похарчи твърде много в началото на десетилетието, оставяйки клуба с неконкурентен състав и непосилно високи заплати. Решенията му бяха хаотични. Показателен е случаят от 24 януари, когато той публично подкрепи Сифуентес след срамна домакинска загуба от Оксфорд, само за да го уволни точно 4 часа по-късно.
Дори на този етап в Лестър все още се говореше за промоция. Директното класиране вече беше илюзия, но целта беше поне шестото място и участие в плейофите. Реалността обаче ги повлече надолу. След уволнението на каталунеца отборът просто спря да печели. Дъното беше достигнато, когато „лисиците“ пропиляха аванс от 3:0 на полувремето срещу Саутхемптън и загубиха с 3:4. Това фиаско се разигра броени дни след официалното влизане в сила на наказанието с отнетите точки. Отборът потъна в зоната на изпадащите и суровата истина излезе наяве – Лестър не се бори за Висшата лига, а за оцеляването си в професионалния футбол.
Има ли надежда за спасение?
В средата на февруари клубът се обърна към 52-годишния Гари Роует – изключително опитен специалист в Чемпиъншип, който е носил екипа на Лестър като защитник във Висшата лига в началото на века. Предвид тежките обстоятелства, стартът му е повече от приличен. Той записа важни равенства като гост не само срещу Ипсуич, но и срещу Стоук Сити и втория в класирането Мидълзбро.
Единственото му поражение до момента дойде у дома от Норич. Разликите на дъното са минимални, а предстоящата по-лека програма на хартия дава надежди, че отборът може да изплува над чертата.
Феновете обаче остават скептични. Те са бесни от продължаващите управленски провали, като част от тях вече инициираха петиция с искане за продажба на клуба. Десет години след историческата титла, отношенията между привържениците и тайландските собственици са в най-ниската си точка. Проблемът е, че финансовата криза отблъсква потенциалните купувачи. Ако Лестър изпадне в трета дивизия, клубът може да се окаже на ръба на фалита. Никой в града няма да забрави 2 май 2016 г., но големият въпрос е дали 2 май 2026 г. няма да се превърне в трагичната дата, която ще застраши самото съществуване на клуба.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS

