На 14 март 1896 година в семейната къща на Тончо и Деспина Витанови, намиращата се на тогавашната улица "Саидова" (сегашната "Стефан Стамболов")  в центъра на Варна, се ражда техният трети син - Стефан. Той ще бъде запомнен като Футболният апостол на България и главен инициатор и основател на днешния футболен и спортен клуб Черно море, припомня един от най-заклетите привърженици на клуба Велико Димитров. Той събира през годините архивни материали за Стефан Тончев. 
Ето събраната информация от Велико Димитров:

Може би семейството, градът, училището, където учи и улицата, на коята израства, бележат бъдещия макар и кратък негов живот.
Баща му Тончо е родом село Кацелово, Русенско.
С  такъв баща – участник в легията на Георги Сава Раковски, взел участие в битките на Шипка, един от спасителите на Самарското знаме, бил се и в Сръбско-българската война, някак си няма как да не си възпитан с онези неща, които днес наричаме ценности.
Той учи в същото училище, където през 1894 Жорж де Режибюс донася футбола у нас. Изворът на душата му трябва да е бил от най-чистите, защото неговият приятел и съратник Никола Ницов го описва като прилежен ученик и любознателен по природа, отличаващ се за годините си с разсъдливост и скромност,търсещ винаги доброто.
Стефан обаче има друга своя страст - играта наречена тогава "ритни-топ".Варна вече малко повече от 10 години познавала тази игра. Импровизираните футболни двубои в Морската градина били често срещано явление.
През 1908 г. във Варна се създал „Атлас” (най-първият футболен клуб в България), членовете на този клуб били хора самоопределящи се като „гърци” и живеещи в култовата за града Гръцка махала. Те провеждали истински тренировъчен процес и нещо повече – те организирали и двубои с пристигащите във Варна английски моряци. Дейността на „Атлас” била като магнит за Стефан и неговите приятели, но когато поискали да се включат при тях, били изгонени, защото били… българи. Именно на тази основа не били допуснати. Обидени, те се завръщат по домовете си. В тези неприятни мигове изпъква лидерската роля на Стефан Тончев. Любовта към играта не свършва, а и не трябва заради надменното отношение на гърците.
През късната пролет на 1909 г., той е главният инициатор за основаването на клуба на българите – Дружество „Спорт”. Синът на опълченеца успява да завладее сърцата на хората около него. Идеалист, той е организатор, един вид треньор, отличен футболист, домакин на дружеството. Човек идеал за подражание. Човек, дирил хубавото и стойностното, за да му служи. Стефан Тончев се заема с нещо апостолско, нещо неправено дотогава от хората, имащи отношение към футбола. Без да парадира, без много шум, той работи върху първите футболни правила, нещо повече това са първите своего рода треньорски наставления. Този свой труд той озаглавява „Футболът, правилници и наставления”. В тази книга той всъщност пророчески пише за днешния най-голям двубой в сегашния световен футбол: Реал- Барселона. Не няма грешка. Още през 1915 година пише,че футболът се развива много добре в Барселона и Мадрид. Написва го в години на война, търсейки сведения от пристигащите в града моряци. За него с чисто сърце може да се каже, че е имал най-чистата любов към футбола.
През 1915 г завършва класическия отдел на Варненската мъжка гимназия, след това постъпва в школата за запасни офицери, откъдето е изпратен на Добруджанския фронт. Преди да замине той предава ръкописа на приятеля си Никола Ницов.
Там в Добруджа, земята навеки го приела при себе си.
По-късно това негово дело е издадено от ръководството на СК Тича в негова памет (IN MEMORIAM). Варна помнeла своя син. По онова време споменът за него бил ярък и силен. В местната преса се публикуват редове за него, написани от преподавателя в Морско училище Крум Кънчев: „Неговият малък клуб Спортист стана известната „Тича”, който заедно с клоновете си „Гранит”, „Надежда” и „Шипка” брои около 200 члена. Той щеше да се гордее да види в родния си град Варна приморски клуб „Победа” с клоновете си „Сокол”, „Стефан Тончев” и „Атлетик” с около 200 члена. И още СК „Червения тим” с около 40 члена. Стефи щеше да се радва на тяхната английска игра”.
Такъв е бил Стефан, най-фундаменталната личност в историята на Черно море.Футболен апостол, идеалист и потънал в прахта на забравата.
Преди броени дни Черно море отбеляза 108 години от официалното си летоброене, за него обаче нашият Железен светилник не бе споменато нищо, може би защото от много отдавна има демони в празните олтари на паметта ни.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS