Марин Петков е пред своя 150 мач с екипа на Левски. Наскоро навършил 21 години, той е близо до въпросното солидно постижение. Дебютът му е в края на 2019 година. Вече пет сезона играчът е част от първата формация на „сините“.
Дълъг период, който е свързан с добри, но и трудни моменти. Петков се превърна в „момче за всичко“, както каза в свой анализ Георги Василев.
Ветеранът в треньорската професия е прав. Петков може да смени спокойно пет позиции по време на един футболен мач. Започна кариерата си като централен нападател, но не порасна на ръст. Стана дясно крило, но понякога играе в ляво на атаката. Направиха го ляв бек, а даже сме го виждали и като десен. Този сезон основно го ползват като халф. Не е играл като централен защитник и не е слагал ръкавиците, за да застане на вратата.
Съмнявам се, че и той самият знае коя му е любимата позиция. Знам със сигурност, че желае да е на терена. Ако може пълни 90 минути. Иначе гледа сърдито.
Точно амбицията е най-силното му качество. Петков не е бърз, но не е и бавен. Не е дрибльор, но не е и футболист с лоша техника. Умее да бележи голове, но е способен да играе обещаващо и в защита. Левият му крак е забележителен и става за визитката му картичка. Притежава и един специфичен усет към играта особено, когато топката около наказателното поле на съперника.
Това, което доведе Марин до 150 мача за Левски е неговият характер. Имунизиран е от критиката. Очевидно умее да се абстрахира от реакцията на публика, медии и дори оценката на собствените си треньори. Има „твърда глава“ и си пада инат.
Този сезон се явява ключов за кариерата му и смея да твърдя, че Петков спечели битката със себе си. Тя винаги е най-трудна.
Загуби титулярното си място. Изглеждаше задраскан и точно в този момент обърна съдбата си, защото не се пречупи.
Не влезе при победата над ЦСКА. Нямаше го даже на общата снимка след мача. Срещу Пирин за Купата се появи като шеста смяна в продълженията. Все сигнали, че е загубил доверието на Станислав Генчев, а и на хората над него. Прогнозите, че дните му на „Герена“ изтичат се оказаха силно преувеличени.
Получи неочаквана, но важна помощ. Един момент ми направи впечатление. Единственият мач на „сините“, който не гледах и коментирах на живо беше срещу Черно море във Варна. Телевизионната камера показа в края на срещата разговор между Петков и Илиан Илиев. Играчът на Левски беше по тренировъчен потник, а треньорът на „моряците“ водеше дискусия с младия футболист. Какъв е бил разговорът не е ясно.
Малко по-късно селекционерът го повика в националния тим и то извън всякаква логика. Това си беше истинско „подаване на ръка“.
Марин се отплати с добър мач срещу Беларус. Беше отчетливо най-силният на терена за нашите.
След този мач играчът на Левски превключи на по-висока предавка. Полученото доверие го прати на друго ниво. Последва поредица от силни мачове и завръщане сред основните единици в тима на Генчев.
Критиките затихнаха. Треньорската гилдия в социалните медии си взе заслужен отдих. В последния мач срещу Крумовград Марин Петков отново се радваше на любовта от трибуните, както беше в началото на неговата кариера.
Вече много по-опитен и дори с капитанската лента. Превърнал се в универсален футболист или „момче за всичко“, Петков дори леко започна да се усмихва.
Ще си позволя да му дам съвет. Той има нужда от повече лекота в действията. Просто трябва да се наслаждава на това, което прави и на това, което вече е постигнал. Животът и кариерата не е спринт, а маратон.
150 мача за Левски и то на 21 години е нещо, което не бива да се подценява. Това е огромна школовка, която тепърва ще дава плодове.
25 гола, 10 асистенции, една купа и участия в Европа. Към всичко това нека добавим и 12 мача с 2 гола за България.
Ако трябва да обобщим какъв футболист е Марин Петков, най-лесно ще го направим чрез един от последните мачове на Левски. Срещу Локомотив София изпусна дузпа, а след една минута вкара гол. Образно казано той е готов да изяде топката от яд, но да постигне своето.
Характерът е това, което го доведе до 150 участия за Левски. И много труд. Играл е при доста треньори – Петър Хубчев, Георги Тодоров, Славиша Стоянович, Живко Миланов, Станимир Стоилов, Елин Топузаков, Николай Костов и Станислав Генчев. В националния отбор пръв го повика Младен Кръстаич, а вече споменахме ролята на Илиан Илиев и онзи „жест“.
Може да попитаме всеки един от тях дали някога Марин Петков е тренирал слабо, несериозно или отпуснато? Отговорът ще бъде един и същ – никога! Ето това е нещото, което отличава родения в Етрополе футболист. Петков просто иска да се доказва. Всеки ден, на всяка тренировка и във всеки мач. Падаш, ставаш и продължаваш! Спортната злоба не се преподава, нито можеш да си я купиш!
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
