В историята има много битки за трудови права, но в света на футбола решението по делото „Босман“ е може би най-големият повратен момент от неговата професионализация. Жан-Марк Босман се бори за правото на свободно движение на футболисти в рамките на Европейския съюз и печели, отваряйки пътя към бъдеще, в което футболният бизнес експлодира с колосални заплати, трансфери и невиждани дотогава финансови измерения.
Колкото и да е иронично, самият Босман понесе най-тежкия удар и завърши живота си разорен. В интервю за списание Panenka през 2015 г. той разказва, че е останал без стотинка, лишен от обезщетения за безработица и отхвърлен от същия този сектор, на когото дава такъв мощен тласък. Жан-Марк Босман е единственият, който не се възползва от закона „Босман“. Ето какво точно се случи и какви са последиците, които промениха играта тогава и продължават да я оформят и днес.
Случаят, който пренаписа правилата
За да разберем проблема, трябва да познаваме системата на трансфери преди 1995 г. и т.нар. „право на задържане“, което клубовете са притежавали. Това означава, че играчите не стават свободни след изтичане на договора си, а клубът им може да изисква трансферна сума за тях. През 1990 г. Босман иска да напусне РФК Лиеж, за да се присъедини към Дюнкерк. Белгийският клуб обаче поисква сума, която французите не могат да платят, и така Босман остава без отбор.
Тогава футболистът започва петгодишна правна битка в Апелативния съд в Лиеж. Основният му аргумент се основава на член 48 от Договорите от Рим от 1957 г., които полагат основите на Европейската икономическа общност (ЕИО). Този член установява правото на свободно движение на работници в рамките на Общността.
С тази правна основа Босман настоява за правото си да не бъде дискриминиран заради своята професия и поисква премахването на „правото на задържане“. Като следствие, той иска играчите от страните, подписали Договора за ЕИО, да не бъдат третирани като „чужденци извън Общността“. Решението, произнесено в Люксембург на 15 декември 1995 г., гласи, че правилата, изискващи трансферна сума за играч с изтекъл договор, са в разрез с европейското право. Също така, то премахва квотите за брой играчи от други страни-членки на ЕС, които могат да играят в един мач.
Победата на Босман вдъхновява и други, като хандбалиста Колпак през 2003 г. и футболиста Симутенков през 2005 г., които разширяват обхвата на решението и за спортисти от страни с асоциирани споразумения с ЕС.
Това е огромен успех за футболистите, техните агенти и богатите клубове. Но не и за малките отбори и федерации, което се отразява на разнообразието във футбола.
Ефектите: Нов свят на възможности за отборите
Преди закона „Босман“ отборите е трябвало да се справят с ограничени ресурси. Те не са можели просто да напълнят кошницата с чуждестранни таланти, тъй като са имали право да използват само трима в официален мач. През сезон 1995-96 г. Барселона разполага с Фиго, Хаджи, Попеску, Просинечки и Кодро. Реал Мадрид има Редондо, Лаудруп, Саморано, Фреди Ринкон и Еснайдер. Всеки мач треньорите Йохан Кройф и Хорхе Валдано са се изправяли пред дилемата кои трима да изберат.
Един от най-ярките примери е Милан от сезон 1992-93 г. Треньорът Фабио Капело е трябвало да избира между звезди като Ван Бастен, Гулит, Рийкард, Савичевич, Бобан и Папен, оставяйки трима от тях извън състава за всеки мач.
„Законът „Босман“ постави началото на нова ера във футбола, трансформирайки трудовите отношения между играчи и клубове и създавайки правен прецедент за свободата на движение в спорта. Това е крайъгълен камък за играчите, постигнат благодарение на саможертвата на един футболист“, признава Хинес Карвахал, един от най-влиятелните агенти.
Непосредствената последица от закона „Босман“ е пазар без граници. Основните ефекти са:
Повишена мобилност - футболистите получават правото да преговарят директно с други клубове.
Край на обезщетенията: безплатните трансфери след изтичане на договор стават обичайна практика.
Инфлация на заплатите: играчите започват да получават по-високи заплати и бонуси при подписване, тъй като клубовете спестяват от трансферни такси.
Интернационализация на лигите: големите клубове започват да изграждат състави с играчи от цяла Европа.
В резултат на това играчите започват да печелят много повече пари, юношите получават по-малко шансове, а агентите се превръщат в ключови фигури в индустрията. За да видим въздействието, достатъчно е да погледнем лятото на 1996 г. Реал Мадрид привлича Илгнер (Германия), Панучи (Италия), Зеедорф (Холандия), Миятович (Черна гора), Шукер (Хърватия) и бразилците Роберто Карлос и Зе Роберто. От Барселона си тръгват Кодро, Хаджи и Просинечки, но пристигат португалците Витор Баия и Коуто, Блан (Франция), Пици (Аржентина), Амунике (Нигерия), бразилците Роналдо и Джовани, както и Христо Стоичков, който се завръща след престой в Парма.
Аякс се превръща в обратната страна на монетата. Европейски шампион през 1995 г. и финалист през 1996 г., нидерландският клуб е опустошен от новия свободен пазар. За две години го напускат звезди като Райцигер, Богард, Давидс, Клуйверт, Ван дер Сар, братята Де Бур, Кану, Овермарс и много други.
Трагичната съдба на Жан-Марк Босман
Дългият съдебен процес превръща името Босман в заплаха за клубовете. Белгиецът среща огромни трудности да продължи кариерата си. Налага се да продаде колата и къщата си, за да покрие съдебните разходи, което го тласка към депресия и алкохолна зависимост.
Женен с две деца, проблемите му с алкохола продължават. Той продава и втората си къща и заживява в гаража на родителите си. През 2011 г. е осъден за нападение над партньорката си и 15-годишната си дъщеря, след като му отказват питие. Първоначално присъдата от една година затвор е заменена с терапия, но той се проваля и в крайна сметка прекарва една година в затвора през 2013 г.
През 2015 г. става ясно, че е безработен и зависи финансово от международния синдикат на футболистите FIFPro. През 2020 г. организацията му отдава почит с виртуален трибют.
"Бях затворник в собствения си клуб“, казва Босман във видеото, горд, че е дал права на играчите.
Днес, както пише The Guardian, бившият футболист се описва като „човек без лице“ и не може да отговори директно на въпроса дали би минал през същото отново. „Бях упорит“, казва той за миналото си. Упоритост, която промени футбола, но не му даде нищо в замяна.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
