Мария Артур е напълно наясно – тя не иска децата ѝ да живеят същия живот като нея. Заедно със съпруга ѝ Феликс те трябва да намерят решение. Трябва да се направят жертви, но те са готови да рискуват. От Акра, столицата на Гана, трябва 73 часа шофиране, за да се стигне до Мелия, един от двата испански автономни града, разположение на северозападния бряг на Африка. През 1994 година обаче шофирането не е опция, трябва разстоянието да се премине пеша. Разстоянието между Акра и Мелия е около 5000 км, но всяка стъпка, която предприемат, за да стигнат до там, изглежда правилно решение.
_2.png)
Огромната пустиня Сахара е първото препятствие, но не всичко, което застана на пътя им. Феликс прекоси пустинята бос, докато Мария е бременна с първия им син. По пътя на север те виждат как хора губят живота си в опита си да стигнат до Европа. Когато стигат до граничната ограда, която разделя Мароко от испанския северноафрикански анклав Мелия, те не се поколебават.
И двамата успяват да прескочат оградата, но скоро разбират, че не са стигнали до обетованата земя. Полицията ги арестува и ги изпраща в затвора заедно с други африканци, които се опитват да стигнат до толкова фантазираното европейско убежище.
Докато са в затвора, адвокат се обръща към тях, след като е информиран, че Мария е бременна. Той ги призовава да унищожат документите си и да се преструват, че са ги загубили по пътя за Мелия. Той ги съветва да заявят, че са от Либерия, страна в разгара на гражданска война и да поискат убежище в Испания.
С помощта на организацията за хуманитарна помощ Каритас, Мария и Феликс получават успешно разрешение да живеят и работят в иберийската страна.
Пътуването не свършва до Мелия. Оттам те стигат до Марид през Малага и няколко седмици, след като напускат Африка стигат до крайната си дестинация Билбао. Там те срещат свещеника Иняки Мардонес, който им помага да намерят квартира и да се установят в баския град. В Мардонес те намират някой, когото могат да нарекат приятел – човек, който може да им помогне да изградят нов живот за себе си.
На 15 юни Феликс моли Мардонес да дойде в апартамента им. Мария трябва да роди скоро. Мардонес вика такси и моли шофьора да се втурне направо в болницата. Няколко часа по-късно те посрещат първото си дете на бял свят. Те молят Мардонес да му бъде кръстник и решават да го кръстят на свещеника - Иняки Уилямс Артур.
Ще да дойдат по-добри дни, но препятствията няма да престанат до тук. Феликс не може да си намери работа в Билбао и семейството трябва да се премести отново, този път в Памплона. Там той започва да работи във ферма, докато Мария поема множество работи, за да изхранва сина си. Междувременно Иняки се събира заедно с другите деца от работническия им квартал, Рочапеа и рита топка до тъмно.
На 12 април 2002г. Мария ражда второто си дете – Николас. Иняки беше наясно, че рано или късно трябва да се вклчи и да направи своята част, за да помогне на семейството си.
„Когато бях на 12 години, един ден се прибрах вкъщи и нямаше какво да ям, а осветлението дори не работеше, защото едвам свързвахме двата края и те го бяха прекъснали“, спомня си Иняки години по-късно в интервю за „El Pais“. „Има неща, които те карат да продължаваш да се стараеш всеки ден. Мечтаех да мога да издържам семейството си. Най-малкото, което можех да направя беше да дам на майка си по-добър живот. Тя вече се беше жертвала достатъчно, за да ни храни всеки ден.“
Баща му трябва да напусне Испания и да се премести в Лондон, където работи в склад, за да помага на семейството си да свързва двата края. В същото време Иняки е съставил привидно амбициозен план, който ако бъде постигнат, ще им предложи бягство от задънената улица веднъж завинаги.
Той чувства нуждата да търси по-добро бъдеще за любимите си – същият порив, който накара родителите му да прекосят пустинята в търсене на нов живот. Ако въпросът е „как помагате на семейството си да оцелее“, отговорът на едно дете не би могъл да бъде различен от „като играя футбол, разбира се“.
Талантът на Иняки се откроява от ранна възраст, присъединявайки се към клуб Натасион Памплона. Не след дълго един голям клуб ще му обърне внимание. Изявите му печелят възторжени отзиви, както и посещение от скаута на Атлетик Билбао Феликс Бурги, който е откривателят на скъпоценни камъни като Хави Мартинес, Икер Муниаин и Микел Сан Хосе.
През 2008 година Иняки се присъединява към дъщерния отбор на Атлетик Билбао – Депортиво Памплона. Това е солидна първа стъпка към професионалния футбол, но тъй като семейството му се нуждае от допълнителен доход, той действа като съдия в мачовете за по-малки деца, като печели 10 евро на седмица, докато чака да грабне своя шанс.
Възможността се появява четири години по-късно, когато Атлетик Билбао чука на вратата, а Иняки е изправен пред едно от най-трудните решения в живота си. На 18-годишна възраст той е помолен за първи път да се върне в Билбао и е далече от семейството си.
Пътят към сбъдването на мечтата му минава през академията Лесама на Атлетик, където внезапно се озовава през лятото на 2012 година. В първия си сезон Иняки отбелязва 34 гола за младежкия отбор и участва в турнира NextGen Series заедно с Кепа Арисабалага, Йерай Алварес, Унай Лопес и настоящият вратар на Реал Сосиедад Алекс Ремиро.
Следващото лято той е преотстъпен под наем в дубъла на Атлетик Билбао и испанския четвъртодивизионен Баскония, преди да се върне в Билбао, за да се присъедини към резервите на Атлетик Билбао. Той е най-добрият голмайстор в Сегунда Б, третото ниво на испанския футбол, с 11 гола в 15 мача, когато нападателят на първия отбор Аритс Адурис получи контузия.
Ернесто Валверде се обърна към академията и извика Иняки Уилямс за мача срещу Кордоба през декември. Той започна в атака, но не успя да помогне на отбора да избегне поражението с 0:1. След това Иняки Уилянс се върна при резервите, но до януари Валверде го наложи в състава на първия отбор.
Хладен, но слънчев ден в Торино на 19 февруари 2015г., температура беше около пет градуса, когато химнът на Лига Европа се чу през системата на „Стадио Олимпико Гранде Торино“. Няколко минути по-рано дикторът на стадиона съобщи имената на титулярите на Атлетик Билбао, сред които и това на Иняки. Валверде даде шанс на своя талантлив нападател в първия мач от осминафиналите срещу Торино и Уилямс се върна да оправдае доверието на своя треньор. Девет минути след началото на мача Борха Вихера направи мощен пробив отляво и центрира, след което Иняки остана сам на втора греда. Младият нападател прати топката покрай вратаря Даниеле Падели, за да открие резултата за гостите. Той се затича, ликуващ към ъглови флаг, а съотборниците му спринтираха, за да празнуват с него.
„Този ден не очаквах да играя“, спомня си той в интервю за „Movistar+“. „Когато вкарах гола, изтичах към фотографите с викове: „Вкарах гол, вкарах гол!“
Около два месеца по-рано той влезе в социалните медии, за да изрази увереността си, че най-доброто тепърва предстои. „Защото мечтите се сбъдват, всичко идва за тези, които знаят как да чакат“, написа той. Иняки е един от онези, които чакаха този момент, момент, подобен на този, когато родителите му прескочиха оградата в Мелила.
Уилямс не трябваше да прескача никакви огради, но препятствията бяха много по пътя му към осъществяването на мечтите си. В свят, който все още не е премахнал явления като расизъм и ксенофобия, Иняки трябваше да се справи с онези, които го съдят по цвета на кожата му. „Винаги има някой, който прави коментар“, каза той пред „El Mundo“ през 2015г. „Има хора, които те нараняват с обиди, но във футбола ти не го приемаш толкова сериозно, защото емоциите от играта могат да доведат до това. Когато ти кажат „шибана чернилка“, се опитваше да се преструваш, че не чува. На улицата е различно, въпреки че се опитвам да го игнорирам и да продължа.“
След като стана първият чернокож футболист, отбелязал за Атлетик Билбао, той започна да се налага в титулярния състав. След като Адурис беше твърд титуляр, Валверде трябваше да премести Иняки на крилото, където отборът му можеше да се възползва напълно от темпото му на игра. През следващите сезони Уилямс се превърна в най-бързия играч в Ла Лига, тероризирайки крайните защитници всеки път. Той бързо се превърна в жизненоважно зъбно колело за всеки треньор на Атлетик Билбао и остава изключително популярен сред фенове.
След гола му в Торино, Атлетик Билбао му предложи подновяване на договора и с новата си заплата той успя да събере семейството си отново.
През август 2015 година той вдигна първия си трофей, въпреки че пропусна и двата мача за Суперкупата на Испания поради контузия, отборът на Валверде победи Барселона с общ резултат 5:1. Следващият сезон беше най-добрият в кратката му кариера, като отбеляза 13 гола и направи 6 асистенции в 37 мача във всички състезания. И тогава това се случи за първи път.
На 21 август 2016г. Атлетик Билбао посети Хихон и расова злоупотреба и маймунски скандирания огласят „Ел Молинон“. „Не осъзнаваха, че ме обиждат“, каза той след мача. „Реферът говори с мен и каза: „Иняки, те те обиждат, има расистки обиди. Ще спра мача, така че да може дикторът да се обърне към тях, така че тези инциденти да не се повтарят по време на мача.“ Това ме шокира много, защото ми се случи за първи път.“
Реферът Карлос Клос Гомес преустанови мача за една минута и няколко дни по-късно Дисциплинарната комисия реши да затвори частично сектора, откъдето се чуха расистки скандирания. Иняки продължи напред, той не би позволил на такива хора да развалят мечтата му.
„Той е много открито хлапе, шегаджия и човек, който обича да споделя с хората. Живее в центъра на Билбао и има нормален живот. Много е дисциплиниран, много е наясно какво е направил и какво може да направи“, казват от пресцентъра на Атлетик Билбао.
През следващите три сезона Иняки вкарва 33 гола и записва 20 асистенции във всички турнири. Той не е пропускал мач от първенството от април 2016г., счупвайки рекорда за най-много поредни мачове в Ла Лига. Той дори отказа оферта от Манчестър Юнайтед, за да подпише деветгодишно удължаване на договора с „Лос Леонес“ до юни 2028г., с освобождаваща клауза в размер на 135 милиона евро.
Той е само на 18 месеца, когато майка му го пита кой отбор подкрепя. „Атлетик“, изкрещя той и моли за „червено-бяла“ фланелка. „Аз съм там, където искам да бъда“, каза той за „Cadena Ser“. „Винаги съм го казвал, това е моята къща и искам да продължа още много години тук. Да сложа край на кариерата ми в Атлетик Билбао е много реален вариант. Бих искал да сложа край на кариерата си тук.“ Хората в Билбао го обичат и съблекалнята споделят същата привързаност. Муниаин го нарече „Ла Пантера“ - Пантерата, а Иняки се описва като човек, който има „Пантерска кожа и лъвско сърце“.
През януари 2020г. неговата храброст и решителност са предизвикани отново, когато Атлетик Билбао гостува на Еспаньол. В 69-ата минута на срещата той трябва да отстъпи мястото си на Раул Гарсия. Съгласно правилата, играчът трябва да напусне терена от най-близката тъчлиния. Иняки мина спокойно зад вратата на Диего Лопес и покрай ултрасите на Еспаньол. Тогава чу маймунски скандирания, идващи от трибуните. Разстроен, той информира капитана на отбора Муниаин, който съобщи за инцидента на рефера Хосе Мария Санчес Мартинес. Призивите им останаха глухи.
Три дни по-късно Атлетик Билбао пътува до Тенерифе за мач за Купата на Краля, където Иняки получи овации от феновете на домакините. „Ако расистката злоупотреба се случи отново, ще имам подкрепата на много хора“, каза той. „Знам, че моите съотборници биха напуснали терена с мен. Обсъдих го с тях и следващият път ще напусне терена, дори и да загубим служебно мача. В XXI век това е нещо, което не трябва да се допуска. Няма значение цветът на кожата, расата или пола.“
През 2019г. Иняки и семейството му пътуват до Кувейт. Когато стигат до пустинята, Мария избухва в сълзи. Спомените нахлуват отново – моменти на трудности и жертви с единственото намерение да дадат на семейството си шанс да мечтае.
Иняки мечтаe силно и постигна целите си. Той обаче никога няма да забрави миналото. Той е напълно наясно с влиянието на футбола върху обществото и посланията, които един професионален играч може да предаде. Все пак не става дума за него, става дума за всички онези, които ежедневно се борят да дадат на децата си шанса да мечтаят.
Той рапираше като Еминем, а сега стана национален герой и вкарва повече голове от Меси
Как фенове спасиха клуба си от изчезване като го купиха
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
