Новият Независим футболен регулатор на Англия стига до заключение, което изглежда парадоксално – колкото повече пари влизат във футбола, толкова по-големи стават рисковете, които клубовете поемат. Генерираните приходи са огромни, но 94% от клубовете са на загуба.
Английският футбол печели повече от всякога – и губи повече от всякога
Общите приходи на клубовете в първите пет нива вече надхвърлят 9 млрд. паунда годишно, показва докладът!
Само от 1992/93 насам приходите на средностатистическия клуб от Висшата лига са нараснали повече от 30 пъти. За сравнение британската икономика е станала приблизително три пъти по-голяма за същия период.
На пръв поглед това би трябвало да означава финансова сигурност. Реалността е обратната.
Общите загуби в системата вече достигат около 1,7 млрд. паунда, а 94% от клубовете работят на загуба. Проблемът не е липсата на приходи. Проблемът е, че разходите растат още по-бързо.
Today we launch our State of the Game report, which represents a critical step on the road to building a more sustainable future for a sport which is so fundamental to the social fabric of this country. It is the most comprehensive financial analysis of the English football industry ever undertaken, and the full report can be seen here – https://t.co/5Rj4gehiUa Read below as we summarise key themes of the report and highlight facts of the nation’s favourite game.
— The Independent Football Regulator (IFR) (@TheIFROfficial) October 13, 2026
Всеки нов паунд приход се превръща в нов разход
Футболът се различава от повечето нормални бизнеси. Когато един клуб увеличи приходите си, той рядко използва допълнителните средства единствено за изграждане на резерви или намаляване на дълга.
Вместо това конкурентният натиск го кара да инвестира отново. По-добри футболисти. По-високи заплати. По-скъпи трансфери. По-големи агентски комисиони.
А когато един клуб увеличи разходите си, конкурентите му са принудени да направят същото, ако искат да останат на същото спортно ниво.
Резултатът е своеобразна финансова надпревара във въоръжаването.
Между сезоните 2021/22 и 2025/26 годишните счетоводни разходи за трансфери в английския футбол са се удвоили – от 1,3 млрд. на 2,6 млрд. паунда.
За същия период агентските комисиони са нараснали от 317 млн. на 484 млн. паунда.
Само агентите вече поглъщат сума, еквивалентна на около 16% от трансферните разходи на английските клубове.
Висшата лига дърпа всички останали след себе си
Най-големият структурен проблем е огромната разлика между отделните нива. Средният клуб във Висшата лига вече има приходи, които са повече от осем пъти по-високи от тези на средния клуб в Чемпиъншип.
А преминаването от Чемпиъншип във Висшата лига може да увеличи приходите на даден клуб с няколкостотин процента.
Това променя икономическата логика. За клуб от Чемпиъншип рискът да похарчи прекалено много понякога изглежда по-малък от риска да не инвестира достатъчно и да пропусне промоцията.
Точно тук се появява един от най-опасните стимули в системата: струва си да рискуваш финансовото бъдеще на клуба, ако наградата е място във Висшата лига.
The Independent Football Regulator (IFR) has produced a 'State of the Game' report, which has taken a forensic look at English football over the past 18 months, concluding that the game's finances are dangerously exposed, with the majority of clubs living on the edge of financial disaster ????
— Sky Sports News (@SkySportsNews) October 13, 2026
Чемпиъншип е може би най-добрият пример
Средната загуба на клуб във второто ниво е нараснала до около 22 млн. паунда годишно. Това се равнява на приблизително 59% от средните приходи на клуб от дивизията.
При отборите, които не получават т.нар. parachute payments след изпадане от Висшата лига, огромна част от приходите отива директно за заплати.
Причината е проста – те трябва да се конкурират с клубове, които само година по-рано са разполагали с бюджети от Висшата лига.
Така плащанията, замислени да предпазят изпадналите клубове от финансов шок, създават вторичен проблем – принуждават останалите да харчат повече, за да могат да ги настигнат.
17 клуба биха губили пари дори футболистите им да играеха безплатно
Една от най-впечатляващите констатации в доклада показва, че проблемът далеч не се изчерпва със заплатите. При 17 клуба от EFL и National League разходите извън възнагражденията на играчите са по-високи от всички приходи на клуба.
Тоест те биха били на загуба дори при хипотетична ситуация, в която футболистите играят без заплати.
Това вече означава структурен проблем с бизнес модела – разходи за стадиони, администрация, инфраструктура, пътувания, академии, обслужване на дългове и останалата оперативна дейност са станали прекалено тежки спрямо приходите.
Клубовете буквално живеят от превод до превод
Още по-тревожна е зависимостта от собствениците. 29% от клубовете признават, че не биха могли да функционират повече от 30 дни, ако собственикът внезапно спре финансирането.
При период от три месеца делът достига 66%. Между март 2025 и март 2026 година 67 клуба са получили поне шест отделни финансови инжекции от своите собственици.
При 28 клуба такива плащания са правени поне веднъж месечно. Това означава, че значителна част от английския футбол не функционира като самостоятелен бизнес.
Клубът оцелява, докато собственикът е готов и способен да покрива дефицита.
Какво става, ако собственикът просто си тръгне?
Именно това е рискът, който регулаторът определя като системен. Докато собственикът има средства и желание да финансира клуба, моделът изглежда работещ.
Но футболът познава достатъчно случаи, при които богат собственик губи интерес, бизнесът му изпада в затруднение или отношенията му с клуба се променят.
Ако организацията няма паричен резерв, следващата криза може да започне буквално за седмици.
Повече от 60% от клубовете в EFL и National League вече имат пасиви, по-големи от счетоводната стойност на активите си.
Счетоводно това означава отрицателен собствен капитал или техническа неплатежоспособност.
Дори ако към активите бъдат добавени приблизителните пазарни стойности на футболистите, 46% от клубовете в EFL пак остават с отрицателен капитал.
Трансферите днес се плащат с парите от утре
Другото голямо предупреждение е свързано с трансферния пазар. Английските клубове имат около 4,8 млрд. паунда бъдещи задължения по трансфери.
В същото време трябва да получат около 1,5 млрд. паунда от други клубове. Нетната разлика е приблизително 3,4 млрд. паунда.
Причината е все по-разпространеното разсрочване на трансферните суми.
Клуб може днес да привлече футболист за 50 млн. паунда, но реално да плати само малка част веднага. Останалите плащания се разпределят за следващите години.
Това прави големите сделки възможни, но има цена: част от бъдещите приходи вече са похарчени предварително.
Ако приходите продължат да растат, системата функционира.
Ако обаче телевизионният договор намалее, клубът изпадне, собственикът се оттегли или икономиката влезе в криза, задълженията остават.
За всеки £1 приход са необходими още пари отвън
Особено показателен е един от анализите на регулатора. На всеки 1 паунд собствени приходи средният клуб има нужда от допълнително външно финансиране:
33 пенса във Висшата лига, 57 пенса в Чемпиъншип, 72 пенса в Лига 1, 26 пенса в Лига 2 и 55 пенса в National League.
При поне 30 клуба външното финансиране е било еквивалентно на повече от половината им годишни приходи.
Това е може би най-доброто обяснение защо терминът „най-богатият футбол в света“ може да бъде подвеждащ.
Парите в системата са огромни. Но огромни са и сумите, необходими тя да продължава да работи.
И тук се появява новият регулатор
Докладът не е просто финансова статистика. Той е основа за начина, по който новият Независим футболен регулатор ще започне да контролира английските клубове.
Идеята е да се премине от модел, при който проблемите се решават след настъпването им, към система, която трябва да предотвратява финансови сривове.
Сред обсъжданите мерки са по-строг контрол върху разходите, изисквания за минимални парични резерви, планове за действие при оттегляне на собственик и промени в разпределението на парите между различните нива.
Отделен фронт остава спорът между Висшата лига и EFL за това колко повече средства трябва да слизат надолу по футболната пирамида.
Самият регулатор вече разполага и с възможност да се намеси, ако двете страни не успеят да постигнат споразумение.
Най-богатият футбол има проблем, който не може да реши само с още пари
Това е най-важният извод от всички числа. Английският футбол не страда от липса на приходи.
Той страда от икономика, в която спортният успех постоянно изисква по-големи разходи, а всеки ръст на приходите почти веднага се превръща в ново увеличение на разходите.
Висшата лига става по-богата и повишава стандарта. Чемпиъншип харчи повече, за да я достигне. Лига 1 харчи повече, за да достигне Чемпиъншип.
Играчите струват повече. Заплатите растат. Агентските комисиони се увеличават. Трансферите се плащат с бъдещи приходи.
И докато всичко върви добре, системата изглежда впечатляваща. Проблемът идва в момента, в който една от подпорите изчезне.
Затова вероятно най-важното число в целия доклад не е 9-те милиарда паунда приходи.
То е 29%.
Толкова от клубовете казват, че ако собственикът спре да плаща днес, след месец вече може да не са в състояние да функционират нормално.
И именно това е парадоксът на английския футбол – никога не е имал толкова много пари и никога не е бил толкова зависим от необходимостта да получава още.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
