"Хайде, честито!", "Спа ли тази нощ?", "А ти къде беше, когато..." - Григор Димитров победи Роджър Федерер. Вероятно това бяха най-честите съобщения и въпроси между приятели или у дома в семейството в сутринта на 4 септември, когато наистина - наш Гришо зарадва цяла България побеждавайки един от най-великите, а може би и най-великия тенисист в историята.
По принцип у нас, такива подвизи винаги са карали българина да се гордее, да мечтае! Такива успехи дават хъс на хората. Макар, че няма как да помня добре, защото съм бил едва на 4 години, когато националният ни отбор по футбол победи Германия и се класира за полуфиналите на световното в САЩ. Но по разказите на моите родители и по-възрастни от мен приятели, гледането на всички репортажи от тогава, България е имала повод за гордост. Хората са излизали по улиците, прегръщали са се! Радостта им е била чиста. Е, сега съм на 29 години и чувството, което изпитах, когато станах в 3:30 часа през нощта, за да гледам мача, да изживея този трилър, да премина през най-различни емоции в тези над 3 часа, ми напомня именно тези разкази.
За чиста радост! Дори при 4:0 гейма за нашето момче в петия сет и при на практика почти решен мач не знаех как да реагирам. Защото чувството, което изпитах беше непознато за мен, беше нещо ново. Може би наистина за това чувство са ми разказвали родителите - за чистата радост от спорта. Радост, след която, както хората са си задавали въпроса "А ти къде беше, когато Стоичков и Лечков вкараха на Германия", така в следващите месеци, дори години, хората ще се питат: "А ти къде беше, когато Гришо би Федерер?".
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
