Антъни Иванов: Българското плуване ще изненада много в следващите два олимпийски цикъла

dsport.bg

Звездата ни в плуването Антъни Иванов говори ексклузивно за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е момче, което се чувства най-добре в басейна и е светлият лъч в родното плуване. Освен това е сред най-добрите млади състезатели в света в дисциплината 200 м бътерфлай. Целта му е да достигне до финала на олимпийските игри в Токио, а защо не и да донесе медал за България от най-големия форум! Последното ни отличие в плуването е от 1988 г. в Сеул, когато Таня Богомилова прегърна златото, а Антоанета Френкева добави още две отличия. На последните шампионати на планетата и на Стария континент през 2019 г. Антъни влезе във финалите на 200 м бътерфлай и се нареди съответно девети и седми. Името му вече е добре известно и отвъд океана. Там започна да чупи рекорди в своя университет “Вирджиния Тек”, а в състезание на 200 ярда бътерфлай българският талант победи Джоузеф Скулинг, който е олимпийски шампион от игрите в Рио. Тогава плувецът от Сингапур сензационно спечели титлата, изпреварвайки Майкъл Фелпс.

- Антъни, здравей! Благодаря ти, че се съгласи да приемеш поканата ни за разговор и да те приветстваме с „добре дошъл“ на арената на „Код Спорт“! Как се чувстваш на родна земя? Има ли умора от пътуването от САЩ и от приятните изживявания след успеха ти на първенството на американските университети?

- Разбира се, че има умора. Прибрахме се късно вечерта миналата събота, празнувахме най-доброто ни класиране като университет, така че не можах да спя доста през тази нощ. Имаше умора, но сега съм готов да продължа подготовката за европейското. Ще видим как ще мине това отборно състезание. Надявам се лека-полека да си вдигна аеробиката на голям басейн, затова и реших да плувам малко по-дълго тази седмица. Общо взето с цел тренировка ще участвам на това състезание, да се запозная с новите ми съотборници от отбора на Черно море и след това вече продължаваме да се готвим за европейското.

- Връщам те към новината, която предизвика фурор през миналия уикенд – подобрено от теб постижение на най-успешния олимпиец за всички времена Майкъл Фелпс, носител на 28 медала от най-големия форум! За зрителите ще припомня, че ти се нареди трети на 200 ярда бътерфлай на националния шампионат на американските университети, като даде време с половин секунда по-добро от това на легендата в плуването и вече си 11-и в историята на тази надпревара! Какво си каза, след като финишира и погледна към таблото с резултатите?

- В интерес на истината, не гледам към таблото, а към нашите треньори, които са отстрани. В момента, в който те бяха усмихнати и щастливи, аз бях доволен от това, което съм направил. Но първото, което видях е, че не съм първи. Исках да сляза под 1:39 мин. Мисля, че бях готов за това нещо. Може би умора от последния ден, може би нещо друго не ми достигна. Но важното е, че подобрих времето си от три седмици преди това, въпреки че трябваше да задържаме форма, което в момента е доста трудно да се прави. Важното е, че подобрих времената си на 100 и на 200 м. Вече и на 100 м съм в топ 12-13. Това за мен е много голяма крачка напред. Първите ми две години не бяха чак толкова успешни на американска земя, но тази година беше много успешна за мен, много важна и много се радвам, че олимпиадата ще е през 2021 г., а не в предишната. Мисля, че ще се представя доста по-добре, отколкото щях да се представя през 2020 г.

- Кога разбра, че си плувал по-добре от легендата Майкъл Фелпс?

- На мен това ми беше цел още от предното състезание, когато видях, че съм много малко зад него. Така че отидох на това състезание с цел да мина пред него, но минах пред още пет човека, които бяха с по-бързи времена. Някои от тях са олимпийски медалисти, били са на световно, печелили са NCAA. Фелпс като цяло за ярдов басейн не мисля, че е чак такъв голям състезател. Може би не е плувал чак толкова на ярдов басейн, но все пак времето му е било американски рекорд, мисля около 7-8 години. Така че все пак е нещо да знаеш, че си плувал по-бързо от него. Доволен съм, но сега гледам напред към времената на Джо Скулинг и на Джак Кунгър, които тренират с мен. Те двамата единствени са били под 1:38 мин. В следващите две години това ще ми бъде целта.

- В началото на годината успя да победиш и олимпийския шампион Джоузеф Скулинг, с когото тренирате заедно. Какво означава за теб този успех?

- До момента не съм го побеждавал на нито едно сериозно състезание. Общо взето ние се смяхме и се бъзикахме след тези 200 ярда, тъй като преди това плувах и 1000, и някаква друга дисциплина. Имах 15 минути почивка и бях най-изморен от цялата серия на 200, той пък беше в много тежка подготовка. Имаше бъзици от сорта, че аз имам само една скорост, а на него му трябва почивка. Той винаги ме е подкрепял. Откакто се премести при нас, смея да кажа, че имаме много силна приятелска връзка и много ми помага за каквото и да е, винаги ме кани навсякъде с него, винаги имаме приятни преживявания заедно. Това докосване до олимпийски шампион и виждането, че и те са нормални хора като нас, няма нищо различно в държанието им, никой не парадира с това, може би ми помогна да осъзная, че това е, които искам и аз да правя занапред и да ме мотивира по някакъв начин да работя с него.

- По всичко личи, че си в супер форма. Може би най-трудното ще е да я задържиш до игрите в Токио - какъв е планът ти?

- Планът ми е да остана същите килограми, които съм в момента, както бях в Щатите цял сезон. Миналата година бях по-тежък – около 80 кг, а сега съм 75 кг и това ми помага доста с функционалността и се чувствам по-добре във водата. Най-вече трябва да продължа да ям чисто и тук в България, въпреки че с баба ми и с майка ми е малко по-трудно. Затова се надявам да не са много време при мен на лагера във Варна, така че да си готвя сам и да поддържам тази форма по-добре. За мен това е най-важно. При тренировките знам, че правя, каквото трябва. Знам, че работя достатъчно здраво. Най-важното е да запазя физическата форма.

- Какво ти предстои до топ събитието през годината в столицата на Япония? На кои състезания си заявил участие?

- Тази седмица ще участвам на Отборния шампионат. След това минаваме към подготовка за европейското, на което съм решил да участвам само на 200 м бътерфлай, за да направим едно пробно преди олимпиадата, в което има три плувания. На европейското има серии, полуфинали и финал, както е на олимпиадата. Но за там нито ще почивам напълно, нито ще бъда в топ форма. Въпреки това, мисля, че мога да плувам под най-доброто ми време. Говорихме и с треньора ми, че според него не трябва да съм на 100%, за да си подобря времето от преди четири години, защото в момента просто съм в много по-добра позиция, в много по-добра форма и в много по-добра кондиция за по-дълго плуване. Развълнуван съм за европейското и мисля, че можем да направим много силно първенство. Мисля, че Йосиф има много голям шанс за медал, за финал, както и Калоян. Също Любомир, като се прибере от Америка, Йордан Янчев може да направи силно европейско. Надявам се всички да плуват колкото се може по-бързо и да направим много добри класирания в Будапеща.

- В момента има много хубаво поколение от български плувци! Каква бе реакцията ти, когато разбра миналата година, че олимпиадата се отлага, какво почувства? Преди малко каза, че за теб лично е било по-добре, че игрите бяха отложени…

- Както казах, за мен първите две години в Америка бяха по-трудни, отколкото тази. Не мисля, че бях в толкова добра кондиция, както външно, така и вътрешно. Като че ли не бях в мир със себе си и не усещах толкова удоволствие от плуването. Напоследък дори мислих по време на една по-дълга тренировка, че трябва да ти доставя удоволствие това нещо, което правиш. Колкото повече продължавам да плувам и да се развивам, групата, която сме в момента в университета, хората, които са около мен, са много позитивни и добре настроени към тренировките. Забавляваме се много по време на тренировки, което ми помогна адски много да намеря отново любовта към спорта. Мисля, че това е едно от най-важните неща, за да се чувстваш добре и да плуваш добре. Може би миналата година бях в дупка. Но тези три месеца, в които нямаше басейни, ми помогнаха много да върна желанието въобще да тренирам. Мисля, че за мен е голям плюс, че олимпиадата ще е тази година.

- Как се преодолява едно такова настроение, когато виждаш, че трябва да се отделиш за известен период от време от басейна?

- Ако нямаше пандемия, нямаше да се отделя от басейна. Може би дотогава не го усещах трудно, бавно, мудно, тежко.

- Имаш чувството, че нищо не се случва.

- Да, гадно е. Може би просто, защото много бързо и много рано влязох в големия спорт. Това нещо със сигурност не ми помогна. Медали от световни, медали от европейски – по едно време имах чувството, че съм постигнал всичко и нямах същата мотивация, нямах същия глад за успехи. След което минаха няколко години и вече като съм обграден от по-млади момчета, които искат да постигнат нещо и виждам този глад, който аз съм имал преди години, се мотивирам от тях адски много. Имаме момчета в отбора, които са от Египет, от Испания, които в момента се борят да отидат на олимпиада, бореха се и при нас да направят много добри постижения. Аз черпех енергия от това нещо и ме мотивираха доста да се завърна към формата, в която съм в момента.

- Вече си достигал до финали на световни и европейски първенства. Сега всички се надяват да сториш същото и на игрите в Токио в дебютната за теб олимпиада. Натоварват ли те тези очаквания?

- Абсолютно не! Поставил съм си очаквания да взема и медал от Токио! Мисля, че е съвсем реално, но ще бъде много трудно. Има много голяма конкуренция, има много, много добри състезатели и най-вероятно на олимпиадата ще има и други, за които досега не сме чували. Най-важното за мен е просто да тренирам, да се подготвя по най-добрия начин, да плувам, каквото мога в моя коридор, така или иначе не мога да контролирам хората около мен, важното е аз да си свърша работата.

- Не е тайна, че плуването е един от най-тежките спортове. Какви трудности трябва да преодоляваш, за да си сред елита?

- Най-вече трябва да си лягаш навреме всяка вечер, да си много концентриран и мотивиран всеки ден. Понеже правиш едно и също, трябва да си много отдаден на това, което вършиш.

- Две години си отвъд океана – как съчетаваш тренировки и състезания от една страна със следването? Как един млад човек като теб успява да бъде концентриран и в спорта, и в учението?

- За ученето ми помагат адски много хората от университета. Като спортисти имаме много учители, които ни помагат за извънкласните дейности, ако имаш нужда от нещо. Аз лично не съм ги ползвал в последната година, но на мен ми е доста по-лесно, когато сме онлайн, понеже мога да си разпределям времето през деня. Когато на мен ми е удобно, мога да пиша домашни, мога да пиша и занапред като сме онлайн. Гледам да наваксвам, когато имам време. Миналия семестър свърших месец и половина преди края му, бях приключил с абсолютно всичко. За мен онлайн е много голям плюс, но от друга страна вече искам да се върнем обратно в класната стая, да имаш интеракция с хора. Доста по-различно е.

- Как се промени Антъни Иванов през този период?

- Много хубав въпрос! Мисля, че пораснах много като човек. И вие може да кажете, защото преди три години пак правехме интервю. Може би съм по-спокоен, по-умен, по-възмъжал.

- Забелязвам, че си и по-здрав физически.

- Тази година наистина почнах да ходя във фитнеса, вместо само да се правя, че съм там. Това помогна със сигурност, а дори и за плуването, като че ли съм по-жилав. Мисля, че промяната идва най-вече в главата и оттам вече се променя абсолютно всичко. Но ще видим в следващите години как ще продължим да се променяме.

- На какво те научи животът досега? Като се замислиш, какъв урок ти даде, така че да го запомниш?

- Със сигурност да не се отказвам от нещата, за които съм се борил и винаги да е на първо място семейството ми във всяко нещо! Мисля, че това са двете най-важни неща, на които ме е научил. И винаги да вярвам на шестото си чувство, аз имам много силно такова. Винаги съм се опитвал да не се влияя от това, но напоследък гледам да го слушам и мисля, че ми се получават доста добре нещата.

- Как преминава един ден на Антъни Иванов в университета „Вирджиния Тех“? Може би ще разочароваш мнозина, които навярно имат друга представа за 24-те часа, които ще опишеш.

- От тези 24 часа, аз 12 спя – 8-9 през нощта и 3-4 през деня. Остават 12 часа – 2 часа сутринта тренировка, 2 часа следобед, 1,5 часа фитнес. В останалите 6,5 часа се занимавам с училище, с кучето, което взехме със съквартиранта ми в апартамента, понеже е голяма грижа, с готвене…

- Какво куче имате?

- Имаме питбул смесен с лабрадор. И е почнало да става много голямо. Даже като бях сега една седмица на състезание и се прибрах, тя беше станала двойно по-голяма, което е много стряскащо. Като се прибера след два месеца, най-вероятно ще е вече доста по-големичка.

- Кажи ми как премина срещата ти с COVID-19?

- Моята беше доста лека, нито съм имал физически проблеми, нито с дишане, нито с дробове, абсолютно с нищо. Дори като ми мериха капацитета на дробовете две седмици в болницата, беше абсолютно на 100%. Бих казал, че съм един от късметлиите, които го изкараха без никакви проблеми.

- Отварям една тема, която никога не се изчерпва – тази за допинга. Защо според теб спортистите прибягват до забранени стимуланти?

- Според мен, когато човек е свикнал да постига даден резултат или да го подобрява, и вижда, че не може да го направи по естествения физически начин, забива в една дупка, както примерно аз бях в последните две години в университета и продължавах с едни и същи времена. Хората нямат търпение да тренират две-три години, за да постигнат нещо и затова прибягват до забранени вещества, за да им помогнат по някакъв начин, да им върнат самочувствието. Общо взето най-голямата причина е да постигнат нещо, за което не са работили на 100%, но мислят, че могат да го направят.

- Може ли да има според теб високи резултати без допинг?

- Мисля, че можем да имаме високи резултати без допинг, защото аз лично никога не съм взимал, дори и витамини, почти нищо не пия. Мисля, че може да има, но много трудно. Трябва да се работи много по-сериозно, отколкото работят повечето хора. Мисля, че в плуването, а и във всеки друг спорт на високо ниво, много от хората прибягват до може би не толкова забранени, но на ръба позволени вещества, които да им помагат по някакъв начин. Аз съм тотално „за“ спорт без абсолютно нищо, защото тогава наистина ще се види кои са хората, които могат да са добри в този спорт абсолютно естествено.

- В края на месец февруари гръмна допинг скандал, в който трима твои съотборници дадоха положителни проби. Тогава ти се изказа остро заявявайки, че повече няма да стъпиш на лагер на националния отбор, ако не сменят треньора и лекаря на тима. Продължаваш ли да си на тази позиция?

- Абсолютно! Говорих и с момчетата, преди два дни бях със Здравко на басейна да ми засича тренировката, понеже не се бяхме виждали отдавна. Аз въобще не искам да съм по тези лагери с хората, които бяха вкарани в скандала. Първо, защото ме е страх за моята кариера. Второ, защото вече до някаква степен се изгуби уважението и респекта ми към тях, след като въобще никой не зае някаква точна позиция за допинг скандала. Аз очаквах някой да застане и да каже като мъж общо взето какво се е случило. Но пак само аз застанах от Америка, въпреки че нямах абсолютно нищо общо с цялата ситуация. Пак трябваше да се карам, пак медиите само мен търсеха за коментари, което за мен не прави чест на останалите момчета, които бяха толкова време с тези момчета по лагери. За мен нито един от състезателите в националния обор не е виновен за цялата ситуация! Дори и всички да са вземали каквото и да е било веществото, което са давали, не мисля, че някой от тях го е вземал доброволно или е знаел. Не мога да обвинявам абсолютно никой от националния отбор! Най-малко момчетата, които са с „А“ норматив за олимпиадата! Те са на по 17-18 години и за тях това ще е един много голям удар, ако им бъде отказана олимпиадата. Казвам го като човек, на когото му беше отказана олимпиада преди пет години и знам как ще се чувстват на тези години. Тогава бях и пред отказване, след като не отидох на олимпиадата в Рио. За тях ще е много тежко, ако нещо стане в ущърб на целия труд, който са положили, за да стигнат дотук. Надявам се от федерацията да успеят да стигнат до истината, защото всички искаме да я знаем. И да успеят поне да намалят наказанията на момчетата до една-две години, за да може евентуално да се върнат в спорта.

-Замислял ли си се да се състезаваш за друга държава и какво може да те накара да го направиш?

- Никога не съм се замислял да прибягвам до друга държава, в интерес на истината. Може би единственото, което може да ме накара да го направя е ако съм в много, много лоши отношения с цялото ръководство, с целия национален отбор и ако не виждам перспектива в нашия национален отбор. А аз виждам много голяма перспектива, виждам много талантливи момчета и момичета. Мисля, че българското плуване в следващите два олимпийски цикъла ще изненада много!

- Спираме с тази тема! Кажи ми кога стана приятел с водата. Питам те, защото като малък си плачел преди да влезеш в басейна, а сега с какви чувства се потапяш?

- Аз още плача като влизам в басейна! Шегата настрана – мисля, че с годините започнах да обичам плуването, да осъзнавам колко много ми е дал спортът, колко много съм научил от него и от колко много неща ме е спасил в живота на нормалния български тийнейджър. За мое щастие, аз изтървах тези години и излязох от тази дупка, в която този живот вкарва адски много хора. Много съм благодарен на плуването и на родителите ми, че ме натискаха толкова много години да продължа с него. Може би станах приятел с водата на 14-15 години, тогава вече започнах да усещам някакво удоволствие от самия спорт.

- Срещу твоето име вече седят десетки подобрени рекорди – кой от тях си цениш най-много?

- Може би рекордите ми в университета с близките ми приятели на щафетите бих казал, че ценя най-много, те за мен значат най-много. Не бих сложил нито един от индивидуалните ми рекорди над тях! Съвсем друго е да постигнеш нещо с хората около теб, с които работиш всеки ден. Така че за мен те са най-важни.

- По тялото си имаш няколко татуса – би ли разкрил какво симвoлизират или това е тайна?

- Акулата на ръката ми символизира плуването в живота ми, а лъва го направих заради герба на България, понеже исках да имам нещо свързано с герба. Надписът, който имам отстрани: „За да бъдеш велик шампион, трябва да повярваш, че си!“ е една от любимите ми мисли на Мохамед Али и много отдавна исках да я имам на тялото ми. Кръстът, който е на крака ми, е свързан с много голяма трагедия, която стана в семейството ми преди много години. Исках да го имам на крака ми с крила, заради смърт на близък човек за мен. Бях много малък, когато се случи и исках да имам нещо, свързано с него.

- Имаш ли любим спортист? Някой, за когото си казваш: „Този е уникален!“…

- Винаги съм бил голям фен на Кристиано Роналдо, на Рафаел Надал. Много харесвам Григор Димитров, Новак Джокович. Много харесвам хората, които са постигнали нещо от нищо. Сега в Америка почнах много да се интересувам и от баскетбол. Харесвам и много баскетболисти, повечето са тръгнали от тежки ситуации. Възхищавам се на хора, които са се преборили с живота и в момента помагат на хората около тях, дават пари за благотворителност, за стипендии, помагат на цялото общество да постига повече. Повечето ми любими спортисти са хора, които правят нещо извън спорта!

- Кои са трите думи, които най-добре характеризират личността на Антъни Иванов?

- Добър, целеустремен и много досаден в тренировките!


 

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още