През 2015 година португалецът Арсенио Нунеш пристигна в България и се присъедини към отбора на Литекс. След това той бе сред футболистите, които се преместиха в ЦСКА и бе част от „червените“ в рамките на 1 сезон. Той даде дълго интервю в родината си, където каза интересни неща за престоя си в България.

През 2015 година заминахте в България. Защо?

По това време се появи интересно предложение, имах още една година договор с Морейренсе, но те не искаха да подновят с мен или да увеличат заплатата ми. Предпочитах да остана тук. Тогава клубът получи за мен около 200 хил. евро. Очаквах да играя с новия си отбор в квалификацията в Лига Европа и реших да рискувам.

Какво бе първото впечатление, след като пристигнахте в България?

Беше трудно. Отидох в един доста невзрачен град (б.а. Ловеч). Въпреки това всичко бе наред. Хората бяха много мили с мен, в клуба никога не ни липсваше нищо. Отидох със съпругата си и кучето си Уенди – френски булдог.

Когато пристигате в Литекс треньор бе Балъков, който е играл за Спортинг!

Точно. Баща ми говореше много за него и затова си спомних, че е преминал през португалското първенство.

Какъв беше като треньор?

Не разбрах много. Бях с него едва 15 дни, тъй като не успяхме да се класираме за Лига Европа и той си тръгна. Говореше с играчите лице в лице, беше приятел с нас, говореше перфектно португалски. По това време в клуба беше и Диого Виана и няколко други южноамериканци. Беше добро преживяване, жалко, че не продължи дълго.

Имаше ли голяма разлика между българския и португалския футбол?

Да! В България се залага повече на физиката и по-малко на тактиката. Технически също не бе кой знае колко добре. Футболът не бе толкова красив. В нашия отбор имаше много чуждестранни играчи, които даваха много качество на шампионата.

Страдахте ли много от студа? Как се справихте в снега?

Започва да става много студено от края на ноември, след това започва да вали сняг, а футболът на сняг е ужасен.. Усещането е сякаш работим с цимент.

С какво се занимавахте през свободното си време?

Понякога излизахме на разходка по централната улица, която бе пешеходна. Нямаше кой знае какво да се прави. Хубавото на този град беше, че ни принуди да се съсредоточим само върху футбола и не мислихме за нищо друго. От време на време ходихме до столицата София, която беше на час и половина път. Прекарахме почивните си дни там и се възползвахме от възможността да хапнем в по-добри ресторанти.

Как се стигна до трансфера в ЦСКА?

Президентът на Литекс бе привърженик на ЦСКА. В момента, в който ЦСКА преживяваше криза той купи клуба, взе лиценза на Литекс и го даде на ЦСКА. С други думи основно играехме за същия клуб, но се промени името му. Лека каша, която имаше сложни контури и дори отиде до ФИФА и съдилищата

Но те се преместихте в София?

Да, променихме всичко на София и започнахме да играем за ЦСКА София, но съставът беше практически същият, имаше няколко нови играчи, но иначе всичко беше същото.

Имаше ли треньор, който да ви даде повече през тези две години в България?

В Литекс се засякох с румънския треньор Регенкампф, който беше треньор на Стяуа от Букурещ и беше различен треньор, много залагаше на физиката и ни вдъхна много дух. След това дойде Любослав Пенев, който беше страхотен български нападател, преминал през Испания, Атлетико Мадрид и Валенсия, почти легенда на тези клубове и който беше тотално различен. Той бе треньор, който харесваше да играем с топката и да поемаме рискове. Именно двамата треньори ме впечатлиха най-много по това време.

Спомняте ли си интересни епизоди по време на престоя в България?

С екипа на ЦСКА загубихме мач на свой терен в последната минута и влязохме в съблекалнята с наведени глави разстроени от резултата, защото загубихме от отбор без претинции. Беше зима, имаше сняг, ниски температури. Когато влязохме в съблекалнята искахме бързо да си вземем горещ душ и да се преоблечем. Тогава обаче влезе един от треньорите и каза: „Президентът каза да не се преобличате, всички да излязат отново на терена и да отправят удари по вратата. Не можем да вкараме гол. Трябва да тренирате повече“. Всички излязохме на терена, стадионът бе празен, температурите ледени. Един час стреляхме по вратата. В Ловеч имаше още по-нелепа ситуация. Бях се присъединил към отбора преди няколко дни и имахме мач в Лига Европа. Красимир Балъков бе треньор. Играхме в Латвия и водехме почти до края на мача, но те изравниха. На летището президентът на клуба ни накара да влезем в магазина Duty Free. „Отивайте и си изберете каквото искате“. За първи път бях с него и казах, че нямам нищо от нищо, а той каза: „Не. Всеки трябва да донесе нещо. Отидете да изберете парфюм, каквото и да било ”. Всеки бе длъжен да си избере по нещо, а той чакаше на касата и ги плащаше.

Защо се завърна в Морейрензе?

Жена ми забременя. Вече бях решил, че нямам място в България, случваха се абсурдни неща.

Какви неща?

В ежедневието винаги нещо липсваше. Понякога нямаше къде да тренираме. Един път по време на тренировка жените на всички започнаха да ни звънят и да ни кажат, че няма ток. Бяхме петима португалци и живеехме в една и съща кооперация. Клубът не бе платил тока и го изключиха.

Имали ли сте някога закъснели заплати?

Не. Винаги се плащаше на време, но имаше небрежност в някои неща.Просто ви вкарах в главата, че искам дъщеря ми да се роди в Португалия.

ЦСКА подписа с нидерландско крило

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS