Български национал e футболното откритие на годината в Израел

dsport.bg

Българският футболист Йоан Стоянов - Йони е роден на 22.05.2001 в Пловдив. През 2003, когато е на две години, семейството му се премества да живее в Израел. Няколко години по-късно обиква най-популярния спорт в света и решава да следва мечтите си, да стане професионален футболист.

Започва в школата на Макаби Тел Авив, а после минава в тим от третото ниво на Израел. Представянето му бързо впечатлява специалистите, дори треньорите на противниковите отбори след всеки мач хвалят младия българин. Така се стига до трансфера му в Апоел Кфар Саба. През първия му сезон (2021/2022) записва 15 мача и една асистенция. През новия сезон Апоел играе във второто ниво, а Йони има 35 мача, в които е вкарал 11 гола и е направил 9 асистенции във всички турнири. Доброто представяне му осигурява една от четирите номинации за футболно откритие на годината.

През 2021 година е поканен от националния ни селекционер на младежите до 21 години Александър Димитров и записва първите си участия с фланелката на България.

Александър Димитров обяви състава на младежите

Здравей Йони, разкажи кога започна да играеш футбол?

Бях на 5-6 години, когато вуйчо ми Саймън ме заведе да ритаме топка с приятелите му пред блока. Веднага се влюбих в този спорт. Когато станах на осем, майка ми ме записа на да тренирам в Макаби Тел Авив. Там изкарах 5 години. След това ми се наложи да се преместя в школата на Рамат Ашарон, където бях в младежкия им отбор. През сезон 2020/2021 ме поканиха в мъжкия отбор на Апоел Херцелия. Клубът беше в третата лига на Израел, но успях бързо да добия популярност и получих покана от Апоел Кфар Саба. Отборът тогава беше в първа лига и до ден днешен играя за него.

Бил си пред отказване от футбола? Какво се случи?

Да, беше доста тежък период за мен. През сезон 2018/2019 г. имах контузии, които ме мъчеха и не ми позволяваха да разкрия пълния си потенциал. Затова и ме пратиха под наем в Апоел Херцелия във второто ниво на младежите в Израел. Бях разочарован и след като приключи сезона спрях да тренирам за 3 месеца. Бях си казал, че повече няма да играя футбол.

В предсезонната подготовка, треньорът ми се обади и ме накара да отида за една контрола на тима. Започнах титуляр и реших да се пробвам отново. В същия сезон (2019/2020) вкарах 11 гола и дадох 10 асистенции за младежкия отбор. Това беше и причината да ме викнат в мъжкия тим, което ми даде допълнителна мотивация да продължа да се развивам.

Как се почувства когато те извикаха в българския национален отбор?

Бях много щастлив. В началото не успях да разбера, от къде знаят за мен, бях наистина шокиран. Присъединих се към отбора по време на европейските квалификации. Пътувахме до Холандия, където записах първите ми 10 минути за националния отбор срещу отбора на лалетата. След това нашият треньор Александър Димитров ми се довери и започнах титуляр срещу Молдова. Беше голяма емоция за мен, защото видях нещо различно от футбола в Израел и чакам с нетърпение следващите мачове през юни.

Играл си и в първа лига, както и във втора лига на Израел. Какво е, според теб, нивото на елита в израелския футбол?

Мачовете в първа лига са по-трудни, по-динамични, имат и по-голяма посещаемост. Интригата се върти около 3-4 големи отбора, които са определено по-силни, останалите са горе-долу на едно ниво. Във втора лига също е интересно, основно заради това, че до последния момент не знаеш дали ще победиш или ще загубиш. Всеки може да бие всеки, защото отборите са с изравнени сили и възможности.

След като си говорим за равнището на футбола в Израел, би ли споделил какви са ти впечатленията от България?

Трудно ми е да направя сравнение. Но в националния отбор темпото на играта определено е по-високо, което ми допада.

В националния отбор, както и в Апоел те използват отдясно. Ти къде се чувстваш най-силен?

Там, където треньорът ме сложи (усмихва се). На много позиции съм играл. Сега ме използват основно, като десен защитник във формация 5-3-2 с по-офанзивна роля. Мога да играя като крило и като полузащитник в средата на терена. Най-силен се чувствам зад нападателя, но както казах, винаги съм готов да играя там, където треньорът прецени, че съм най-полезен за отбора. В момента като десен защитник имам 11 гола и 9 асистенции този сезон.

Следиш ли българското първенство?

Откакто започнаха да ме викат в националния отбор, започнах и да следя по-често отборите в България, най-вече заради моите съотборници в националния. Интересно ми е да видя за кои отбори играят и как се представят в клубовете си.

Имаш ли си вече любим отбор в България?

Не, все още не.

А в чужбина?

От малък харесвам Барселона.

Кой ти е любимият футболист?

Марко Ройс. Според мен, той е страхотен футболист, за съжаление нямаше късмет, но качествата му са безспорни.

Трудно ли е да си професионален футболист, след като страдаш от диабет?

Бях на 16 г., когато лекарите откриха, че имам детски диабет, което означаваше, че живота ми ще се промени завинаги. В началото бях уплашен, защото си мислих, че трябва да приключа с футбола. Не знаех какво точно ме очаква. Но след като мина известно време осъзнах, че всъщност тази болест ми помага в развитието ми на футболист. Трябва да спазвам строг хранителен режим, който се препокрива с изискванията за професионалните футболисти. Оказа се, че в моя случай, диабетът е полезен за футбола, а футболът е полезен за диабета.

Какви са целите, които си си поставил?

Имам си моите мечти, но ще си ги запазя за себе си. Искам да се развивам и да усвоя тънкостите на играта. Тренирам усърдно и знам, че бъдещето е пред мен.

АВТОР: Александър Лeонидов

Ясен Петров извика Илиян Стефанов в националния отбор

Кога Лудогорец, ЦСКА и Левски ще разберат първите си съперници в Европа?

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още