Бившият футболист на Славия - Антонио Ананиев-Банана, даде интервю за новия брой на вестник “Славия”.
От дълги години изтъкнатият бивш футболист на Славия живее в Германия, след като преди това там направи и солидна състезателна кариера. Тръгнал за големия футбол от любимата си Славия, той и днес си спомня с носталгия времето, в което е пазил на вратата на “белите”.
Ананиев е рекордьор по брой мачове с екипа на Славия, като е двукратен балкански клубен шампион през 1986 и 1988, вицешампион през 1989/1990 и бронзов медалист през 1985/1986 г.
- Как попадна в школата на Славия?
Роден съм в Павлово, учих в 5-то училище и растях в една славистка среда. Районът е изцяло свързан с белия клуб. Баща ми бе почитател на Славия и още много малък ме водеше на мачове на стадиона. И аз от дете бях доста запален. В този период в школата на клуба работиха Христо Евтимов-Майцата и Петър Панагонов, които обикаляха училищата в квартала и гледаха футболни двубои в часовете по физическо възпитание. Така избираха момчета, които да попълват съставите в юношеската школа. Бях ученик в долните класове, когато ме видяха и заедно с още четирима души ми казаха да се явим на тренировка.
- …за да стигнеш и до шампионската титла с детския отбор.
Играхме много силно и се класирахме за финал на републиканското първенство при децата през 1979 г. Съперник ни беше Етър. Нашият набор’65 е знаков и за виолетовите. В редиците им бяха Краси Балъков и Трифон Иванов. Но така се случи, че имах много нелепа контузия на единия пръст и не играх. Пази вторият вратар. Успяхме да победим. За радост и на нашия треньор Емануил Манолов. И до сега пазя много добри чувства към него. Използвам възможността да го поздравя специално.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
