Бомбардировачът на нацията полетя за последен път

Бойко Димитров Бойко Димитров

Бомбардировачът на нацията полетя за последен път. Този път към едно по-добро място, както казват хората. Една от най-големите фигури на германския футбол Герд Мюлер си отиде от този свят днес, на 75 години.

Много хора ще махнат с ръка, ще кажат: "Бог да го прости, велик футболист беше", и толкова. За феновете на Байерн обаче днес е черен ден, който завинаги ще остане в съзнанието им. Защото Мюлер бе олицетворение на духа на баварците, или поне този на привържениците - Niemals aufgeben (б.а - Никога не се предавай). 

Почина германската легенда Герд Мюлер

Именно този транспарант вдигнаха феновете на Байерн по време на двубоя с Порто от 1/4-финалната фаза на Шампионска лига през 2015-та. Германският гранд бе загубил първия мач в Португалия с 1:3. В реванша обаче тимът воден от Пеп Гуардиола победи с 6:1 и продължи напред в турнира.

Такава е и историята на Мюлер. Животът му е низ от възходи и падения.

Нападателят пристига в Байерн от Ньордлинген, когато е едва на 19 години. Още в първия си сезон, под ръководството на Детмар Крамер, той вкарва 39 гола в 32 мача. След това обаче начело на отбора идва Златко Чайковски. За никой фен на баварците не е тайна, че треньорът не е никак въодушевен от младия Герд. Специалистът нееднократно му казва, че е прекалено нисък, прекалено бавен за футболист. Дори му предлага да се захване с някой силов спорт - вдигане на щанги или борба.

Думите на Чайковски са сериозен удар по самочувствието на бъдещата звезда и той изиграва най-слабия си откъм резултати сезон именно в първата година на специалиста начело - 16 гола в 39 мача. Изглежда, че Чайковски е бил прав за Мюлер. Футболистът обаче няма никакво намерение да се предаде, а дори напротив - започва да тренира два пъти повече от останалите, да усъвършенства уменията си, за да докаже, че има място сред най-добрите в Европа, а защо не и в света.

В крайна сметка Чайковски е принуден да разчита на Мюлер, който от своя страна му се отплаща с десетки попадения. Мюлер се превръща в голова машина, каквито днес са Меси, Роналдо и Левандовски. Нападателят бележи с такава честота, че никой по това време не може да се мери с него. Върхът в кариерата му са 66-те гола в 49 мача, които вкарва през сезон 1972/73. Година по-рано пък става първият футболист вкарал 40 попадения в Бундеслигата. Рекорд, който бе подобрен от Роберт Левандовски едва миналия сезон, когато полякът се разписа 41 пъти. 

В кариерата си с Байерн Мюлер печели четири титли на Германия, също толкова купи на страната, три пъти е носител на КЕШ, един път триумфира с КНК и един път за Интерконтиненталната купа. През 1970-ата пък печели "Златната топка".

Добрите си игри Мюлер пренася и в националния отбор на Германия. С Бундестима той печели Световното първенство през 1974-та и Европейското 2 години по-рано. Мюлер бележи фантастичните 68 гола в 62 мача с националната фланелка и си заслужава прякора "Бомбардировачът на нацията". Между 1974-та и 2006-та той също така държи рекорда за най-много голове на Световни първенства с 14. През 2006-та постижението бе подобрено от Роналдо, а през 2014-та от Мирослав Клозе, който има на сметката си 16 гола.

Мюлер бе гениален футболист, но за сметка на това личният му живот бе доста противоречив. Особено след края на кариерата му, когато се отдава на лек живот и започва да злоупотребява с алкохол. Той стига дори до ръба на фалита. На няколко пъти добрите му приятели от Байерн и Бундестима Франц Бекенбауер, Паул Брайтнер и Ули Хьонес опитаха да помогнат на бившия голмайстор да излезе от дупката, но той така и не искаше да направи усилието. След дълги години на алкохолизъм най-накрая постъпи в клиника. 

За щастие Мюлер успя да загърби порока си и да се върне към нормалния начин на живот. Той дори получи работа в Байерн и бе треньор във втория отбор на баварците. През 2015-та година ръководството на германския гранд съобщи, че легендата страда от тежка форма на Алцхаймер. Тогава шефовете на Байерн помолиха феновете и журналистите да проявят разбиране и да не навлизат в личното пространство на семейството. И те се съобразиха.

През последните 6 години нищо не се чуваше за Мюлер, знаеше се единствено, че е в родния си дом в Ньордлинген заедно със съпругата си Уши. Именно тя бе един от първите поздравили Роберт Левандовски, когато полякът счупи рекорда на съпруга ѝ за най-много голове в един сезон в Бундеслигата. 

Смятам, че в онзи ден, на 24 май 2020 година, и Мюлер се е усмихнал и зарадвал на постижението на своя наследник. Днес, малко повече от година по-късно, той пое на последния си полет. Дано да е лек и спокоен, но дори и да не е, Бомбардировачът на нацията знае как да се справи.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още

✖️
ПРЕМЕСТИ ТУК, ЗА ДА ЗАТВОРИШ