Росен Божинов е поредният „нешлифован диамант“, с който dsport ви среща. Младежкият национал на България е част от белгийския Роял Антверп, в който получава шанс за изява с първия състав в Юпилер Про Лигата през настоящия сезон, след като през лятото осъществи своя трансфер от ЦСКА 1948.

Божинов даде интервю пред dsport, в което разкри за своя път от родния Кнежа до елита на Белгия. Бранителят призна, че първия път е отказал офертата на ЦСКА и разказа за пътя си в българския футбол до излизането си в чужбина, като заяви, че мечтае един да бъде играч на любимия си Ливърпул.

Ето цялото интервю на Росен Божинов пред dsport:

Как върви адаптацията ти в Белгия? Вече около 6 месеца си там. Всичко наред ли е?

Мога да кажа, че върви много добре засега. Направих добра подготовка без контузии. Направих дебют за първия отбор, няколко мача за втория отбор и мисля, че се развива много добре и нещата вървят както трябва.

Как реши да се занимаваш с футбол и защо точно този спорт избра?

Честно казано, като малък аз бях по буен характер и тренирах бойни спортове повече, но повечето ми приятели тренираха футбол и аз реших, че ще започна да съчетавам бойния спорт с футбола. И така лека, полека се привързах повече към футбола и от тогава на 6-годишна възраст мисля, че бях и започнах само футбол да тренирам.

Можеш ли да ни споделиш какъв е бил бойният спорт и дали си имал някакви участия на състезания?

Да, тренирах като малък джудо, имах точно 2 състезания. На единия турнир даже спечелих златен медал. В София беше състезанието. На другия се представих много зле.

Можеше ли да имаме един много добър състезател и национален състезател в този спорт, ако не беше избрал футбола?

Не мисля. Не го усещах като моето. Тогава просто го тренирах, защото както и в джудото, имах много приятели, така че като по малък вървяхме всички заедно и като цяло това ме мотивираше да го тренирам.

Имало ли е моменти, когато си искал да се откажеш?

Лично за футбола никога не съм имал моменти на колебание или да искам да се отказвам. Винаги съм усещал като моето нещо. Винаги съм се чувствал добре и спокойно, когато съм бил на терена и съм правил това, което обичам. И до ден днешен изпитвам същите емоции, същите чувства, които като малък.

През кои школи е минала твоята кариера до този момент?

Започнах в Кнежа, защото съм от там родом. Започнах да тренирам от малък там и много бързо станаха нещата. Имах опция да отида в Плевен или във Велико Търново и като цяло усетих го моето да отида във Велико Търново. Там наистина изкарах 5 хубави години, много важни за моята адаптация и съм много благодарен на треньора ми. Визирам Стефан Ангелов. Много, много ми помогна този човек за моето развитие. Мисля, че когато бях на 15-годишна възраст, преминах в школата на ЦСКА.

Когато си отишъл във Велико Търново. Сам ли си бил и какво можеш да кажеш на децата, на които тепърва им предстои да вземат такова решение? Знаеш колко е трудно да се отделиш от семейството си на крехка възраст?

Да, бях сам. Наистина първите месеци, така да кажа, ми беше много трудно. Много ми липсваше семейството, приятелите, начина ми на живот, когато бях в малкия град. Отивам в по-голям град, различна среда, но винаги ме е мотивирало това, че аз съм там с цел, за да постигна мечтите си. И колкото повече се трудя, толкова повече ще вървя напред. И затова на по-малките искам да кажа, че трябва да следват мечтите си, независимо колко е трудно и каквото и да им коства това, те трябва поне да опитат.

Когато разбра, че те искат в школата на ЦСКА и от Велико Търново трябва да заживееш в София. Какво беше първото чувство, което премина през главата ти и първата мисъл?

Наистина много добре се почувствах, защото виждам, че вървя на прав път. Защото от по-големите отбори, както се казва, грандовете в България имат интерес към мен. Наистина показвам качество на терена и мога да си играя с големите отбори, но първоначално, когато ЦСКА ми се обади, отказах. Отказах да отида, защото бях много привързан към отбора ми и наистина тогава започнах да тръгвам с първия отбор и мислех, че ще е по-добре за мен да остана в първия отбор на Етър, отколкото да отида в школа отново, но в ЦСКА. И първият път отказах, но за мое голямо щастие дойде карантината. Тогава треньорът Румен Трифонов, който наистина много ми помогна, ми каза да отида да видя каква е обстановката в София. И наистина, когато отидох, наистина много повече ме впечатли. Тогава взех решението да премина в ЦСКА.

Колко бе трудна адаптацията ти в столицата с новите ти съотборници или веднага си пасна с новия ти отбор?

Ами не беше чак толкова трудно, защото знаех какво е отново да си сам. Имаше момчета, които ги познавах и не го изживявах вече толкова тежко, колкото преди и адаптацията мога да кажа, че е доста бързо се разви. Сега в момента от ЦСКА имам страхотни приятели, даже много добри.

Адаптацията направи ли те много по-силен, много по-самостоятелен човек?

Със сигурност, много по-силен и самостоятелно ме направи. Защото когато знаеш, че всичко зависи от теб, няма как. Нищо лошо няма в това да разчиташ на мама и на тати. Но когато знаеш, че те са далеч и ти трябва сам да се справяш с някакви ситуации. Трябва да взимаш решения, да предприемеш действие. Тогава наистина започваш да ставаш много самостоятелен. И така градиш характер и дисциплина.

Колко време ти отне от футболист в школата да стигнеш до първия отбор на ЦСКА? И какво помниш от дебюта ти срещу Локомотив Пловдив?

Сравнително бързо преминах от школата в първия отбор. Някъде около, може би, по-малко от година ми трябваше. Първият ми лагер си спомням, беше в Банско с първи отбор. Стойчо Младенов тогава беше треньор. Наистина направих доста силен лагер. Показах качества отново и от тогава започнах да си тренирам само с първия отбор и не по късно от няколко месеца. След това дойде и дебютът ми срещу Локо Пловдив.

Помниш ли нещо от този мач? Каква беше мисълта ти на тъчлинията, когато щяха да те пускат в игра? Каза ли ти нещо треньорът преди това?

Няма да ви лъжа. Тогава наистина бях много притеснен. Даже по едно време толкова бях притеснен, че си мислех по-добре да не вляза да играя тоя мач. Но когато вече стъпиш на терена, когато усетиш обстановката как е отвътре, нямаш избор и просто си вършиш работата на терена, както се казва. За мое щастие, аз направих сравнително добър мач. Загубихме мач, но аз бях щастлив от факта, че направих дебют.

Ще те върна към мача на ЦСКА с Лудогорец в Разград. Може би най-голямата загуба тогава ти излезе като титуляр и треньор беше Алън Пардю. Сега не всеки ден имаш шанс да тренираш и да играеш под ръководството на треньор от Висшата лига, защото Алън Пардю в България нямаше успех. Все пак той си е много високо ниво за българската действителност. Каква беше работата с него? Ти самия като разбра на разбора, че ще влизаш титуляр срещу Лудогорец в Разград?

Аз работих няколко месеца само с Пардю. Наистина този човек си личеше, че е бил на много високо ниво, защото много детайли и много тънкости показваше в играта, които наистина на българско ниво треньори много малко ги виждат и ги правят. И със сигурност този човек, дори и да нямаше успехи в България, си остава един наистина треньор на много, изключително високо ниво. Лично за мен, както и със сигурност той го е показал във времето за мача. Точно конкретно с Лудогорец стана наистина много бързо. Точно два дни оставаха преди мача и той ме повика в съблекалнята и ми каза: "Мисля този мач да излезем с тройка отзад". Аз му казах: "Добре, съгласен съм". Пита ме: "Съгласен ли си с това? Как виждаш нещата?". Държа се винаги като приятел с нас. И аз му казах: "Да, тренер, съгласен съм, както вие решите". И така стана, че ме пусна в тройката. Най вляво играех. Загубихме пет на нула. Много, много тежка загуба. Аз направих грешка за първия гол. Много сериозна. Много, много тежко го приех, защото дебют като титуляр  направих не много силен мач, не убедителен и тогава мога да кажа, че леко влязох в една дупка, в която дойде не една неувереност в мен. Нямах самочувствието отново на терена, както го имах преди това и може би и затова се стигна до раздялата ми с ЦСКА.

Защо обаче реши да отидеш в ЦСКА 1948, знаеш, двата отбора не се харесват много?

Така е, но ЦСКА 1948 ми предложиха наистина много добра база за развитие, която на този етап за мен беше най-добрата. Много съм благодарен на този клуб. Наистина, ако не беше той и Стойчо Младенов, Румен Трифонов, нямаше да се стигне до тук аз да направя този трансфер днес, но просто след този мач с Лудогорец те не искаха, не искаха да подпишат професионален договор с мен. Свалиха ме да тренирам с втория отбор и някак си показаха едно друго лице към мен и аз съответно не мислех, че това е правилно, защото аз мисля, че съм още тогава бях на 16 години и млад футболист. Да, в сърцето на защитятя, когато си е най-нормалното да направиш грешки. На тази крехка възраст едно друго лице показаха към мен не се казва, което наистина много, много ми беше тежко и гадно. Аз съм с "червената" идея и до така се стигна до преминаването ми в ЦСКА 1948.

Заболя ли те тогава беше ли обиден на някого в ЦСКА, че наистина не греши този, който не играе?

Да, така е. Не мога да кажа, че съм обиден. На никого не съм обиден. Каквото е имало да стане, е станало. Те каквото са решили, това са направили. Аз съм благодарен, както казах, на всички. Аз не съм злопаметен човек. Благодарен съм на всички, които са ми дали и които са ми помогнали за моето развитие. Единственото, което наистина много ми тежеше е, че трябва да се разделим с такива взаимоотношения и взаимоотношения.

Чувстваш ли ги като трамплин за мястото, което си в момента, защото наистина изигра доста мачове в професионалния футбол и то на най-високото ниво?

Да, със сигурност ги чувствам, защото още преди да подпиша договор с тях, те наистина ми бяха изградили методика и база, за да протече моето развитие и моето развитие в отбора. И наистина, каквото беше казано, каквото бяхме се разбрали, всичко беше спазено и моето развитие протичаше точно по план, както трябва и затова аз направих този голям трансфер.

Как се работи с благодетеля на клуба Цветомир Найденов. Знаеш, той седи много близко до отбора, наблюдава треньорския пост и е много ветровит.

Всеки има различно мнение, но има добро. Друго лошо. Лично аз за мен винаги колкото пъти съм говорил с него и както моят мениджър, никога не сме имали някакви разногласия. Винаги е бил коректен и точен към мен, както и аз към него. И никога, нито той спъва моята работа, нито аз с неговата, нито сме имали някакви пререкания, пречки и винаги каквото е казал за моето развитие, винаги така е било ставало.

Преди да отидеш в Белгия, беше на проби в Шльонск Вроцлав. Защо не се получиха там нещата?

Не знам защо не се получиха.

Доколкото си спомням, мой колега беше правил интервю с изпълнителния директор, който каза, че страшно те харесват, наблюдават те, но не е точният момент за твоето привличане?

Наистина аз мисля, че направих много добър престой и много добра подготовка във Вроцлав, но причината, поради която може би не искаха точно сега да вземат още един централен защитник, беше, защото вече Симеон и Алекс бяха там. Бяха сигурни трансфери, имаха още двама централни защитника и аз бях като четвърта или пета опция. Имаше също вариант те да ме купят, но да играят за втори отбор, а аз не се съгласих на тази опция, защото вторият отбор не е толкова силен и мисля, че ако си остана в ЦСКА 1948 и започна да играя с първия отбор, ще има много повече развитие, отколкото във втори отбор в Полша. И като цяло аз съм доволен наистина от отбора. Те ми казаха така и така. Мислим, че сега не е момента да те откупим заради тези причини. Имаме много защитници. Аз казах добре, нали аз нямам проблем. Продължавам си развитието с добри чувства.

Как дойде офертата от сегашния ти купи? Бързо ли се развиха нещата?

Оферта от сегашния ми клуб Антверпен дойде. Бяха ми гледали много мачове така, поне аз, доколкото знам наистина имаше много, много оферти и от други отбори. Да, мога да кажа, че бързо станаха нещата след последния мач за Лига на конференциите и квалификациите, когато спечелихме срещу ЦСКА София, вече те бяха взели решения, вече бяха пуснали офертите и всичко се стигна. Само аз да реша дали искам да отида или да изчакам за някой друг клуб евентуално. Дай Боже, ако всичко е наред с мен, с моето здраве и да се получат нещата. Антверпен наистина е много силен клуб, най-стария в Белгия, клуб с традиции, с фенове, наистина много добри футболисти, сред които е и Тоби Алдервайрелд. Решението го взех много бързо заедно с моя мениджър.

Как те посрещнаха там? Кой беше човекът, който ти помагаше в първите дни?

Много добре мога да кажа, че ме посрещнаха наистина. Показаха ми какво, къде е? Как са нещата? Разведоха ме из града няколко дни. Бях там. Наистина много топло и много гостоприемно ме посрещнаха. Първият човек, който с който се срещнах, беше Йоахим. Той работи като скаут в отбора, един от главните и с него доста често се виждахме наистина. Казваше ми ако има нещо, винаги мога да го потърся и да разчитам на него, както и той. Тоби Алдервайрелд беше един от първите хора, които ме потърси в социалните мрежи. Писа ми. Каза ми винаги каквото има, мога да разчитам на него. И това наистина ми направи доста добро впечатление, защото футболист от ранга на Тоби Алдервайрелд да ми напише тези неща и да знае и да знам, че мога да разчитам на него. За мен това показва наистина едно гостоприемство и респект.

На какъв език върви комуникацията и колко трудно ти беше в първите дни? С какво се сблъска там, което ние не правим в България?

Да, значи тук всички говорят. Говорят си фламандски език, но всички говорят също и английски, защото Белгия, Брюксел, столицата на Европа всички говорят английски език. Но аз започнах лично за себе си искам да се развивам и започнах да уча фламандски. Сега имам вече няколко урока. Нищо не знам още. Започнах да го уча. Надявам се да се справя. Много труден език, но мисля, че ще мога да се справя и за в бъдеще. Надявам се да го науча. А най трудно. Най трудно ми беше тук наистина тактическата дисциплина, която имат тези момчета на терена, защото те във всяка една ситуация знаят как да застанат, знаят какво да направят в дадената ситуация. Наистина много бързо се движат по терена и от там наистина идва по бързата игра с топката.

В това ли отношение изостават българските футболисти в нашите школи спрямо топ 5 първенствата?

 Да, с това наистина изостават, както и базите. Терените тук в Белгия са наистина на много високо ниво. Когато сега ЦСКА имаха мач за Шампионската лига с Генк, аз бях на терена. Наистина видях една много хубава страна на ЦСКА, защото Румен Трифонов в момента е треньор. Наистина и паднаха и паднаха мача с два червени картона. Показаха наистина, че има треньори в България, които наистина могат да развиват футбола в България. Просто трябва да се дадат шансове.

Къде трябва да наваксаме освен в младите треньори, в школите?

Те са много неща. Като започнем от методиката на тренировките, от школите, като започнем от базите. Ние нямаме, нямаме такива бази, не можем да са ни мерило бази. С сравнение с Белгия, като започнем обстановка, възстановяване, храна много, много неща са, които трябва да се подобрят в България, но наистина не виждам близкото бъдеще как ще се получат.

Ще е интересно да кажеш как минава един твой ден, когато имаш тренировка или пък в деня имаш мач? И един такъв ден, който ти е изцяло свободен, има ли такива дни?

Да, има ги. Особено като ни е по тежка. Сега програмата имаме в седмицата два мача. Няма, няма кога да почиваме, но буквално целият ми ден минава. Сутрин ставам, правя си фреш или нещо за пиене. Тръгвам. Ядем и на базата имаме около час някъде. Правим фитнес или загрявка във фитнеса. Излизаме на терена, два часа тренировка, обядваме втора тренировка, прибирам се, правя си нещо да хапна, гледам, пускам си нещо, филм, правя стречинг и си лягам. Така минава един мой ден. Като цяло много натоварено и нямам доста време да правя странични неща. Но като цяло аз съм тук, за да си сбъдвам мечтите.

Сам ли живееш в Белгия и има ли такива неща, които могат да те разсейват извън мисленето само за футбол и тренировки? 

Да, със сигурност. Откакто дойдох за периода ми близо 6 месеца, вече наистина много мисленето ми се промени. Когато виждаш хората до теб какво правят и ти започваш лека полека да го правиш и ти и то ти става като навик и всеки ден, всеки ден като го правиш вече, то ти става част от теб. И без това просто не можеш. Иначе да, сам си живея и определено ако бях в България със сигурност има много изкушения, които със сигурност няма как. Няма как да не се подхлъзнеш, но разбира се всеки го прави това. Даже и тук, ако всичко е в границите на нормалното. Аз не мисля, че има проблем. За да разтовариш.

Тази рубрика сме я кръстили "Нешлифовани диаманти", защото поне според мен в България са се раждали и раждат и ще се раждат таланти. Но на твоята, на момчетата, на твоята възраст от твоето поколение се възлагат големи надежди, тъй като вече сте излезли от България и имат шанс специалисти в такива школи да ви шлифоват и наистина да станете завършени футболисти. Ти оптимист ли си, че колкото повече млади момчета излязат от школите в България, да отидат в Европа не директно в първия отбор, а и да да изкачат целия стълбичката, да преминат през целия път. Нещата за българския национален отбор във всяка една гарнитура ще се промени, защото ти сам казваш, че за шест месеца мисленето ти се е променило.

Да, ами колкото и да не искам да го казвам, то е така, защото преди знаем всички какъв футбол и какви футболисти сме имали преди години. Били сме на световни, на европейски. Наистина, били сме голяма сила в света, но засега, за съжаление, много изостанахме. Както казвам вече, треньорите в школите, които наистина работят правилно и дават шансове на такива треньори, българският футбол наистина да ги развива като старши треньор в Първа втора лига са много малко. Не мисля, че ако до някаква възраст 17-18 годишна останеш в България, можеш да се развиеш до такава степен да станеш завършен футболист и да, както се казва, да играеш по големите стадиони.

Тоест ще спомогне това, че все повече млади футболисти излизат в ранна възраст в чужбина и може да се сигурни новият Стоичков, Костадинов.

И със сигурност, колкото и да не искам да е така, колкото и да обичам България, със сигурност колкото по рано излезеш в Европа, както вие казахте, дори в школа, за да изкачиш цялата стълбичка, имаш наистина много по големи шансове, защото много по правилно се работи в чужбина.

Не знам дали те попитах какъв е планът за твоето развитие. Ти вече направи дебют за мъжкия отбор, но влизаш в последните минути на мачовете. Кога ще си готов за повече игрови минути с първия отбор? Или си има от белгийците точно определено време?

Преди да подпиша договора, те ми казаха нали 1 година е малко, ще ми трябва време за адаптация и след това те ще искат да ме наложат, за да може да ме продадат до втората година. Те казаха, че искат да съм вече завършен футболист и да се опитат да ме продадат в топ 3 и топ 5 първенствата, за което аз съм спокоен, защото аз виждам, че наистина има голямо развитие. Дори и да не играя всеки мач, играя с втория отбор. Направих силен дебют с треньора си. Всеки път преди мач, след мач говори с мен. Дава ми указания, казва ми. Добре си наистина, не се притеснявай. Вървиш в правилната посока. Това е пътят, наистина. И като цяло указанията, които са ги каза, които са ги казали, аз ги спазвам. Те ги спазват и не се притеснявам. Вярвам в себе си, имам качества и вярвам, че един ден така да продължавам. Наистина мога да играя на най големите първенства.

Подражаваш ли на някой футболист и къде искаш да играеш?

Да подражавам на футболист. Това е Ван Дайк, наистина човек с история, характер, лидер на терена, капитан. И наистина този човек много ме вдъхновява, за да тренирам, да работя здраво, защото имаме много, много, много тежка история, както не само той и други много велики футболисти. Но колкото повече работиш, толкова повече можеш да постигнеш. И любимият ми Ливърпул е. Любимият ми отбор е Ливърпул. Надявам се един ден да мога да достигна до там.

Къде се виждаш в близките две три години? 

Ами аз се виждам във Висшата лига. Не мога да кажа в кой отбор, защото наистина Ливърпул е висока летва, но ако показвам на терен и ако играя добре, със сигурност Добър защитник съм. Ляв крак, висок със сигурност. Имам потенциал да играя във Висшата лига или в Германия. Там се виждам аз.

Имаш ли си някакво мото или фраза, което те надъхва преди мач, преди тренировка или в трудните моменти от живота ти? Защото сега. Ние това интервю го направихме, че всичко е всичко е цветя и рози, но със сигурност, когато.

Със сигурност, не е така. Да, имам, наистина съм имал много трудни моменти. Ще продължавам и за в бъдеще да имам със сигурност. Но фразата, която аз много често използвам и когато, когато нещо ми е много трудно и не виждам изход е. Няма да е все така. Знам, че няма да е все така, защото всичко си зависи от мен. Господ ме е дарил със здраве. Мога да работя и да си преследвам мечтите. Затова, когато съм в тежък период, си казвам винаги няма да е все така спокойно ще е, ще излезеш все някак си. Има хора, които наистина от буквално от дъното са успели да излязат. Няма как да няма. Няма как да не можеш да излезеш от тази ситуация, затова няма да е все така. Това е моята фраза, която винаги ми излиза в главата, когато имам труден момент. Също и добър, защото и когато имам добър момент, си казвам няма да е все така и трябва да съм скромен и смирен, за да мога да запазя най много времето си на върха, така да го кажем, и да показвам топ форма.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS