Възходът на Дионтей Уайлдър започва с едва 18 долара в джоба на боксьора и горещото му желание да стане световен шампион в тежка категория.
Американецът започва да се боксира, защото е в отчаяна нужда да намери пари за дъщеря си, която е родена с животозастрашаващата аномалия спина бифида и смята, че единственият му вариант е да се качи на ринга.
Така той влиза в спортната зала „Скай“ в Нортпорт, Алабама.
Историята му започва в бедняшките квартали на Алабама, като син на проповедник, където завършва Централната гимназия в Тускалуза през 2004 г. - мечтае да играе във футболния отбор на колежа – Алабама Кримсън Тайд.
Уайлдър е израснал с три сестри и един брат в Тускалуза и е бил наричан Стикс заради високия си мършав външен вид.
Баща му Гари, проповедник, мама Дебора и баба му пастор Евелин Лоджинс първоначално го поставят на пътя на религията, като всяка седмица го водят в църквата.
„Нямах друг избор освен да ходя на църква всяка неделя“, споделя Уайлдър пред CBS Local Sports в интервю през 2015 г.
„Всяка неделя бях църквата. Оттам имам толкова силна религия."
Дори още като дете Уайлдър взима страха на другите. Всички знаят да стоят далеч от Дионтей.
„Ако забъркате с Дионтей, Дионтей ще ви избие“, спомня си той. „Бях известен с това, че не бягам от боя.“
Тускалуза предлага на жителите си много малка надежда да се измъкнат от обсебената от бедност среда, в която са били разгледани.
Но тези, които имат достатъчно късмет да се занимават с американски футбол и баскетбол, може да получат възможността да носят пурпурното, сиво и бяло на екипа на колежа – Алабама Кримсън Тайд.
Това е било и мечтата на Дионтей.
„Целта ми беше да играя за Алабама“, казва той. "Понякога имаме планове за себе си, но Бог има други планове."
Лошите оценки и раждането на първото му дете Найея измества фокуса му към унищожаването на противниците на ринга.
Само месеци, след като се записва в Държавния обществен колеж Шелтън, Уайлдър научава, че ще става татко.
Бъдещият баща прекъсва обучението си. Работи на три места, включително кара камион за бира, за да събере двата края. С последни усилия да влезе в света на спорта той посещава боксова зала в другия край на града.
От 19-годишна възраст Уайлдър има Джей Дийс до него в ъгъла.
Дийс работи във фитнес залата „Скай“ в Нортпорт, където Уайлдър и до днес извайва своята впечатляваща фигура.
Когато преди 15 години бъдещото му протеже се появява в зелен Форд от 1984 г., Дийс вижда дете с много амбиции, но с много малък талант.
„Първият път, когато правих спаринг на Дионтей, съперникът му беше тежка категория. Дионтей беше само ръце и крака, сърце и удар. Той нямаше толкова много техника - нямаше много време да се работи по него.
Съперникът му обаче се озова на земята с голяма усмивка на лицето си. Той стана, усмихна ми се и казва „каквото и да правиш, пази го!“, заявява Дийс пред BT Sport.
Въпреки това, дори тогава Уайлдър е имал онзи известен удар с чук, който свали 41 от 43-те му противника.
Когато започнал епичното си пътуване, Уайлдър направил обещание към дъщеря си Наея.
Тя е родена през 2005 г. със спина бифида, вроден дефект, който се получава, когато гръбначният стълб и гръбначният мозък не се оформят правилно.
Изправен пред прекомерни медицински сметки, Уайлдър бил принуден да стъпи на ринга и да се спаси от финансов колапс заради нея .
„Бях просто човек в колежа, бях в баскетболния отбор“, казва той пред The Sun Online.
"Бих направил всичко за нея. Тя е тази, която ме накара да се занимавам с бокс. Бях готов да направя всичко необходимо, за да се грижа за детето си. Обещах ѝ, че татко един ден ще бъде световен шампион и ще мога да я подкрепя. Погрижих се да изпълня това обещание. Тя ме вдъхнови да сменя професията си."
Седем години след като печели бронзовия медал на Олимпиадата в Пекин, Уайлдър побеждава Берман Стиверн за титлата в тежка категория на WBC. Оттогава той държи титлата на WBC в тежка категория.
Той е непобеден в 42 професионални двубоя, само равенството срещу Тайсън Фюри през декември 2018 г. му пречи да има перфектен рекорд.
Сподели
