Всички лотарийни игри без томболите и бингото ще получават лиценз. Това решиха депутатите от комисията по бюджет и финанси, които приеха промените в Закона за хазарта днес на второ четене. Заседаването не продължи дълго, а най-много разисквания предизвика предложението за ограничаване на рекламата на хазарта.

Текстът предвижда лиценз за организиране на лотарийни игри, с изключение на томболи, бинго, кено и техните разновидности, да може да бъде издаван само от държавата. Обектите за продажба на лотарийни билети пък ще трябва да се намират не по-близо от 300 метра от учебните заведения, включително детските градини.

Председателят на ресорната комисия Менда Стоянова заяви, че преди да се гласува този текст, е направено детайлно проучване на съдебните практики в други държави, където хазартът или е изцяло държавна дейност, или определени игри са монополизирани.

„Има доста депа по този казус срещу различни държави, по отношение на това, че една или друга държава е възлагала само на един държавен оператор хазартни дейности. В Испания целият хазарт е държавен, при други държави само някои игри. Абсолютно всички решения на Европейския съд са потвърждавали правото на всяка държава да го направи, въпреки че може да противоречи на договора за ЕС“, каза Стоянова като увери, че основания за нарушаване на европейските договори няма.

Тя цитира и Конституцията, според която могат да се ограничават определени свободи за търговия с конкретни стоки и услуги, когато това е в интерес на други по-важни за обществото цели.

Най-много изказвания обаче предизвика предложението на левицата за ограничаване на рекламата на хазартни игри. „Искаме да се забрани рекламата за хазарта поради ясни причини - искаме нашите деца и българското общество да не се влияят от реклами, вместо да си четат уроците, да повишават квалификацията си и да създадат нов национален продукт, те да не се занимават с хазарт, който спада към зависимосттите, както са наркотичните зависимости”, защити се Гечев. Той изтъкна, че иска да се премахнат и пряката, и непряката реклама, тъй като те не създават нищо в България. „Рекламата взима парите на бедните хора и прави определени хора много богати”, завърши Гечев. Стоянова обаче контрира като каза, че не рекламата взима парите на бедните.

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов, който е и вносител на предложенията, изтъкна, че тези промени за рекламата може да се обсъдят на по-късен етап, след като първо се реши въпросът за прекратяване на лиценза на частните лотарии. Зам.-министърът на младежта и спорта доц. Стоян Андонов сподели, че министерството подкрепя регулацията на рекламите, но не и пълната забрана. 

Предложението на БСП бе отхвърлено с 12 гласа „въздържали се” и 6 гласа „за”. Друго ново предложение е БСТ да осъществява дейността си в собствени пунктове и със собствен персонал. Шефът на държавното предприятие Дамян Дамянов обаче се обяви против това предложение. „Това не е рентабилно - понастоящем имаме 1553 обекта, от които само една трета са собственост на предприятието,а другите 1003 броя са външни. От тях имаме приходи от 24 млн. лв. приходи през 2019 г.”, изтъкна Дамянов. Накрая новият параграф бе приет.

Законът ще влезе в сила по общия ред - три дни след обнародването му в „Държавен вестник“, включително и прекратяване на лицензите на действащите лотарии, каза пред журналисти шефът на ресорната комисия.

На въпрос дали хората, които трябва да получат печалби до прекратяването на лиценза, ще ги получат, Стоянова заяви: „Да, би трябвало да ги получат от същия хазартен оператор, който е получил лиценз и с чиито общи условия на съответната игра те са се съгласили за начина, по който трябва да си получат съответните печалби“. „На хазартния оператор не му се отнема лиценза, спира се единствено и само една от неговите игри“, уточни Стоянова като каза, че хазартните оператори ще могат да организират и други игри, стигат да имат лиценз за тях. 

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS