Последният съдийски сигнал в Будапеща сложи край на европейското участие на Лудогорец този сезон. Участие, което в контекста на общото ниво на българския футбол заслужава висока оценка. Постигнаха се победи срещу отбори от топ 5 първенствата, изиграха се силни мачове и „орлите“ стигнаха до елиминациите във втория по сила турнир. Това е доказателство, че клубът е съхранил своя европейски авторитет и капацитет да бъде равностоен на средните европейски грандове. Но във футбола има моменти, които променят историята, без никой да го осъзнае в реално време.
88-ата минута - мигът, в който късметът се превърна в капан
Може би за Лудогорец този момент бе в 88-ата минута на стадион „Хювефарма Арена“ в мача срещу Шкендия. Спомняте ли си я? Резултатът е 2:1, напрежението е до краен предел, а Фабрис Тумба открадна топката, тръгна към вратата и я насочи към мрежата... Тя полетя към празната врата и за няколко сантиметра излезе в аут!
Тогава Разград въздъхна с облекчение, отборът победи в продълженията и влезе в Лига Европа. Днес обаче разбираме, че това е била възможност за по-ранна трансформация, която бе отложена във времето. Ако онзи гол беше влязъл, Лудогорец вероятно щеше да премине през необходимия катарзис по-рано – здравословна смяна на треньора, потенциално силна кампания в Лигата на конференциите и съхраняване на стратегическия аванс във вътрешния шампионат. Вместо това, пропускът на Тумба маскира тактическата несъстоятелност на Руи Мота и екипът му, като подари на клуба фалшивото самочувствие, че всичко е наред. Този миг на „късмет“ всъщност се превърна в стратегически капан, който избухна с десетте точки пасив от Левски – парадокс, който контрастира на фона на престижното представяне в Европа.
Боксьорът, който забрави как се нанасят удари
В Будапеща Лудогорец напусна Европа не с позор, а с достойнството на отбор, който търси своя нов облик. А у нас? У нас „орлите“ изглеждат като боксьор в тежка категория, който временно е загубил своя ритъм, но притежава инстинкта и опита да се завърне по-силен.
Нека напомним, че в България Лудогорец загуби точки там, където преди минаваше като „валяк“. Липсата на ясен план „А“ и адекватен план „Б“ в началото на кампанията позволи на конкуренцията да натрупа психологическо и точково предимство. Онзи пропуск срещу Шкендия на практика само „консервира“ проблемите, вместо да инициира незабавното им лечение.
Регресът, който статистиката вече не може да скрие
Лудогорец не напусна Европа като аутсайдер. Излизането от групите е резултат, който по дефиниция е успех. Но мачовете срещу Ференцварош бяха огледалото, в което „орлите“ видяха нуждата от освежаване на своя двигател. В определени моменти отборът стоеше равностойно, а дори и надиграваше своя противник, но трябва да погледнем и извън сухата статистика. Срещу Ференцварош се видя, че Лудогорец е „малко по-бавен“, „малко по-неорганизиран“ и „малко по-несигурен“, а в модерния футбол тези дефицити в интензитета са осезаеми, но и поправими с правилна методика.
Трябва да назовем нещата с истинските им имена – индивидуалното ниво на част от играчите в настоящия състав е в крива на застой. Ако преди години Лудогорец разполагаше с футболисти, които „измисляха“ голове от нищото, сега виждаме изпълнители, които се борят със себе си. Крилата на тима са далеч от ефективността на своите предшественици. Те изпитват трудности при дуелите един на един и не предоставят необходимата широчина на атаката. Липсва онази експлозивност, която правеше Разград страшилище при преходите.
Защитата, от своя страна, допуска грешки, които са недопустими за отбор с претенции за Шампионска лига. Липсата на концентрация и мудното подсигуряване показват, че много от играчите са в низходяща фаза на своята форма. Дълго време нападателите в отбора липсваха, а халфовете не успяват да контролират темпото на играта, както го правиха лидерите от близкото минало. Да, „едно време“ е понятие, което използваме с респект, защото през клуба минаха играчи, които блестяха със зелената фланелка, а настоящите трябва да докажат, че имат волята и капацитета да ги наследят.
Мисията на Хьогмо
Пер-Матиас Хьогмо безспорно стабилизира клуба след хаоса „ Руи Мота“. Той внесе ред, спокойствие и професионализъм, но е по-скоро системен лечител, отколкото магьосник. Хьогмо разполага с ограничен избор и трудно може да налее екстра енергия там, където тя изглежда изчерпана. Норвежецът обаче правилно опитва да балансира между опитните фигури и нуждата от нова енергия, но със сигурност ще му трябва време – а времето в Разград винаги е било най-скъпата валута.
Часът на истината
Лудогорец се намира в предизвикателна, но и мобилизираща позиция – хем постигна елиминации в Европа, хем е в нетипична ситуация във вътрешното първенство. Това е моментът, в който проектът може да докаже своята зрялост и способност да реагира под натиск.
Въпреки десетте точки изоставане и отпадането от Европа, Лудогорец остава отборът с най-голям капацитет за растеж в България. Историята ни е учила многократно, че „орлите“ са най-опасни именно когато са притиснати до стената, а в момента натискът е катализаторът, който може да събуди шампионското ДНК.
Сега, след като европейските ангажименти приключиха, Пер-Матиас Хьогмо ще има време да се фокусира върху вътрешния фронт. 10 точки са сериозна дистанция, но в плейофната фаза и при директните мачове всичко е възможно за отбор, който е превърнал победите в навик. Лудогорец със сигурност не е в край на ера, но е в точка на пречупване, от която пътят нагоре минава през много работа и пълно себераздаване.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
