Олимпийските игри в Мюнхен през 1972-ра година ще останат в спомените на хората по целия свят с две неща. Първото са ужасяващите терористични атаки, при които палестински терористи взеха за заложници 11 спортисти от Израел, които впоследствие биват убити. Второто е олимпийскит финал по баскетбол при мъжете, в който Съветския съюз хвърля бомбата и побеждава хегемона в този спорт – Съединените щати, с 51:50 в един спиращ дъха финал, съпътстван с много нерви, напрежение и спорни съдийски отсъждания.

Осем години след Мюнхен отново е време за Олимпийски игри, но този път зимни. Домакин е градето Лейк Плесид, намиращо се в щата Ню Йорк, близо до границата между САЩ и Канада. Както на всички Зимни игри преди това, така и на тази голяма част от хората чакат състезанията в един конкретен вид спорт – хокеят.

В този период в хокея има един ясно изразен фаворит и това е Съветския съюз. Една от двете световни свръхсили има отбор, пълен със звезди, като всички те са професионални играчи. Наред с това, братушките печелят 5 от последните 6 златни олимпийски медала преди Лейк Плесид, като пристигат в САЩ в серия от четири поредни олимпийски титли. В този период СССР има 27 победи, 1 равенство и само една загуба на Олимпийски игри. Последното поражение на тима идва през 1968 г, като от 1964-а до 1976-а година включително златото не слиза от вратовете на съветските състезатели. Освен това, хокеистите на Съветския съюз буквално мачкат съперниците си и головата разлика на тима е 175:44. Превъзходството на това поколение е толкова голямо, че те побеждават отбори от НХЛ, а година преди Игрите успяват да спечелят два пъти срещу сборен отбор на звездите от НХЛ, като допускат само едно поражение.

В Лейк Плесид възпитаниците на Виктор Тихонов отново са на висота. В първата групова фаза съветите разпиляват Япония с 16:0, Нидерландия със 17:4, Полша с 8:1. Само победите над традиционно силните отбори на Финландия (4:2) и Канада (6:4) издават, че руските хокеисти не са машини, а хора. В техния състав личат имена като Борис Михайлов (дясно крило и капитан на отбора), Владислав Третиак (най-добрият вратар в света по това време), бързият и опитен Валери Харламов, както и талантливи играчи като Вячеслав Фетисов, Владимир Крутов и Сергей Макаров. От този отбор Третиак, Харламов, Макаров и Фетисов по-късно са включени в Залата на славата на хокея.

Макар всеки от тези състезатели да се води на работа в определено предприятие в родината си, това е само за пред Международния олимпийски комитет, който по това време забранява професионални хокеисти да участват на Олимпийски игри. Де факто, съветските хокеисти само се водят на работа на определено място, а всъщност се занимават само и единствено с хокей. Западните страни протестират срещу тези номера от страна на СССР, тъй като те самите са принудени да викат аматьори и колежани, за да попълнят олимпийските си отбори. Дори се стига до това, че Канада не участва на турнирите през 1972 и 1976 г. но МОК не променя правилата чак до края на 80-те години на миналия век.

Така Съветския съюз се класира безпроблемно за финалната четворка. САЩ също не допуска загуба в първата групова фаза. Хората на Хърб Брукс бият един от фаворитите – Чехословакия със 7:3, а също така записват победи над Норвегия (5:1), Румъния (7:2) и Източна Германия (4:2). Единствено не успяват да победят Швеция (2:2) и така остават зад „трите корони“ в групата.

Четирите отбора, класирали се за финалния етап, са СССР, Швеция, Финландия и САЩ. Всеки от тези отбори трябва да изиграе по два мача срещу съперниците, идващи от другата група и победителят е този с най-много точки накрая.

Първият двубой е на 22 февруари. Един срещу друг на леда в „Olympic Fieldhouse“ в Лейк Пласид излизат суперзвездите на СССР и младият и препълнен с аматьори тим на САЩ. Очакванията са гостите да бъдат безкомпромисни и да спечелят безпроблемно срещата, още повече, че балансът в техните сблъсъци до този момент е 28:7 успеха за центъра на Източния блок. Не така мисли обаче вратарят на САЩ Джим Крейг. Той прави така, че от общо 39 удара по посока на американската врата, само три шайби да се спрат в мрежата.

След 9 минути и 12 секунди Владимир Крутов „Танка“ дава аванс на СССР. Бъз Шнайдер обаче изравнява в 14:03. Три минути и половина по-късно Сергей Макаров връща нещата в нормалното им русло и съветите отново водят. Секунда преди сирената на първия период Марк Джонсън изравнява и така стряска Виктор Тихонов и неговите подопечни.

След 2 минути и 18 секунди от втория период Александър Малцев вкарва за 3:2 и отново САЩ трябва да наваксва пасива си. Тимът на Хърб Брукс обаче така и не успява да отвърне на удара до края на периода, а Джим Крейг е положен на поголовен обстрел от хокеистите в червени екипи, но успява да удържи вратата си от нови голове и така пасивът на тима му е само един гол.

Този гол пада в 48:39 минута, когато за втори път се разписва Марк Джонсън. Това шокира Михайлов, Третиак и компания и в 50-ата минута немислимото се случва. САЩ повежда в резултата. Точен е Майк Ерузионе. Съветския съюз опитва да отвърне на удара, но Джим Крейг заключва вратата си и сирената на мача прозвучава при резултат 4:3 за САЩ. Чудото е факт. Секунди преди края на мача коментаторът на канала АВС Ал Майкълс изрича прословутата фраза: „Вярвате ли в чудеса?“, която е вдъхновение този двубой да бъде наречен „Чудото на леда“. 

Два дни по-късно САЩ обръща Финландия от 1:2 до 4:2 и така печели златните медали. Съветския съюз си изкарва яда на Швеция, но дори това 9:2, което хокеистите на Виктор Тихонов постигат, не успява да заличи спомена от мача с големия враг и позорната загуба от състава, в който има само четирима играчи, които са играли хокей на полуаматьорско ниво, а останалите дори и дотам не са достигали.

Макар да не е последен, двубоят между САЩ и СССР решава съдбата на златния медал в хокея при мъжете в Лейк Пласид. През 1999 г. авторитетното издание „Sports Illustrated“ нарече „Чудото на леда“ най-добрият спортен момент на 20-ти век. Като част от 100-годишнината си през 2008 г., Международната федерация по хокей на лед (IIHF) избра „Чудото на лед“ за най-добрата международна история в хокея на лед за последните 100 години.

Едва ли хокеистите на САЩ през 1980 г. са си мислели за своите сънародници баскетболисти, които 8 години по-рано губт от съветите на германска земя. Финалът в мъжкия хокеен турнир в Лейк Плесид през ’80-а година обаче може да си съперничи на този в баскетбола от Мюнхен ’72-ра. В единия случай СССР нарушава хегемонията на невероятните баскетболни звезди на САЩ, докато в другия случай братушките са на колене пред американската банда и непреодолимия Джим Крейг на вратата. Финалът през 1980 г. връща баланса в тогавашния свят, обхванат от Студената война, в който СССР и САЩ се надпреварват във всеки един аспект, бил той икономически, военен и най-вече – спортен. Този финал показва на руските хокеисти, че не са непобедими и в същото време връща самочувствието на американската нация, която все още помни Игрите в Мюнхен.  

Русия започна защитата на титлата си с минимална победа над Швейцария

Dsport е и във Viber! Присъединете се и бъдете преди всички

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS