Текат последните минути от тренировка на Левски. Билал Бари пада на земята и започва да вика. Болката е сериозна и опасенията са, че става дума за нещо неприятно, което ще създаде работа на лекарския щаб.
Французинът напуска тренировъчното игрище с помощта на колегата си Марин Петков и хора от щаба. Преди да се случи това той се поздравява с Нейтън Олдър, който е най-близо до него, но няма вина за травмата, както по-късно и Бари ще каже, чрез социалните медии.
Наско Сираков е видимо притеснен и по лицето му личи, че не е голям оптимист за коляното на един от основните футболисти в Левски. Лошите прогнози се сбъдват няколко дни по-късно и Станимир Стоилов губи един от най-сърцатите си играчи за дълъг период от време. Между шест и девет месеца...
Във фенския магазин на „Герена“ от седмици има тениски, които са с надпис „1, 2, 3 Билал Бари“ и лика на французина с марокански корени. А бяха други времена. Началото за нападателя на „Георги Аспарухов“ беше кошмарно. Бари дебютира на 21 февруари, 2021 година под ръководството на Славиша Стоянович. Вкара първия си гол за „сините“ на 16 октомври същата година с треньор Станимир Стоилов. Такава суша и търпение едва ли са получавали много играчи в историята на клуба, но Бари не взе нищо даром.
Феновете не го харесаха от пръв поглед. Част от съотборниците – също, но това беше само първото впечатление, което много често е грешно.
Билал не спря да бачка. Той беше единственият чужденец в най-мрачните дни на „Герена“, когато мнозина си тръгнаха и с удоволствие осъдиха клуба. Поради една или друга причина той не беше сред тях, а остана заедно с много юноши на клуба и „стари кучета“, които в общи линии нямаха много възможности пред себе си. Бари също едва ли е бил затрупан от оферти, но трябва да отличим работната му етика в онези смутни времена. Естествено и характера, защото не е никак лесно да си нападател, отборът да е слаб, а ти да не намираш пътя към вратата. Играчите на тази позиция се „хранят“ с попаденията, а в онези месеци Бари е „умирал от глад“ в това отношение.
Билал дочака своето време на „Герена“ и започна да бележи. Вкара два пъти на Лудогорец, наказа ПАОК, стартира силно сезона, но всичко замръзна на пауза в края на онази тренировка, когато падна на тревата и извика силно.
Сега пътят за него ще е много труден. Чака го много работа, усилия и огромна доза търпение. Добрата новина е, че не го е страх от работа, обича да се влага и е готов да чака, колкото е необходимо. Статутът му в отбора е коренно различен. Уважението се печели и Бари отдавна го е заслужил. Той е ценен от съотборници, треньори и фенове. Не е Карим Бензема, но е единственият чужденец, който остана, когато някои „рожби“ на клуба подаваха документи, за да разтрогнат. Естествено по вина на Левски...
Билал Бари: Контузих се сам, искам да се завърна по-силен
Левски с повече точни удари, ЦСКА по-силен във въздуха
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
