В последните дни на дневен ред излезе любимата тема. Българи или чужденци? Предложения, правила, реформи някакви… Българинът не обича последната дума. Или по-скоро тези, които трябва да ги правят. Не са популярни, някак не ни е удобно. Обичаме комфорта и да не си вкарваме допълнително напрежение.
Говори се, че водещите клубове искат да се копира моделът от европейските клубни турнири в Първа лига. Това ще рече, че можеш да ползваш огромен брой момчета от страни извън ЕС. За тези, които имат паспорти от общността, е ясно, че няма как да бъдат наложени ограничения.
Скромният Септември излезе с контра, която гласи да играе задължително един български играч на възраст до 21 години, който да е на терена поне 45 минути.
Преди години имаше сходно правило, но с вратичка, която доведе до страхотни глупости и много футболисти ставаха за смях по заповед на щуката.
Логиката на грандовете е ясна. Искат да се напълнят с бразилци, други от Южна Америка и момчета от Африка. Трябва да признаем, че те излизат изгодни, ако сложим на везната качество и цена.
Примерите са много, но нека само споменем Игор Тиаго, Руан Круз, Хосе Кордоба, Уелтон, Роналдо и Кристиан Нвачукву. Тези момчета донесоха солидни печалби на Лудогорец, Левски и Ботев Пловдив.
Всичко това е много хубаво, но е нужен някакъв баланс, който за съжаление не може да бъде постигнат доброволно. Ако зависи от отборите, не е проблем да играят само с чужденци. Няма никакво значение дали са европейци или не.
Уважавам всеки, който има талант и го демонстрира по българските терени. Никога не съм крил пристрастията си към бразилския футбол и играчите, които идват оттам. Те носят солта и пипера, но нека не убиваме доброволно нашите хора.
Българските футболисти ще приключат курса, ако предложението на големите стане факт. Съществуването на школите ще е някаква досадна формалност. Ефектът ще е пагубен. Ще кипи още по-безсмислен труд.
Онзи ден гледах мач между Левски и Ботев Пловдив при 17-годишните. Хубаво дерби с много страст и любопитни моменти. И за какво играят тези деца? Каква е тяхната цел? Да стигнат до първия отбор, да играят на големия стадион! Ако това не се случи, поне да пробият в друг клуб, където да си вадят хляба.
Ако тези идеи станат факт, то тогава юношеските гарнитури стават абсолютно протоколни. То и сега положението не е много оптимистично за българските младежи. Трудно е да хванат ръка в Крумовград и Хебър, а какво да говорим за по-елитните тимове.
Естествено, че вината си е и в тях, но младите винаги имат нужда от подкрепа. Не съм почитател на изкуственото налагане, но може би няма друг начин. Така че предложението на Септември ми е по-симпатично от това на останалите.
Иначе спокойно може да закрием школите, а и националните ни отбори. Футболът ни наистина е посредствен, но нека поне децата да могат да си мечтаят. Мечтите са безплатни или поне не искат голяма поддръжка. Нещо като изкуствените терени, които не трябва да поливаш и излизат най-изгодно за тези, които трябва да ръководят процесите.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
