"Да си втори означава да си пръв сред губещите". Това е една от най-известните фрази на легендата във Формула 1 Айртон Сена. Бразилецът загина на 1 май 1994-та, преди точно 26 години. Отиде си от този свят след тежък удар в предпазните заграждения на "Имола" по време на Гран При на Сан Марино. Днес той щеше да е на 60.
Помня онзи ден. Беше неделя. Пролетта бе дошла и животът точно разцъфваше отново след тежката зима. Бях още дете - на 10 години. Спомням си хола в дома на баба ми и дядо ми на улица "Гурко". Явно съм бил при тях за уикенда. Холът е голям, а в центъра му тогава имаше три пъти по-голяма маса. Тя бе точно пред телевизора. Този, който баща ми им купи с парите, които изкарваше в чужбина. Дядо ми, Бог да го прости, беше голям фен на спорта. Именно той ме запали по абсолютно всичко, в което имаше съревнование. Та, помня как седим двамата на масата. Той, леко приведен и стиснал здраво ръцете си, а аз - гледайки изумено телевизора.
Не помня колко канала имаше тогава - два, може би три. Може и повече. По един от тях, вероятно Ефир 2, даваха Формула 1. Магическо състезание, в което човек и машина се съревноваваха с времето, с природата. Беше нещо невероятно. Тези "гладиатори на колела" бяха най-бързите мъже на света. Да, тогава имаше Майкъл Джонсън и Карл Люис, но тези, тези бяха по-бързи. А най-бързият бе Сена. Бразилецът бе феномен за времето си. Човек, който е с основна заслуга за развитието на спорта и съществуването на звезди от ранга на Шумахер, Хамилтън, Фетел.
Да, по онова време имаше и други звезди във Формула 1, като Найджъл Менсъл и Ален Прост. Те обаче нямаха харизмата на Сена, нямаха лекотата, с която той караше и печелеше. За мен той бе герой. Но, да се върнем към онази първомайска неделя. Седяхме двамата с дядо ми Петър и гледахме Формула-та. Сена тръгна първи и се очакваше да спечели. Тогава, още дете, не съм гледал много задълбочено състезанието. Дори напротив. Предполагам, че с дивотиите си съм подлудил дядо си, който не откъсваше очи от екрана.
Моментът с катастрофата на Сена обаче го помня. Много точно. Бразилецът изпусна един ляв завой и се заби в мантинелата. Силно, оглушително. Коментаторът замлъкна. Сякаш светът спря за няколко минути. Великият Айртон Сена катастрофира тежко. Седеше безжизнен в болида си, докато лекарите и стюардите се опитваха да го извадят. Няколко часа по-късно по новините съобщиха, че е починал. Емблемата на моторните спортове бе загинал правейки това, което може най-добре. Помня сълзите в очите на дядо си. Той страдаше за Сена. За човек, когото дори не познаваше. Тогава съм бил още малък да разбера това, но с напредването на времето го осъзнах. Кариерата на Сена бе минала пред очите му. Двамата са имали и добри и лоши моменти заедно. Единият пред екрана, а другият зад волана на най-бързата кола.
На погребението на легендарния пилот в родния му Сао Пауло над три милиона души наводняват улиците на града. Бразилия обявява тридневен траур в памет на своя син, на своя любимец. Не мисля да пиша колко велик пилот или колко добър човек е бил Айртон Сена. Това всеки може да види в интернет. Истината е, че той промени своя спорт и създаде модела на модерната суперзвезда във Формула 1.
"Да си втори означава да си пръв сред губещите". Това бе мотото на Айртон Сена. И той не спря да се води по него до последния си ден. В онзи "пуст" неделен следобед на 1 май 1994 година.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
