“На 14 години ми беше доста трудно и се нуждаех от пари. След като се роди първото ми дете, разбрах, че задължително трябва да се занимавам с футбол”, разказва пред “Sky Sports” нападателят на Астън Вила Уесли.
Когато е на 17 г. тренира с мъжкия отбор на Атлетико Мадрид в продължение на шест месеца. “Беше си страшно, бях много млад. В състава имаше големи имена като Диего Коста, Миранда, Раул Гарсия. Не можех просто да отида на тренировка и да ударя един лакът на футболист като Диего Коста”, споделя бразилецът с насмешка. Уплашен от съотборниците си, но не и от живота, защото през тези 17 години Уесли е преминал през редица житейски изпитания. Сега 22-годишният нападател е редом до Мохамед Салах в голмайсторската класация във Висшата лига, но е имало много голяма вероятност животът му да тръгне в далеч по-различна посока.
Когато е на 9 г. той губи баща си. “Когато баща ми почина, ни беше наистина трудно. Майка ми работеше и се грижеше за мен и моите братя. Днес правя всичко по силите си, за да и се отблагодаря. Щом приключа тренировката и се обаждам, защото тя е всичко за мен. Правеше всичко възможно, за да играя футбол. Днес аз съм загрижен за нея така, както тя се грижеше за мен, когато бях дете”, добавя Уесли.
Майка му и братята му обаче не са единствените фенове на Астън Вила в семейството. “Станах баща на 14 г. Тогава ми беше наистина трудно, защото по същото време прохождах в професионалния футбол. През деня работех, а вечерите прекарвах в тренировки”, разкрива нападателят. Да съчетаваш родителските си задължения с футбола, докато си тийнейджър звучи трудно, но Уесли поглежда към спорта още по-сериозно, когато се ражда втората му рожба. “На 16 г. вече имах второ дете. Тогава си казах, че трябва да направя всичко по силите ми, за да стана футболист”, допълва голмайсторът. Ако животът те е поставял пред подобни изпитания, то адаптирането към Висшата лига звучи като детска игра. “Когато съм на терена, мисля за семейството ми, децата ми, майка ми, всички”, твърди играчът.
Като тийнейджър часовникът препускал. Да гони кариера във футбола или да си намери работа, която да осигури финансова стабилност на семейството? Присъединява се към Атлетико Мадрид и макар да се учи от Диего Коста, ръководителите в клуба не остават доволни. Следва кратък престой във Франция със същия резултат. Това го кара да се върне обратно в Бразилия и да започне работа във фабрика. “Трябваше да сторя нещо по въпроса. Трябваха ми пари за децата. Ходех от един отбор в друг, но никой не ме приемаше. Преминах през шест отбора, преди да се озова в Словакия. Спомням си, че докато бях в шестия отбор осъзнах, че ми е писнало от футбола и ми се щеше да го захвърля настрана. Малко по-късно обаче вратата се открехна за мен и получих шанс”, разкрива играчът.
Когато е на 19 г. се озовава в малък град на име Тренчин. “През първите няколко седмици ми беше наистина трудно. Беше толкова студено. Дори си мисля, че през първите три месеца не спря да вали сняг. Не си чувствах пръстите на краката”, разказва Уесли. Температурите в Тренчин рядко се покачват над нулата, но тогава кариерата на футболиста рязко се изкачва на едно по-сериозно ниво.
Тогава от полузащитник става нападател. “Като полузащитник е необходимо да мислиш много бързо, а като заиграх в предни позиции продължих да развивам бързата си мисъл”, обяснява нападателят. Нападател с размерите на Уесли е трудна задача за всеки защитник. Тези качества му осигуряват трансфер в Брюж. 19-те попадения за два сезона накараха Астън Вила да плати рекордна за клуба сума за услугите на реализатора. “Радвам се, че имам възможността да съм част от най-оспорваното първенство в света. Всеки ден гледам назад към миналото, и към мислите в главата ми след поредния неуспешен престой в поредния за мен отбор. Това ме кара да ценя сегашната си работа”, споделя футболистът.
От затрудненията да свързва двата края в Бразилия до сегашния му успех на Острова. След всички тези житейски изпитания. Та това дори не е всичко. Има и състояние, за което дори самият той не може да стори нищо. Десният му крак е почти три сантиметра по-дълъг от левия. “Вече не знам какво да кажа. Единствено се радвам, че никога не съм изпитвал болка през годините и се надявам това да продължи така”, казва Уесли с усмивка на уста.
Мениджърът на Астън Вила Дийн Смит споделя, че прави обстойно проучване преди всеки негов трансфер. При първата среща между треньор и играч Смит разчита на първото впечатление и на въпроса “Какъв е първия разговор, който ще проведем” Уесли със сигурност го е впечатлил със своята история.
Сподели
