Победата на Манчестър Юнайтед с 3:2 над Арсенал на “Емирейтс” е триумф, който разголи старите слабости на Микел Артета и нажежи до червено битката за титлата във Висшата лига. Докато „артилеристите“ отново се изправиха лице в лице със своите вътрешни демони, „червените дяволи“, водени от временния си наставник Майкъл Карик, демонстрираха, че футболната простота често е далеч по-ефективна от прекомерното тактическо усложняване.

Проблемът с концентрацията при „артилеристите“

След доминантното начало на сезона, този резултат е сериозен удар за Арсенал. Статистиката е тревожна: това е трети пореден мач без победа, серия, която в предишни сезони се оказа фатална за шампионските им амбиции.

Най-големият проблем на Арсенал срещу Юнайтед не беше липсата на качество, а менталната декомпресия след отбелязването на първия гол. Това се превръща в притеснителна тенденция за Микел Артета. Подобно на мача с Ливърпул, „артилеристите“ бяха по-добрият отбор в първите 30 минути, но веднага щом поведоха, тимът изгуби своята увереност и острота. Вместо да довърши съперника, отборът влезе във фаза на пасивно владеене на топката.

Грешката на Мартин Субименди при първия гол на Юнайтед не беше случайност, а следствие от статичната игра. В тези моменти Арсенал играеше „хандбално“ около наказателното поле на домакините, без реална дълбочина, което ги направи уязвими при бързи преходи в атака. Самият Артета говори за липса на хладнокръвие при владеенето на топката, а този мач потвърди, че отборът му става предвидим, когато е под напрежение да защитава преднината си.

Майкъл Карик: майстор на прагматичните решения

Въпреки че е само временен мениджър, Карик вече постигна нещо, което малцина очакваха – победи два от най-силните отбори във Висшата лига (Манчестър Сити и Арсенал) в рамките на седем дни.

Докато предшественикът му Рубен Аморим се опитваше на всяка цена да наложи своята специфична схема 3-4-2-1, Карик демонстрира впечатляваща тактическа гъвкавост. Неговото решение да постави Патрик Доргу като ляво крило, а не като краен бранител, се оказа гениалният ход в мача.

Тактическа простота и дисциплина: Карик върна играчите на техните естествени позиции. Завръщането на Коби Мейну в сърцето на халфовата линия донесе на Юнайтед сигурност на малки пространства, което беше ключово срещу пресата на Арсенал. С него тимът получи спокойствие в „пекъла“ на средната зона. Именно Мейну диктуваше кога отборът да поеме дъх и кога да тръгне в мълниеносна контраатака.

Решението за Доргу беше брилянтно. Карик знаеше, че Букайо Сака е най-голямата заплаха. С поставянето на Доргу пред Люк Шоу, Юнайтед получи „дублиран“ дефанзивен блок по този фланг. Доргу не само неутрализира Сака, но със своята физическа мощ беше ключов за изнасянето на топката от собствената половина.

Мбемо и Куня – дефиниция за ефективност

Докато Арсенал се мъчеше да създаде чиста голова възможност чрез прецизни комбинации, Юнайтед използваше индивидуалните проблясъци. Браян Мбемо показа защо толкова липсваше на отбора, докато беше на Купата на африканските нации, и доказа, че е играч за големите сцени. Неговото хладнокръвие при изравнителния гол, когато излъга Давид Рая с по-слабия си десен крак, беше ясен пример за класата му.

От друга страна, победният гол на Матеуш Куня е напомняне, че в такива дербита често решава чистият талант. Арсенал имаше притежанието на топката, но Юнайтед имаше изпълнителите, които могат да решат мача с удар от 25 метра, когато системата се пропука.

Манчестър Юнайтед срути крепостта на Арсенал

Какво означава това за битката за титлата?

Арсенал вече е в серия от три мача без победа. В предишните два сезона точно такива периоди през януари и април се оказаха решаващи. Четирите точки преднина пред Манчестър Сити изглеждат много по-малки, когато се вземе предвид, че отборът на Гуардиола традиционно навлиза в своята победна серия по това време на годината.

Манчестър Юнайтед отново пише история

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS