Димитър Бербатов за трансфера му в Юнайтед, любимата му асистенция и стила му на игра

Милен Костов Милен Костов

Пред официалния подкаст на Манчестър Юнайтед Димитър Бербатов разказа интересни истории за годините му в клуба. Българинът разкри взаимоотношенията му с Рио Фердинанд, враждата с Ливърпул и запознанството му със сър Боби Чарлтън.

“Щом си в съблекалня пълна с победители, ти се учиш от тях. Ако не се приспособиш към тази среда – изхвърчаш. Останалите няма да се съобразяват с теб, ти трябва да станеш един от тях.”

Така бившият футболист на “червените дяволи” описва атмосферата и чувството да си част от подобен отбор.

“Важно е да се защитаващ, защото често ще те провокират, за да разберат от какво си направен. Рио Фердинанд ми крещеше и ме командваше постоянно. Важното е да не го приемаш лично. Аз започнах да му отговарям, но не защото ми е виновен, а защото по този начин аз също показвам жаждата ми за успех”, обяснява българинът.

“Целта ми бе да забавлявам със стила ми на игра, но в същото време да нося точки, голове и асистенции. Исках щом хората се прибират от стадиона, да се радват на попадението ми срещу Ливърпул или асистенцията ми за Роналдо”, твърди Бербатов, като коментира начина си на игра. “Не е честно хората да ме определят като мързелив. Ерик Кантона също оставяше изявите му да говорят. Мога да ви дам примери за над 10 играча, които правят същото нещо, което правех аз. Не трябва да тичаш постоянно, а просто да разчиташ играта с 2-3 хода напред. Това ти позволява да се движиш по-малко. Оценявам труда на съотборниците, които се борят, за да подадат топката в краката ми, но щом тя дойде при мен, аз трябва да свърша моята работа”, допълва нападателят.

Бербатов описа трансфера си в Манчестър Юнайтед като “върха в кариерата ми”. “Винаги съм казвал на по-младите таланти в родината ми, че преминаването ми в Манчестър Юнайтед бе моя връх. След като подписах договора и се прибрах в стаята ми се чувствах много изморен, но също толкова щастлив. Все пак идвам от България – от една наистина малка страна отидох в най-големия клуб за мен. Тогава осъзнах, че съм успял”, коментира 38-годишният българин. “Бях наистина радостен след първия ми медал, но в един момент осъзнах, че играч като Гигс сигурно има 102 медала и това те връща обратно на земята”, добавя Бербатов.

Неговите събеседници правилно предположиха, че любимата му асистенция в цялата кариера е тази, която бе адресирана към Кристиано Роналдо при победата над Астън Вила на “Олд Трафорд”. Тогава Бербатов надигра съперник с гръб към вратата на аутлинията и подаде успоредно на голлинията, преодолявайки вратаря на гостите. “Тя беше нещо специално. Не знам как се случи. Хората ме питат как ми хрумна, а аз винаги им отговарям, че това бе навик. Навик запомнен от тялото ми, което знае как играя. Импровизирал съм на тренировъчното игрище и вкъщи, но не съм вярвал, че някога ще го сторя и на терена. Ето че този момент все пак настъпи”,

Очаквано английските журналисти го питаха и за враждата между Ливърпул и Манчестър Юнайтед и дали е осъзнавал нейната стойност. “Ако трябва да бъда честен – не, поредният мач за мен. Стараех се да не премислям нещата, така процедирах и с дербитата срещу Арсенал, когато играех за Тотнъм. В подобни срещи се стараеш да дадеш всичко от себе си. Точно си събирах ума и си връзвах обувките и чух, че сър Алекс ме повика. “Искам да те запозная с някого.” Вдигнах си главата, а пред мен стоеше сър Боби Чарлтън. Рекох си “Какво правиш, тренер? Не виждаш ли, че се опитвах да запазя спокойствие. Не можеше ли да почакаш?” Разбира се, не му го казах и размених любезности със сър Боби Чарлтън. Интересна история, но не можеш да и се насладиш, защото веднага превключваш и започваш да мислиш за мача”, разказва Бербатов.

Разговорът премина към друг мач между Манчестър Юнайтед и Ливърпул, а именно паметният сблъсък, когато Бербатов се превърна в първия играч на Манчестър Юнайтед, който вкарва хеттрик на Ливърпул от 68 години насам.

“Чувството бе страхотно. Не знаех за статистиката преди мача. Вкарвал съм хеттрици и преди, но понеже опонент бе Ливърпул, тежестта на головете бе по-голяма. Хората помнят голът със задна ножица, но за мен по-важно бе следващото попадение, с глава. Тогава мачът бе решен. Външно не го показвах, но вътрешно си умирах от кеф. Вечерта се прибирах с колата, мислех си кое съм направил добре, кое не, слушах музика. Дори ми се щеше да направя още едно кръгче, защото този момент не ми се искаше да спира. Прибрах се при жена ми и дъщеря ми. Чувствах се като крал, а жена ми ме посрещна с думите “Хайде сега, кралю мой, изхвърли боклука.” Изхвърлих го разбира се, но продължавах да си се усмихвам. Подобни случки ме държат здраво стъпил на земята. Сигурен съм, че оценява това което правя, но също така знае как да ме приземи.”

Бербатов също разкри взаимоотношенията с баща му и възгледа му за живота на Балканите. “Старая се да не вдигам егото си. Баща ми ми е разказвал истории за футболисти с много повече качества от мен, които тръгват по-лош път и пропиляват таланта си. Балканците сме си такива хора – наслаждаваме се на живота твърде много. Обичаме пари, жени...такива сме си.”, смята Бербатов.

На въпрос кой момент би изживял отново, Бербатов избра отново да отбележи хеттрика си срещу Ливърпул, като основен аргумент бе “за да сложа още сол в раната”. “Смятам, че хората, които не оценяваха таланта ми, започнаха да го правят след този мач”, завършва Бербатов.

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още