В неделя от 21:45 на Националния стадион "Васил Левски" представителният отбор на България ще срещне един от най-големите си врагове, що не отнася до битки на национални отбори - Италия. През годините "адзурите" винаги са били трън в очите на родния фен. Със сигурност всеки знае за френския рефер Жоел Киню, който ни отряза на полуфинала на Мондиал 1994, за непрексънатите гадни загуби с по 0:1 в квалификациите.

Вероятно родните фенове си спомнят и, че последния мач за България на голямо първенство бе именно срещу Италия, отново загуба с 1:2 в последния мач от груповата фаза на Евро 2004. От тогава "адзурите" два пъти гостуваха в София за квалификации, но и два пъти не биха и си тръгнаха само с точка.

ВИДЕО ТУК

Всъщност, трябва да се върнем доста назад, за да видим кога е последния успех на България над Италия в официален мач. Той е 6 април през далечната 1968 година. Тогава нашите бият "адзурите" с 3:2 в София в първия мач от четвъртфиналите на европейските финали. На реванша Италия побеждава с 2:0 и "погреба духа на Северна Корея", която го преследваше след унизителната загуба на световното първенство две години по-рано. След това България завърши на пето място в неофициалното класиране на европейското първенство. Тогава за финалите се класираха само 4 отбора.

Но как България стигна до този голям успех? В квалификациите България бе в една група с Португалия, Швеция и Норвегия. Стартирахме с победа с 4:2 над Норвегия, а после на два пъти съкрушихме Швеция с 2:0 в Стокхолм и 3:0 в София. Тогава нямахме никакви проблеми с викингите и едва ли някой е мислил, че след победата в столицата ще измине точно половин век, преди отново да се поздравим с успех над „трите корони“ с 3:2.

Последва нулево равенство в Осло с Норвегия и всичко остана да се реши в мачовете с Португалия. Иберийците тогава бяха трети в света от „Мондиал-66“ в Англия, а над всички блестеше звездата на „Черната перла“ Еузебио. Ако спечелехме първия мач в София, реваншът в Лисабон ставаше формалност. И на 26 ноември 1967 г. успяхме да прекършим съпротивата на Еузебио и компания с единствения и победен гол на Динко Дерменджиев. Последва нулево равенство в Португалия, което бе само за престиж – България за първи път бе на четвъртфинал за европейско първенство. 

Така се стигна до 6 април 1968 година! Истерията за билети настъпи с пускането им. Стадионът се пукаше по шевовете. Над 70 000 зрители

Ето и съставите 
България: Ст. Бончев, Ал. Шаламанов, Д.Пенев, Б. Гаганелов, Д. Жечев, Д. Якимов, Г. Попов, П. Жеков, Г. Аспарухов, Н. Котков, Д. Дерменджиев. Треньор – Стефан Божков. 
Италия: Албертози (Виери), Бургнич, Факети, Бертини, Берчелино, Пики, Доменгини, Юлиано, Мацола, Ривера, Прати. Треньор – Феручо Валкареджи.

Нашите национали надиграват тотално своя съперник, който се разминава само със загуба с 1 гол. Още в 12-ата минута Никола Котков реализира дузпа за нарушение срещу Георги Аспарухов. В 61-ата минута Димитър Пенев си отбелязва нелеп автогол. Последва канонада от изстрели към вратата на италианците Малко след това Гунди се извисява над персоналния си пазач Берчелино и с глава нанесе мощен удар по топката. Тя се отби в страничния стълб и докато „адзури“ се ориентират, притичалият Дерменджиев вкарва за 2:1. А малко след това Жеков технично прехвърли излезлия да го пресрещне вратар Албертози – 3:1 за България. Стадионът ликуваше. Но при една от редките си атаки, италианците намалиха чрез Прати, въпреки явна засада. 

След две седмици рекордните над 95 000 италианци посрещат българския национален отбор на стадиона в Неапол, който днес вече носи името "Диего Армандо Марадона". Българите удрят греда чрез Аспарухов в началото на мача. Тогава на вратата застава дебютиращия Дино Дзоф. А Гунди признава по-късно, че този момент е запечатан завинаги в съзнанието му. За съжаление нашите губят с 0:2 и отпадат.

"И в двата мача българският отбор доказа, че е тим от първа величина. Момчетата на Божков ни изненадаха с добре изградения си тактически план. Личеше интелигентен футболен почерк. Имаше много движение, бързина и зрелост в действията. На реванша българите не се смутиха от обстановката и играха на равнище, а имаше моменти, когато можеше да хвърлят „бомба“ на "Сан Паоло", казва селекционерът на италианците тогава Феручо Валкареджи. Италианците тогава не знаеха, че ще прегърнат Купата Анри Делоне. Те го сториха само с една загуба - тази в София.

Но заради храбрата и красива си игра, България получава покана да играе приятелски мач срещу Англия на "Уембли".

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS