В рубриката на dsport и efbet „Другата страна на дербито“ ще обърнем внимание на предстоящия финал на турнира Лига на нациите между Испания и Франция.

Финалът на второто издание на Лигата на нациите ще предложи сблъсък между два от гигантите на европейския и световния футбол. На „Сан Сиро“ в неделната вечер на 10 октомври един срещу друг ще излязат Испания и Франция в спор за трофея от новия международен турнир на УЕФА. Като съседни една на друга страни, Испания и Франция имат много обща история, която се простира отвъд футболното съперничество. И двете държави са имали имперски статут в миналото, като в определени моменти всяка от тях е владеела другата и обратното. Докато Испания е била доминиращата сила в Европа по време на династията на Хабсбургите, то Франция е страшилище по времето на Наполеон Бонапарт. Затова и съперничеството между двете държави във спорта и по-конкретно във футбола няма как да не бъде титанично.

Финалът на Лигата на нациите ще бъде мач №36 между Испания и Франция. В досегашните сблъсъци иберийците имат предимство, като са спечелили 16 от 35-те си досегашни мача. Французите са излизали победители в 12 от срещите, а равенствата между двата тима са 7. „Ла Фурия Роха“ води сериозно и по голова разлика с 63:37.

Въпреки това и до днес Франция си остава големият кошмар за Испания, когато става въпрос за официални мачове. В досегашните 9 такива срещи „петлите“ имат 5 победи, 2 мача са завършили наравно, а други 2 са спечелени от Испания. Тези две испански победи, обаче, идват едва в последните няколко мача между двата тима. Първата е на четвъртфинала на Евро 2012 с 2:0, а следващата е само година по-късно. През март 2013 г. в световните квалификации за Мондиала в Бразилия през 2014 г. „Ла Фурия Роха“ печели на френска земя с 1:0. Преди тези бързи два успеха, амбициите на иберийците биват мачкани под път и над път от тихните северни съседи.

Първият мач между Испания и Франция датира от 1922 г., когато двата тима се изправят един срещу друг в приятелски мач в Бордо, където пред погледа на 10 000 души по трибуните гостите прегазват Франция с 4:0. Испанският терор над „петлите“ в контролите продължава и през 1929 г. в Сарагоса, момчетата на Хосе Мария Матоес унижават Франция с 8:1.

Ако в съперничеството между испанци и французи се гледаха само приятелските мачове, то южняците щяха да са абослютен хегемон, тъй като имат на сметката си цели 14 победи от 26 мача (5 равенства и 7 успеха за „Ле Блю“). Статистиката обаче се изравнява, когато към нея се добавят официалните срещи.

Първият официален мач между Испания и Франция идва през 1984 г., но залогът в него е меко казано огромен - европейската титла. На финала на Евро 1984 на 27 юни един срещу друг излизат воденият от магическия Мишел Платини отбор на домакините от Франция и Испания със Сантияна в нападение.

Преди това „петлите“ са безгрешни в групата си с Дания, Белгия и Югославия, където записват 3 победи с обща голова разлика 9:2. На полуфинала Платини и компания се измъчват срещу Португалия, но побеждават „мореплавателите“ след продължения с 3:2 и се класират за мача за трофея.

В същото време възпитаниците на Мигел Муньос записват победа и две равенства в групата си, като се класират първи, като имат равни точки с втория Португалия. Трябва да се отбележи, че тогава за победа са се давали по 2, а не както е днес – по 3 точки. На полуфинала испанците се изправят срещу силния тим на Дания, с който завършват наравно 1:1 в редовното време и продълженията. При рулетката на дузпите Пребен Елкяер е единственият, който пропуска 11-метровия си наказателен удар и така Испания е на финал.

Преди мача в Париж всички смятат Франция за изявен фаворит. В състава на „петлите“, освен Мишел Платини, който до този момент на форума има чудовищните 8 гола в 4 мача, са още Ален Жирес и Жан Тигана, които оформят една невероятна за времето си халфова линия.

Срещата започва и двата тима се впускат в здрав сблъсък за всяка педя терен. Наред с множеството положения и пред двете врати, футболистите на Франция и Испания не се страхуват да влязат в единоборства, в резултат на което мачът загрубява, а главният съдия Войтех Христов от Чехословакия показва 3 жълти картона още преди края на първото полувреме, в което единственият липсващ детайл от мача са головете. След почивката домакините излизат решени да стигнат до гол и да зарадват своите фенове на „Парк де Пренс“. Те започват по масиран натиск в испанската половина и в 57-ата минута получават право да изпълнят пряк свободен удар на около метър от наказателното поле на Луис Арконада.

Топката е заложена вляво от дъгата на пеналта и зад нея застава Мишел Платини. Легендата на Франция и световния футбол се засилва и с десния крак праща кълбото покрай стената към долния ляв ъгъл на испанската врата. Точно там се намира испанският страж. В първия момент Арконада улавя топката, но падайки на земята, той изпуска кълбото и то се търкулва в мрежата му за изненада на всички хора на стадиона, били те французи или испанци. И до днес това изпускане на вратаря на Реал Сосиедад и испанския национален отбор си остава един от най-големите гафове на финали на европейско първенство.

Окрилени от гола, „петлите“ започват още по-яростно да атакуват вратата на разклатения Арконада. Въпреки това, в 85-ата минута те остават с човек по-малко на терена. Ивон Льо Ру си изкарва втори жълт картон за нарушение срещу Роберто Бониьо и така оставя тима си с човек пасив в оставащите минути. Това дава шанс на Испания да хвърли повече хора в нападение в търсене на изравнителен гол. Той така и не идва, а вместо това, при една контраатака в 91-ата минута Бруно Белон е изведен сам срещу Арконада и го прехвърля, оформяйки крайния резултат 2:0 с който Франция за пръв път става европейски шампион. Макар победата на тима на Мишел Идалго да не е минимална, именно грешката на Арконада при удара на Платини в 57-ата минута е ключовият момент, който прави разликата в мача.

Този двубой се оказва повратна точка за развитието на националните отбори на двете държави. С първия си голям международен трофей Франция поставя основите за тима, който по-късно ще стане световенш шампион през 1998 г., отново на френска земя, а две години по-късно ще спечели и втората си европейска титла. В същото време в „Ла Фурия Роха“ настъпва небивала суша откъм трофеи, която е прекъсната чак през 2008 г., когато селекцията на Луис Арагонес грабва европейската титла от първенството в Австрия и Швейцария.

Грешките на испански футболисти в ключови мачове срещу Франция, обаче, не свършват с гафа на Луис Арконада през 84’ година. Съседите се срещат на четвъртфиналите на Евро 2000 и в лагера на Испания точат ножовете си за отмъщение. Двубоят оставя зрителите без дъх, като Зинедин Зидан дава аванс на „петлите“ след брилянтно изпълнение на пряк свободен удар в 32-ата минута. Само 6 минути по-късно Мендиета от дузпа възстановява равенството. Когато всичко върви към равенство на почивката Юри Джоркаеф вкарва в 44-ата минута и отново дава аванс на Франция. Този аванс може да бъде заличен от Раул минута преди края на редовното време на мача. Тогава Фабиен Бартес фаулира Абелардо в наказателното поле и съдията Пиерлуиджи Колина посочва бялата точка. Зад топката застава нападателят на Реал Мадрид, който, обаче праща топката над вратата и така Франция продължава към полуфиналите, за да може по-късно да триумфира с втората си европейска титла.

Сблъсъците между Испания и Франция са родили много легенди и от двете страни на бариерата. Това емблематично съперничество преминава през няколко основни етапа, първият от които е доминацията на „Ла Фурия Роха“ в приятелските мачове. В официалните срещи, обаче, „петлите“ са безкомпромисни и не допускат поражение в тях чак до 2012 г. В неделната вечер възпитаниците на Луис Енрике и Дидие Дешан ще се изправят във втория в историята испано-френски финал за голям международен трофей. И двата тима имат сериозни доводи, че трябва да спечелят трофея след като Испания победи европейския шампион Италия в неговото леговище на „Сан Сиро“, докато Франция възкръсна срещу Белгия и направи паметен обрат от 0:2 на полувремето до 3:2 в другия полуфинал. Въпреки това победителят може да бъде само един. Това го знае както Луис Енрике, така и Дидие Дешан и затова техните тимове ще бъдат готови на всичко, за да се завърнат от Италия с трофея от Лигата на нациите.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS