В рубриката на dsport и efbet "Другата страна на дербито" ще обърнем внимание на една стара футболна вражда между Сент Етиен и Олимпик Лион.

Някога се е говорело, че Сент Етиен е предградие на Лион. Дълги години обаче Сент Етиен тотално доминираше на футболния терен.

Не е далеч времето, когато Сент Етиен беше кралят на френския футбол. През последните десетилетия той обаче загуби от блясъка си и отстъпи короната.

Сент Етиен срещу Лион е може би единственият сблъсък във Франция, който може да бъде определен като истинско дерби. Бившият спортен директор на Лион Бернар Лакомб смята, че двубоят може да се сравнява с дербитата в Англия като Арсенал-Тотнъм и Манчестър Сити-Манчестър Юнайтед. „През първите двайсет минути на мач между Сити и Юнайтед никой дори не забелязва топката. Същото е и с Лион срещу Сент Етиен.“

Като всяко качествено дерби съперничеството между двата френски тима има богата история. Традиционните представители на работническата класа от град Сент Етиен рядко са се срещали с аристократичните си съседи и производители на коприна от Лион през 18-и век. Въпреки това градът остават независим от Лион. По време на Френската революция той най-сетне постига жадуваната автономия, след като отказва да подкрепи надигналото се в Лион въстание срещу Якобинското правителство.

След това значението на Сент Етиен нараства благодарение на мините и фабриките около него. Градът обаче остава в сянката на Лион и над гражданите му продължава да тегне страхът, че един ден домът им ще се превърне в предградие на Лион. Имали са нужда публично да заявят своята идентичност. Успели да го направят чрез своя футболен отбор. Първо във Франция, а после и в Европа.

Клубът е основан през 1933, 17 години преди Олимпик Лион. Спечелва първата си титла през 1957 и благодарение на президента си Рожер Рошер и на многобройните си фенове се превръща в основната сила във френския футбол. Печели цели четири титли през 60-те. Дербитата с Лион обикновено са едностранни и Сент Етиен безпроблемно надделява. Представянето на европейската сцена пък е повече от достойно.

След като през 1969 Сент Етиен успява да отстрани Байер Мюнхен след загуба в първия мач с 0:2, играчите на Лион заявяват, че ще ги „изядат живи“ в дербито три дни по-късно. Жестоко се провалят обаче и губят със 1:7 дербито, след като през същия сезон вече са паднали веднъж с 0:6.

Шегите на феновете не стихват и макар по това време повечето хора в Лион да не обръщат внимание на някакъв „спорт на работническата класа“ като футбола, за играчите на отбора въобще не е толкова лесно да приемат пораженията в дербито. Бившият футболист на Лион и бивш наставник на националния отбор на Франция Реймон Доменек споделя, че тези загуби са го накарали да намрази зеления цвят.

„Обичам Ролан Гарос, но не Уимбълдън“, казва Доменек. „Мечтая за футболни терени, боядисани в синьо и червено. Вкъщи си покрих ливадата, за да не трябва да виждам зелено. От зеленото ми ми излизат пъпки. С една се живее, но 30 000 си е истинска катастрофа.

Президентът на Сент Етиен по това време прави изказване, което завинаги ще влезе в сърцата на феновете. „Във футбола Лион винаги ще си остане предградие на Сент Етиен.“ Жителите на града спят спокойно, че поне в едно нещо винаги ще са по-добри от Лион. Или поне така е изглеждало тогава.

Лекът за сегашната липса на успехи е един: миналото. Феновете обаче не спират да си спомнят магическите европейски вечери през 70-те. Франция не успява да се класира на световното 1970 и 1974 и Сент Етиен възприема ролята на национален тим със своите евроучастия. Един от най-паметните им европейски мачове е този срещу Хайдук Сплит, когато през 1974 те губят първия двубой с 1:4, но успяват във втория да отстранят противника с общ резултат от 6:5. Тогава французите нижат гол след гол и така стадионът им „Стад Жофроа Гишар“ придобива прякора „Котела“.

Легендата на френския футбол Ерве Ревели си припомня тези моменти: „Котелът беше домът на френския футбол. Цялата нация беше зад нас, а онези вечери в сряда ще се помнят вечно.

Хора от цялата страна идваха тук, за да гледат европейски мачове, а онези, които нямаха тази възможност, заставаха пред телевизионните екрани. Ние бяхме като национален отбор и всеки наш мач беше специален.“

Така и цяла Франция стиска палци на Сент Етиен във финала за КЕШ през 1976 срещу Байерн Мюнхен. За съжаление те го губят с 0:1, а феновете твърдят, че гредите на баварската врата са били правоъгълни, а не заоблени, и затова топката не е влязла при удара на Жак Сантини. Сент Етиен така и никога повече не достига толкова близко до европейската титла. Въпреки това до ден днешен се говори за този мач и продължава да се отбелязва годишнината от него. Някои фенове твърдят, че през годините на доминация на Лион, медиите са отделяли повече внимание на тази дата, отколкото на спечелването на титлата на вечния съперник.

Феновете на Лион от своя страна пък смятат, че нищо не вълнува повече привържениците на Сент Етиен от омразата им към Лион. „Ако трябва да съм честен, не ме интересува. Разсмиват ме. Феновете им живеят в миналото и с омразата си към Лион“, завява лидерът на най-голямата френска фракция на Лион.

За повечето симпатизанти на Лион успехите на съперника от 70-те са просто събития, за които са чели във вестниците. Олимпик по това време е нямал особено голяма фенска маса, която се заражда чак в края на века. „Знаем за успехите им през 70-те и ги уважаваме“, казва президентът на фракцията. „Нямам нищо против в пресата и сред привържениците им да има носталгия, но това, което определено ме дразни, е, че те дори не са спечелили финала през 1976. Загубили са го, а се говори за тях, сякаш са го спечелили. Просто е смешно. Говори много за манталитета на французина – обичаме да възхваляваме благородните си неудачници. За нас това дерби все още е важно, но големите ни мачове са с Манчестър Юнайтед, Реал Мадрид и Милан. За Сент Етиен пък мачовете с Лион са тяхната Шампионска лига.“

Сент Етиен губи надмощието си във френския футбол през 80-те и до ден днешен не може да достигне същите върхове. Когато през 2000 отборът най-сетне изглежда на път да се възвърна там, където му е мястото, изкачва се до елита и печели редовно мачовете си, президентът на Лион Жан-Мишел Ола прави изказване, с което се превръща в най-омразната за тях фигура. Той заявява, че двама от ключовите играчи на Сент Етиен играят с фалшиви португалски паспорти. Двамата веднага са извадени от отбора, но е твърде късно, клубът е изпратен във втора лига и не успява да се завърне до 2004. Това никога няма да бъде забравено от привържениците на Сент Етиен и така всеки един провал за Лион е огромна радост за тях.

В момента и двата отбора отстъпват значително от класата на ПСЖ, като Сент Етиен се намира на последното място в Лига 1, а предния сезон завърши 11-и. Лион влиза като фаворит в мача – в момента той е на 7-о място, а миналия сезон завърши 4-и.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS