В рубриката на dsport и efbet "Другата страна на дербито" се фокусираме върху предстоящия мегасблъсък между Ливърпул и Челси. 

Съществуват футболни сблъсъци, чийто заряд е толкова особен, че феновете ги очакват с месеци. Понякога става дума за отбори от един и същ регион и причините за враждата между техните привърженици са чисто географски. Понякога пък два отбора спорят сезон след сезон за отличието в местния шампионат. Чудесен пример за подобно съперничество са двубоите между Реал Мадрид и Барселона.

Съществуват обаче и примери, в които трудно може да се определи конкретната причина, поради която феновете на двата отбора имат по-специално отношение към противника. Така е с Ливърпул и Челси – отбори от различни части на Англия, които са се борили по различно време за отличието в английския футбол. На какво обаче се основава тогава враждата между феновете на тези два отбора?

Всъщност при съперничеството между Ливърпул и Челси трудно могат да бъдат открити дълбоки исторически корени, тъй като допирните точки в развитието на двата клуба са малко.

Ливърпул е създаден през 1892 и бързо се изкачва до елита на първенството, а през 1901 вече печели първата си титла. Макар да се радва на успехи в Първа дивизия на Англия, тогавашното наименование на Висшата лига, и да печели титлата през 1906, 1922, 1923 и 1947, клубът се променя коренно през 1959, когато Бил Шенкли става мениджър на отбора през 1959. Шенкли обещава, че ще превърне „Анфийлд“ в непревземаема крепост за противниковите отбори, прави подобрения в тренировъчната база на „червените“ и предприема реформи в клуба. Той измисля и известната „Стая за обувки“, която остава в традициите на клуба още много години. Представлява малка стаичка до съблекалнята, където се намират обувките на футболистите. Там треньорите се събират и в спокойна атмосфера и с питие в ръка обсъждат тактиката на отбора. Успехите от работата на главния мениджър не закъсняват и Ливърпул печели титлата през 1964 и 1966, а година по-късно триумфира за първи път в ФА Къп.

Шенкли създава култура в клуба, просъществувала чак до 90-е. През това време Ливърпул печели още 11 титли, три пъти ФА Къп и четири пъти Купата на европейските шампиони. „Мърсисайдци“ се превръщат в един от най-успешните английски клубове в историята. След сезон 1989/1990 обаче феновете на отбора се налага да чакат цели 30 години за нова титла до спечелването на Висшата лига от отбора на Юрген Клоп през сезон 2019/2020.

Изкачването до топ отборите в Англия на Челси се развива по съвсем различен начин. Клубът е създаден през 1904, когато строителният предприемач Гъс Миърс купува днешния стадион на „сините“, който до този момент се ползва за лека атлетика, и го превръща във футболен стадион. Дава му и името „Стамфорд Бридж“. Отначало той иска да го предостави за ползване на друг лондонски клуб и го предлага на Фулъм, но след като получава отказ, решава да основе собствен клуб, който да ползва съоръжението. Тъй като най-близкият квартал до стадиона е Фулъм и името вече е заето, той решава да кръсти новия клуб до следващия най-близък квартал на Лондон. Така се ражда ФК Челси Лондон.

Клубът се класира за Първа дивизия през втория сезон от своето съществуване, но така и не заиграва основна роля в елита, като през годините често изпада във Втора дивизия. Чак с идването на главния мениджър Тед Дрейк отборът започва да се радва на по-значителни успехи. Подобно на Шанкли в Ливърпул Дрейк се опитва да модернизира Челси, като променя методите на тренировки и започва по-усилено да работи с юношите. С помощта на успешни и финансово ненатоварващи клуба трансфери Челси достига до титлата през 1955. Макар да спечелват Купата на лигата през 1965 и ФА Къп през 1970 „сините“ така и не успяват да се наредят до топ отборите в английския футбол и изпитват и сериозни финансови затруднения. Кен Бейтс купува лондонския клуб за само 1 паунд през 1992. По негово ръководство Челси започва да се стабилизира във Висшата лига и през 1997 печели за втори път ФА Къп. Това дава право на „сините“ да играят в евротурнирите и през 1998 печелят Купата на носители на национални купи и Суперкупата на Европа. Същинският прогрес в клуба обаче идва чак с пристигането на руския милиардер Роман Абрамович, който купува Челси през 2003. Всъщност огромна роля за сделката изиграва двубоят между Челси и Ливърпул в последния кръг на сезон 2002/2003. Тогава двата отбора спорят за място в Шампионската лига и Челси печели мача с 2:1, като по този начин си осигурява участие в „Турнира на богатите“. Като бъдещ участник в Шампионската лига Челси става достатъчно атрактивен за Абрамович и той решава да инвестира именно в лондонския клуб. За затъналия в дългове Челси Абрамович се явява като единствен спасителен пояс. Той придобива „сините“ за 140 милиона паунда и похарчва цели 100 милиона за играчи с целта да изкачи Челси до върха на европейския футбол. Благодарение на руския милиардер Челси се превръща в един от най-успешните английски клубове през новия век и печели 5 пъти Висшата лига, 5 пъти ФА Къп, 2 пъти Шампионската лига, 2 пъти Лига Европа и веднъж Суперкупата на Европа.

Революционната сума изиграва огромна роля в цялостното развитие на футбола от финансова гледна точка. Цените на играчите в Европа се покачват многократно. За това допринася и пристигането на шейх Мансур в Манчестър Сити. Подобна тенденция във футбола е в противоречие с цялата философия на един традиционен клуб като Ливърпул. Феновете на „червените“ никога не биха приели подобна политика на ръководене на клуба. Затова и продължават да твърдят, че отбор като Челси няма история. Така започва и същинското съперничество между двата клуба.

След като поема Челси, Абрамович назначава Жозе Моуриньо за мениджър. По същото време пък на „Анфийлд“ пристига амбициозният Рафаел Бенитес. Между двамата мениджъри веднага възниква вражда. Тя вероятно се основава на факта, че Моуриньо искал да поеме Ливърпул. Ръководството на „мърсисайдци“ обаче преценило, че той не е правилният кандидат за поста и че не би паснал на философията на клуба, въведена от Шенкли преди толкова много години. Макар да не разполага с финансите на Челси и да не се представя достатъчно успешно във Висшата лига, отборът на Бенитес изхвърля Челси от полуфинала на Шампионската лига през 2005 и се класира за финала в Истанбул, който завинаги ще остане в историята на футбола. На полувремето „червените“ губят от Милан с 0:3, но през второто полувреме успяват да изравнят и да триумфират с най-голямото отличие в европейския футбол след изпълнение на дузпи.

Двамата мениджъри отново се изправят в полуфинал на същия турнир през сезон 2006/2007 и отново Ливърпул излиза краен победител от сблъсъка. Този път Ливърпул губи финала от Милан. Още през следващия сезон Моуриньо е уволнен и заменен от Авраам Грант и този път Челси отстранява Ливърпул на полуфинал в Шампионската лига, но губи финала от Манчестър Юнайтед. Бенитес пък запазва поста си в Ливърпул до 2010, когато е заменен от Рой Ходжсън. Със сигурност Бенитес и Моуриньо оставят огромна следа в историята на двата клуба.

През 2012 двата отбора се изправят в пряка битка за трофей – финала на ФА Къп, спечелен от „сините“ с 2:1. След него мениджърът на Ливърпул Кени Далглиш е уволнен.

Един от запомнящите се мачове между двата отбора е през 2013/2014, когато изненадващо Ливърпул изиграва прекрасен сезон и се нуждае от 3 мача без загуба в последните 3 кръга, за да триумфира във Висшата лига. Един от тях е точно срещу Челси. Равенството би било добър резултат за мърсисайдци, но Стивън Джерард се подхлъзва и дава възможност на Демба Ба да излезе сам срещу вратаря и да вкара за 1:0. Въпреки многото атаки на „червените“, Челси нанася втори удар по амбициите им в заключителните минути на мача и прекратява надеждите им за титла.

Освен на терена битките между двата клуба често се водят и извън него. Челси многократно се опитва да привлече легендата на Ливърпул Стивън Джерард. Капитанът обаче остава верен на своя клуб и продължава да играе на „Анфийлд“ до края на кариерата си. Друга звезда на „червените“ обаче не устоява на изкушението от „Стамфорд Бридж“. Фернандо Торес пристига в Ливърпул от Атлетико Мадрид през 2007 и бързо се превръща в любимец на публиката. С „мърсисайдци“ той записва 214 мача и вкарва 82 гола, а през 2008 се бори с Кристиано Роналдо и Лионел Меси за Златната топка. Въпреки всичко през 2011 той преминава в редиците на Челси срещу рекордната към този момент за английския футбол сума от 50 милиона паунда. В очите на феновете на Ливърпул това е предателство, което никога няма да бъде забравено.

В навечерието на големия двубой във Висшата лига между Ливърпул и Челси си припомняме едно от най-оспорваните положения в историята на футбола.

Годината е 2005, а голямото съперничество между Челси и Ливърпул тепърва е започнало, след като руският милиардер Роман Абрамович поема Челси с целта да нареди клуба сред топ отборите на Европа. „Сините“ са се поздравили с първата си титла след 50 години и сега се надяват да триумфират и в Шампионската лига. Ливърпул, най-успешният тим в историята на английския футбол, не е печелил титла от 25 години и също е жаден за успехи. „Червените“ имат да си отмъщават на Челси за загубата във финала за Купата на лигата само няколко месеца по-рано.

С тези нагласи двата отбора се изправят един срещу друг в полуфинал за Шампионската лига. След като първият мач завършва 0:0 на „Стамфорд Бридж“, всичко ще се реши на „Анфийлд“. Още в четвъртата минута на срещата се стига до ситуацията, за която се говори и до ден днешен. Капитанът на Ливърпул Джерард великолепно извежда Милан Барош сам срещу вратаря, чехът успява да прехвърли вратаря Петър Чех, който го събаря на земята. Луис Гарсия играе с топката, тя се отбива в Джон Тери и полита към вратата, а Уилиам Гала я изчисти. Дали обаче тя не е преминала голлинията?

Гарсия започва да се радва на гола, а съдията Любош Михел надува свирката и посочва центъра. Голът е зачетен и той ще се окаже достатъчен за мърсисайдци да се класират за финала на най-престижния европейски турнир. Финал, който също ще се помни вечно, защото там Ливърпул се изправя срещу Милан и губи с 0:3 на полувремето, но после достига до 3:3 и след изпълнение на дузпи спечелва трофея.

Шестнадесет години по-късно въпросът дали в тази 4-а минута на двубоя между Ливърпул и Чели топката е преминала голлинията така и не може да бъде изяснен. По онова време липсва технологията на голлинията, а повторенията така и не могат да ни убедят дали попадението е редовно, или не.

„След като докоснах топката, тръгнах да се радвам и да празнувам гола. Реакцията ми означава, че съм видял топката във вратата. Нямам какво повече да кажа по въпроса“, отсича голмайсторът Луис Гарсия.

Съвсем на друго мнение, разбира се, е тогавашният мениджър на Челси Жозе Моуриньо. „Този гол дойде от луната. Ливърпул вкара, макар че всъщност не Ливърпул вкара, а съдията на линията.“

Вратарят на Челси Чех даже е попитал асистента на съдията как може да е сигурен, че това е гол от позицията, която е заел. Интересното тук е, че преди удара на Гарсия Чех събаря Милан Барош.

Според словашкия съдия Михел голът в случая е по-малката злина за Челси. „Ако асистентът ми не ми беше сигнализирал, че това е гол, аз щях да посоча бялата точка и да изгоня Чех.

Феновете на двата отбора продължават да твърдят, че сблъсъците между Челси и Ливърпул не са дербита и че двубоите с местните конкуренти са с по-голям заряд. Макар и да имат своите аргументи за подобно твърдение, действията им говорят по-скоро за обратното. Мачовете между двата отбора винаги предизвикват огромен интерес не само в Англия, но и по цял свят. През изминалия сезон Ливърпул и Челси си размениха по една победа, но в края на сезона Ливърпул завърши на 3-о място, а Челси на 4-о. Дали дерби, или не, в едно можем да сме сигурни. В събота 28.08 от 19:30 един срещу друг се изправят два от най-качествените състави на английския футбол.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS