В събота Манчестър Юнайтед е домакин на стария си враг Лийдс в сблъсък от Висшата лига, който ще е с различен заряд. “Войната на розите“, така наричат сблъсъка между двата отбора. 

В миналото съперничеството между двата клуба надхвърля действията на терена на „Олд Трафорд“ и „Елънд Роуд“. Враждебността става все по-интензивна през годините и особено през 70-те години, когато футболното хулиганство на Острова е в разгара си, битките между фракциите „Лийдс Юнайтед Сървис“ и „Червената армия на Манчестър Юнайтед“, две от най-известните хулигански формирования във Великобритания, са обичайни и стават известни като едни от най-жестоките сблъсъци в британския футбол. Много хора са ранени в тези схватки, но насилието между феновете рязко намалява след 70-те години по редица причини, главни поради общото намаляване на хулиганството. 

„Daily Telegraph“ определя съперничеството като „най-интензивното  и необяснимо в английския футбол“. 

Но защо двата клуба се мразят? Каква е историята на едно от най-забележителните дербита? 

“Войната на розите“

Едно от обясненията е, че това е спортна проява на утвърденото съперничество между графствата Йоркшър и Ланкашър, което може да се проследи до Войните на розите - поредица от кървави битки за трона на Англия през XV век.

Битките, оспорвани по време на войните, са особено кървави, най-вече битката при „Тоутън“, която се провежда само на 15 мили (24 км) от Лийдс и е описана като „най-кървавата битка в Англия досега“. 

Цветовете на домакинските фланелки на всеки футболен отбор отговарят на съответната роза, представяща историческото им графство - Лийдс е с бял екип, наподобяващ йоркшърската роза, а Манчестър Юнайтед - с червена фланелка, наподобяваща розата на Ланкашър.

Манчестър Юнайтед обаче не винаги е бил с червени екипи, а Лийдс приема белия екип едва през 60-те години на миналия век, вдъхновен от Реал Мадрид. 

Директното съперничество между градовете Лийдс и Манчестър възниква по време на Индустриалната революция във Великобритания през XVIII и XIX век. Цялата страна преминава през безпрецедентна фаза на икономически растеж и икономиката на Лийдс се разраства бързо благодарение на вълнената индустрия. Междувременно на запад в Манчестър памучната промишленост започва да процъфтява, като фабриките се подхранват от транспортирането на евтини въглища по канала Бриджуотър. 

В средата на XIX век Лийдс построява впечатляващото си кметство, но Манчестър не остава по-назад и също построява впечатляващо кметство и други архитектурни произведения. Това служи за още по-голямо установяване на съперничеството между двата града. 

Двата града са на 40 мили един от друг.

60-те години и след това - Бъзби срещу Реви.

Съперничеството се засилва през 60-те години на миналия век, когато двата клуба започват да се утвърждават като водещи в английската игра.

Сър Мат Бъзби изгражда млад, енергичен отбор на Ман Юнайтед след самолетната катастрофа в Мюнхен през 1958 г. , а Дон Реви поема ръководството на Лийдс и го превръща в твърд и безкомпромисен състав.

 И в двата клуба имат играчи, които се превръщат в легенди на играта. В Ман Юнайтед са Боби Чарлтън, Джордж Бест и Денис Лоу, а в Лийдс - братът на Боби - Джaк Чарлтън, Били Бремнър и Норман Хънтър, както и Джони Джайлс, който се присъединява към Лийдс от Манчестър Юнайтед за 33 000 паунда през 1963 г.

През 1965 г. двата отбора се срещат на полуфинала за Купата на Англия на „Хилзбъро“. След като и двата клуба се стремяха към дубъл, сблъсъкът се превърна в накъсано и жестоко равенство. 

В началото се наблюдава жестока борба. Между Ноби Стайлс  с лявото крило на Лийдс Алберт Йохансон, както и между Джак Чарлтън и Денис Лоу, Били Бремнър и Пат Креранд. 

Четири дни по-късно, преиграването на градския терен на Нотингам Форест не е по-различно, освен, че Лийдс вкарва в 89-ата минута с гол на Били Бремнър. 

Лошото чувство на терена обаче се е разпространило и отвъд него. Битките и нападенията са докладвани от градските консулства на Шефилд и Нотингам – нещо, което се превръща в отличителен белег на сблъсъците между двете страни през следващите десетилетия, когато хулиганството настъпва сериозно в английския футбол. 

В края на 60-те и началото и средата на 70-те години Лийдс става по-доминиращ от съперниците си от Манчестър, който изпада през 1974 г. , когато Лийдс печели титлата. Възприеманата от медиите пристрастност обаче подхранва чувствата на омраза на феновете на Лийдс към Ман Юнайтед - техните съперници "винаги са показвани първи в "Мач на деня", а "BBC“ се застъпва за Бъзби, Бест и Чарлтън.

През 1977 г. двата отбора се срещат в друг взривоопасен полуфинал за Купата на Англия на "Хилзбъро". На корицата на официалната програма за деня на мача, срещата  е обозначен като "Битката на розите" и се стига до мащабни сблъсъци с насилие между привърженици извън стадиона преди и след края на двубоя, както и по време на мача вътре в стадиона, с множество арести и наранявания.

През 1978 г. Лийдс продава две от звездите си - любимците на феновете Гордън Маккуин и Джо Джордан - на Ман Юнайтед. При завръщането си на "Елънд Роуд" през следващия сезон и двамата играчи са подложени на множество обиди. 

Годините във Висшата лига

Престоят на Лийдс е дълъг във Втората дивизия през 80-те, но съперничеството е подновено, когато се изкачват в Първа дивизия  през 1990 г. , а при Хауърд Уилкинсън печелят титлата през 1992 г. , последната преди появата на Висшата лига. Това се превърна в един яростен дуел между двата тима, като Лийдс надделява с четири точки. Известни са играчите, които гледат от дивана на Лий Чапман как “червените дяволи“ губят срещу Ливърпул, за да им предадат короната.

Въпреки това, през следващия сезон Лийдс спорно,  продава Ерик Кантона  на отбора воден от сър Алекс Фъргюсън. Кантона се превърна в катализатор за възраждането и превъзходството на Ман Юнайтед през останалата част от това десетилетие.

Истанбул и Мюнхен

Двама фенове на Лийдс Юнайтед са намушкани с нож по време на мач за Купата на УЕФА срещу Галатасарай през 2000 г.

Много фенове на Манчестър Юнайтед изразиха почитта си, оставяйки възпоменания на "Елънд Роуд".

 Когато обаче двата отбора се изправят в лигата, част от феновете на Манчестър Юнайтед разпъват плакати с надписи "MUFC Istanbul Reds" и "Galatasaray Reds", възхваляващи убийците и подиграващи се с жертвите.

Феновете на Манчестър Юнайтед твърдят, че са отмъстили на постоянните подигравки на феновете на Лийдс за въздушната катастрофа в Мюнхен през годините, но тези плакати разгневиха феновете на Лийдс, които отвърнаха с песни за Мюнхен. Както обикновено е имало съобщения за изтръгнати седалки и конфронтации след мача.

След двубой за Купата на Лигата през 2011 г. между двата отбора полицията в Западен Йоркшър започва разследване на скандирания от страна на феновете на двата отбора за въздушната катастрофа в Мюнхен и убийството на двама фенове на Лийдс в Турция. 

Отборите се срещнаха само два пъти между 2004 и 2020 година и докато допитванията показват, че феновете на Лийдс все още смятат Манчестър Юнайтед за свой основен съперник, привържениците на „червените дяволи“ смятат Ливърпул за свой основен опонент, следван от Манчестър Сити, Челси и Арсенал. 

Съперничеството беше подновено през сезон 2020/21 след промоцията на Лийдс. В първата среща Манчестър Юнайтед срази своя съперник с 6:2 на “ Олд Трафорд“. На “Елънд Роуд“ първият мач на този стадион от 17 години завърши при резултат 0:0, но тези двубои винаги има какво да ни покажат.

По отношение на спечелените трофеи, съперничеството е силно в полза на Манчестър Юнайтед, който е спечелил рекордните 66 трофея на Англия срещу 9 на Лийдс. 

Лийдс изглежда променен под ръководството на Марсело Биелса и амбициран за достигането на нови върхове, но Манчестър Юнайтед започва сезона с амбиция за шампионска титла.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS