Емилиян "spyleader" Димитров е един от най-известните играчи, играли професионално Counter Strike: Global Offensive в България. Кариерата на титулувания български In-Game Leader (IGL) започва през далечната 2012 година. Воденитe от него отбори се изправят срещу най-добрите играчи в света, като първата по-голяма изява е на престижния ESWC 2014. Там българите играят като равни с имена като dev1ce, dupreeh, Ibuypower и karrigan.

Каква е историята на ‘spyleader’, през какво е минал, какви са спомените му и целите му, ще можете да проследите в следващите редове.

Здравей, spy. Преди да започнем, искам да ти благодаря от името на esportsgo.bg за отделеното време. Днес е деня на детето. Няма как да не те попитам – какво дете беше ти?

- Здравейте, не бях много примерно дете, прекарвах повече време на тренировки по футбол и след това пред PC-то вместо пред уроците, но като цяло с това исках да се занимавам от малък и се радвам, че успях.

Първия ти турнир срещу елита в CS:GO е на турнира ESWC 2014. Какво беше усещането да играеш срещу най-добрите в света на LAN? 

- Първият ни голям LAN турнир по CS:GO беше 2013 на Dreamhack Buchurest, след това беше ESWC 2014, но и на двата турнира се чувствах спокоен и уверен. Знаех, че от тези турнири ние можем само да спечелим и дори на ESWC 2014, където се паднахме в най-трудната група, бяхме на косъм да излезнем от нея.

Dev1ce, dupreeh, xyp9x, karigan, crisj – това са само част от играчите, срещу които се изправихте на ESWC 2014. Те и до ден днешен играят в най-добрите отбори, докато българския CS не върви в положителна траектория. Имаш ли свое обяснение защо това е така?

- Напълно съм съгласен с теб! Това е резултат от начина на работа при нас и при тях и как те гледат на играта и как българите гледаме. Разликата е огромна, хората са по-сериозни,  по-дисциплинирани и си прекарват часовете в игра много по-умно от колкото при нас.

Разглеждайки кариерата ти, стигаме до SLTV StarSeries XIII Finals, проведен през 2015 година. Тогава още в първия мач побеждавате Envy, които по същото време са отбор номер 1 в света. Спокойно мога да определя представянето ви за един от най-големите успехи на български отбор в CS:GO. Разкажи ми повече, как протече подготовката, какво беше настроението по време на  мачовете и какви са твоите спомени от тогава?

- Това е момент, който ще си го спомням докато съм жив! Тази емоция, която съм изпитал в точно този определен момент, не може да се опише с думи! Снимките ми от турнира сами говорят за това какво съм чуствал в този момент. Подготовката беше напълно стандартна като за всеки турнир, в който участвахме и просто ние знаехме, че ще бием. Вече бяхме играли много пъти с тези отбори и  знаехме, че не са нищо повече от нас. Дори обратното, само трябва да бъдем спокойни и ще победим.

На същия турнир играете срещу FlipSid3, където по онова време играе s1mple, най-добрия играч в последните 3 години. Направи ли ти впечатлени тогава индивидуалният му талант? Кое прави s1mple  във всяка една част от играта според теб? Той е еднакво добър entry frager и clutcher, няма оръжие в играта, с което да не превъзхожда останалите, прав ли съм?

- За мен лично s1mple вкарва много повече часове на работа от останалите, също така има невероятно желание за победа и не на последно място – неговите съотборници му правят играта лесна, което е много важно. Иначе съм напълно съгласен с теб – добър е с всичко.

Дълги години ти играеше в ролята на IGL за най-добрите български отбор. Би ли споделил на нашите читатели, какви са били твоите задължения? Как подготвяше съотборниците си за важните мачове? Откъде черпеше идеи и вдъхновение за тактиките. Нека чуем за твоя стил.

- Моите задължения винаги са били да направя хубава структура на игра, да изготвям хубави тактики, да следя играта постоянно, за да мога да правя mid calls! Винаги съм гледал да свалям напрежението от съотборниците си и да играем както на тренировка. Колкото до тактиките, 90% от тях винаги съм си ги правил аз, защото мисля, че разбирам играта достатъчно. Естествено съм взимал някои идеи и от други отбори. Винаги съм прекарвал много време в сървъра да мисля какво да подобрим и как да го направим по-добре.

През същата 2015 година твоят отбор си заслужи титлата „най-добър отбор на Балканите“. Още си спомням как разгромихте ex- SpaceSoldiers на Лан (б.р. Gplay печели 16-6/16-8/16-1). Няколко дни преди това, турският отбор спечели с огромна преднина онлайн. Моля те, обясни ми разликата между играта на LAN и онлайн. Какво правеше твоите отбори толкова силни на LAN?

- Спомням си този турнир, разликата между LAN/ONLINE е огромна, особено, ако нямаш опит. Винаги вкъщи се чувстваш по-комфортно и играта ти върви по един начин, а като отидеш на лан  трябва да се адаптираш много бързо, всичко е различно, напрежението е много по-голямо. Това, които ние правихме като отидем на LAN е да мислим само за играта и да загреем хубаво. С  две думи – отпускаме се и играем както от вкъщи.

Най-голямата мечта на всеки играч си остава класирането на Major турнир, спонсориран от Valve. Бил си няколко пъти на косъм, например, 2016 година не ви достигат няколко рунда в Румъния, за да се класирате. Какво не ви стигна тогава? 

- Не ни достигна време да се подготвим хубаво за всички карти за този турнир, защото се налагаше да играем с резерва. На моменти дори трябваше  да импровизираме и да рискуваме в дадени ситуации, защото нямахме достатъчно подготвени неща.

По-късно същата година побеждавате Hellraisers 2-0 в горната част на схемата.  Това се случва на европейския Minor, организиран от Dreamhack и Valve. Следват 2 загуби срещу Dignitas и отново Hellraisers, a и в двата мача играхте страхотно и победата ви се изплъзна(б.р. победа в един от двата мача гарантираше участието на българите в Major турнира).  Разкажи ми за спомените ти от тогава.

- Тогава бяхме доста по-подготвени и по-уверени. Знаехме, че това е нашият турнир и дори според мен малко подценихме съперниците след хубавия ни старт на турнира. Като цяло спомените ми са много хубави, защото да играеш с резерва в такъв турнир, срещу такива отбори и по този начин, това само говори за класата на отбора тогава.

Определено 2016 година беше най-успешната за теб. Отборът ви затвърди мястото си в Топ 20 на света. Като highlight бих посочил IEM Katowice 2016. Победа над Envy (тогава те са един от двата най-добри отбори в света), равностойна игра срещу Astralis, Faze, Virtus.Pro. IEM Katowice е може би най-големия турнир в календара на ESL.  Посочи ми какво ви разделяше с най-големите отбори и организации в света? Какво е усещането да играеш срещу легенди като Neo, TaZ, Dev1ce?

- Хубава година беше за мен 2016. Като цяло IEM Katowice е едно невероятно изживяване, което пожелавам на всеки да го изпита. Разделяше ни най-вече VAC Ban проблема с един от играчите,  заради който не можехме да участваме постоянно на топ турнири. Чувството да играеш срещу хора като Neo, TaZ, Dev1ce и всички други е невероятно –  една сбъдната мечта.

Нека те върна в настоящето, последните години репрезентираш Bpro. Kоя формация на Bpro ти е любима?

- Като цяло най-много успехи с Bpro имахме през 2018 година – аз, nik1, Zix, Rock1nG, poizon.

В Bpro ти бе капитан на един от най-успешните български играчи в момента – poizon. Искаш ли да му кажеш нещо?

- Добър играч, пожелавам му успех и все нагоре!

А кои са най-големите таланти в България, които наблюдаваш в момента?

- За жалост не ги виждам тези таланти. Искрено се надявам скоро да се подобрят нещата, но трудна работа – бих отличил момчетата от моя отбор. Те са млади и имат потенциал.

Пожелавам ти успех с младите играчи! Последните години те видяхме в ролята на треньор на успешния женски отбори Crowns Female. Разкажи ми повече.

- Това беше нещо ново за мен и се радвам, че се справих добре, но с тези момичета се работеше супер лесно и до ден днешен сме в отлични отношения. Постигнахме отлични резултати – второ място на IEM Challenge Katowice 2018 и трето място на DreamHack Valencia 2019.

Разбра се, че ще има няколко промени в настоящия ти отбор. Как се стигна дотова? Каквo следва за Bpro? А каква цел си си поставил за тази година? Ще се радвам да те видя отново в топ 50/ топ 30 в света.

- Да, имаме промени в отбора, просто така се случи.Ще доиграем сезона с този състав и ще видиме после какви са вариантите. Целта ми е да изградя отбор от българи, който да се научи да играе хубав CS и след време да е конкурентен отново на най-добрите, но за това ще трябва време и много работа.

Спомням си твои стриймове. Говореше се, че ще продължиш кариерата си в чужбина. Имал ли си оферти за треньор и/или играч в чужбина?

- Имал съм много оферти, но не искам да споменавам имена. Не съм човек, които се хвали с това.
 
Респект! Няколко блиц въпроса – любим играч в CS:GO?

- Любими играчи са ми били винаги f0rest, Zeus, TaZ, NEO. От тези хора съм се учил и съм имал честа да играя срещу тях и да ги победя.

Любимите ти съотборници и защо?

- Любими съотборници са ми като почнеш от 1.6  -Milenko, u3p0TuK, wet, splinter и стигнем до CS:GO – brani, nkl, shemeta, pNshr, minko, v1c7oR, bubble. Много са, ще изпусна някого.

За финал ще споделиш ли най-големите ти разочарования през последните шест години?

- Единственото ми разочарование е, че не съм участвал на major, но аз съм човек, който не се отказва и ще постигна и това нещо.

Като твой голям фен – стискам ти палци!  Кариера в esports носи освен голямо удоволствие и много напрежение. На кои хора си благодарен, че са ти помогнали и би искал да им благодариш?

- Благодаря на родителите ми, на приятелите ми, на всички мои фенове, които ме подкрепят през тези всички години и продължават да бъдат до мен! Благодаря ви!