Представете си, че шампион на България за миналия сезон бе някой тим различен от Лудогорец. А сега си представете, че този тим бе отстранил два отбора в Шампионската лига по начина, по който го направи Лудогорец и в същото време бе спечелил 3 точки срещу пряк конкурент за титлата. Да, тогава този същият тим вероятно щеше да бъде вдигнат до небесата, а еуфорията от мачовете до Нова година щеше да е завладява феновете му. Причината за различната интерпретация на потенциално едни и същи събития е една – очакванията.
При Лудогорец очакванията от вече доста дълги години са далеч по-големи от мъките при гостуванията на Динамо Батуми и Динамо Минск и затова такива мачове не би трябвало да се приемат равнодушно, а с необходимата доза притеснение.
Георги Дерменджиев вече намекна за появил се гостуващ синдром и напрежението от задължителния успех, но това също не би трябвало да е оправдание. На тези играчи нито им е за първи път, нито ще е за последен. Те вече трябва да са свикнали на подобни ситуации.
След мачовете срещу Динамо Батуми, ЦСКА и Динамо Минск спокойно може да перифразираме българската поговорка: „Един път стомна за вода, втори път стомна за вода... в случая имаме и трета стомна за вода“. Тя все още не е счупена, но въпросът е докога?
По-големият проблем е, че футболистите на Лудогорец не си взеха поука от двубоя в Грузия и ясната оранжева светлина, че лесно няма. Нито Динамо от Батуми, нито този от Минск ще се бият сами, независимо от натрупаната солидна преднина в първите мачове. Да, цел минимум е изпълнена. В крайна сметка се помнят класиранията, а не толкова мачовете от предварителните кръгове. Поне за Лудогорец е така.
Истината е, че това не е нещо ново, а през годините и друг път е имало подобни залитания и напрежение, но в крайна сметка всичко си идва на мястото в мачовете в груповата фаза (сега вече основна фаза на турнирите). Въпросът е дали и сега ще бъде така. Няма да чакаме дълго, за да го разберем.
Следващата стъпка е много сериозна, а Карабах не е случаен отбор. Отбор, който в последните години влиза в групи на различните турнири всяка година. Отбор, който има за треньор икона за мащабите на Азербайджан – Гурбан Гурбанов. Треньор с 628 мача начело на Карабах в период от 17 години (с една година прекъсване заради националния отбор)... 17 години един и същ треньор на един и същ отбор.
Да оставим Карабах настрани... Леко лирическо отклонение с фокус следващия съперник на Лудогорец. „Орлите“ обаче имат свои проблеми за решаване, защото съвременният футбол е и голяма доза психология. Да, тактиката и физическата подготовка също не са за подценяване, но някои мачове се печелят по-скоро с глава, а не с крака. На всички е ясно, че голяма част от звездите на Лудогорец вече приемат като досадно задължение мачове като тези с двете Динамо-та, но отпускането изведнъж води до ситуациите, които гледахме в Грузия и Унгария, а от тях трудно се излиза.
Смело мога да прогнозирам, че Лудогорец ще изглежда по съвсем различен начин срещу Карабах и това най-вече ще се дължи на менталната настройка на отбора. Дали ще отстрани азерите, или не, трудно може да се каже на този етап.
Все пак едва ли някой се заблуждава, че всичко при „орлите“ е цветя и рози и представянето в мачовете в последните няколко седмици е само случайно явление. Единствено от ръководството и треньорите в Лудогорец зависи да менажират процесите така, че всичко да бъде забравено още след мачовете срещу шампиона на Азербайджан. Времето затова е изключително кратко.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
