83.8% от всички титли от Големия шлем от лятото на 2003-та година са печелени от трима състезатели. 56 от 67 изиграни турнира. Тримата велики. Живеем в тяхната ера:

  • Роджър Федерер (20)

  • Рафаел Надал (19)

  • Новак Джокович (17)

В тези редове няма да търся доводи кой е най-велик от тях, а ще се опитам да обърна внимание на това тяхно качество, което ги отличава от простосмъртните – психическата им устойчивост.

Играли ли сте някога тенис? За разлика от колективните спортове в него няма смени. Ако във футбола левият бек на тима не се представя добре, на пейката със сигурност чака своя шанс жаден за изява резервен състезател. Дори и да няма вече смени, играта може да се фокусира за 5-10 минути в друга част на терена, може да има почивка и нашият ляв бек може да се отърси от умората и постепенно да навлезе в ритъм. В тениса тези 5-10 минути могат да означават изгубен сет и отпадане от турнира. В другите спортове сезоните са дълги – има групови фази, директната елиминация е в два кръга, времето за почивка между мачовете е поне седмица, докато в тениса всяка минута е от значение.

Тенисистите са сами на корта – дори да получават указания от трибуните, то това е в разрез с правилата (макар и да не се наказва постоянно). Ако победиш 3 пъти в първата седмица на голям шлем в тежки мачове, то загуба в първия ден на втората седмица и си аут – никой няма да си спомня за представянето ти, а ти вече летиш към друга дестинация, където скоро започва следващия ти мач. И докато физическите и чисто спортно-технически качества се изграждат с тренировки, то психическата устойчивост на Тримата Големи е това, което ги откроява от другите и им помага да продължават да доминират световния тенис.

Нека приемем, че има два типа устойчивост, когато говорим за тенис. В първия започваш да се притесняваш още преди да е започнал даден мач, защото знаеш, че противникът ти е добър или защото имаш лоши резултати срещу него. В другия случай по време на мач нещата може да не вървят или просто да се озовеш в трудна ситуация. Често в тениса това са онези точки, когато сервираш, но нещата не вървят на добре. 3:4 гейма и 0:30 при твой сервис, например. Колко пъти сме виждали в подобни ситуации Големите трима да са се измъквали с лекота? Тук не говорим единствено за гениалния бекхенд на Федерер, безскрупулните минаващи удари на Надал и стената, която Джокович изгражда в защитен план, а менталната настройка на тези родени победители – те знаят, че могат да спечелят и ще го направят, а противникът им знае, че с какъвто и резултат да води в дадена ситуация, той винаги ще бъде аутсайдер срещу тях.

На първо място между самите Роджър, Рафа и Новак в това отношение категорично е сърбинът. Като голям фен на Федерер, винаги ще си спомням техния полу-финал през 2011-та на US Open. Тогава при 5:3, 40:15 и сервис на Федерер в решаващия пети сет всичко изглеждаше приключило. Публиката бе на крака зад своя любимец, а лицето на Джокович излъчваше необикновена емоция. Сякаш той се зареждаше от любовта към опонента си. Сякаш дори освиркванията по негов адрес го караха да си повярва, че ще направи немислимото. Е, успя. Ретур-уинър на първия мач бол и победоносно вдигна ръце – сякаш вече бе спечелил мача. Федерер така и не взе повече геймове в този мач, а няколко дни по-късно сръбският тенисист вдигна и купата от турнира. Той направи почти същото на Уимбълдън през 2019-та, стори го отново тази неделя срещу Тийм.

Финалът на Тийм и Джокович описа терора, който Тримата големи нанесоха над няколко поколения млади играчи. За огромно мое съжаление, там е Григор Димитров. Той, в компанията на родените през началото на 90-те Зверев, Тийм, Гофен, Раонич, Нишикори, претърпяха катастрофални загуби в продължение на години и успяха само да се доберат до няколко финала из Мелбърн, Париж, Лондон и Ню Йорк, но нищо повече. Успяха да стигнат в подножието на световния връх, но никой не успя да бъде номер 1 в класацията на ATP. Дори докато Тийм водеше с 2:1 сета в Мелбърн, сякаш никой не го виждаше победител в този двубой. Думите му след мача говорят много за Федерер, Джокович и Надал:

„Те доведоха тениса на ново ниво. Успяха да го направят и с мен. Със сигурност е било по-лесно да се спечели титла от Големия шлем преди тях, но аз съм щастлив, че успявам да се състезавам рамо до рамо с тях тримата. Надявам се да успея да спечеля първата си титла от Големия шлем, докато те са още тук – със сигурност ще означава повече.“

Какво ще се случи с мъжкия тенис след няколко години? Никой не знае. Дали някога ще има подобна доминация от трима феноменални състезатели – много, много трудно. Остава само да се радваме, че живеем в ерата на Тримата големи – Роджър Федерер, Рафаел Надал и Новак Джокович.

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS