На 4 ноември се изигра големият финал в най-силния южноамерикански клубен турнир – Копа Либертадорес. Тази година спорът за титлата бе на митичния стадион „Маракана“ в Рио де Жанейро, където през годините са се раждали много легендарни имена и велики моменти.

Бонусите са важни! 200 лв. Спорт и 1500 лв. Казино

Един срещу друг в спора за Купата на освободителите, както се превежда името на турнира на български, се изправиха гиганта Бока Хуниорс и вдъхновения Флуминензе, който домакинства мачовете си именно на „Маракана“.

Флуминензе не е сред петте най-популярни отбора в Бразилия, но въпреки това трибуните на „Маракана“ бяха пълни, за което способстваха и десетките хиляди фенове на Бока, дошли от Аржентина, за да подкрепят отбора си в сърцето на футбола.

Над 100 000 фенове на Бока щурмуваха Рио де Жанейро и си направиха своя малка Аржентина насред плажа Копакабана, а след това подкрепиха повече от подобаващо своите любимци на трибуните.

Аржентинците обаче си тръгнаха разочаровани, след като Флуминензе спечели трофея за първи път в своята история, печелейки с 2:1 след продължения.

Точен за „генуезците“ бе Луис Адвинкула, но това не помогна на отбора да спечели първата си титла от турнира от 2007 г. насам, тъй като Херман Кано и Джон Кенеди вкараха за бразилския тим и хвърлиха в екстаз феновете на Флу.

И въпреки че победният гол бе дело на изрусения бразилец Джон Кенеди, то сега във фокуса ще влезе другият голмайстор за Флу – Херман Кано, който и във финала затвърди реномето си на основен голмайстор на отбора по пътя към Копа Либертадорес.

Херман Есекиел Кано е роден на 2 февруари 1988 г. в град Посадас, намиращ се на брега на река Парана, на границата между Аржентина и Парагвай. Още като малък, семейството му се мести в столицата Буенос Айрес и заживява в квартал Ломас де Самора. Там баща му работи като обущар, а майка му – като чистачка, за да могат да издържат Херман и брат му Хулиан.

Като малък Херман симпатизира на Бока Хуниорс, но така и не играе за „Xeneize“, тъй като влиза в академията на намиращия се по-наблизо до дома му Ланус.

Той дебютира в мъжкия футбол с кафявата фланелка през 2008 г., но в Ланус няма особено големи шансове за изява, след като тимът е станал шампион през изминалата 2007 г. и в атака блести Хосе Санд, срещу когото 20-годишният Кано не може да се мери.

За 24 мача с екипа на Ланус нападателят вкарва едва 2 гола и това го кара да отиде под наем. Така той прекарва кратко време в Чакарита Хуниорс, откъдето по-късно преминават и кариерите на офанзивните футболисти на Берое Леандро Годой и Енцо Ойос, както и в Колон.

В Чакарита той трябва да се бори с конкуренцията на вече доказания Факундо Пара. Феновете на отбора не са доволни от представянето на Кано, който получава минути, но прави доста пропуски и за престоя си в отбора вкарва само 1 гол. В Колон ситуацията също не е различна и през лятото на 2011 г. той остава свободен агент.

С представителя му търсят непрестанно клубове, които биха го искали за своите отбори, но навсякъде вратата им е затворена заради слабата резултатност на Кано и затова той приема реалността – аржентинският футбол не е за него.

Когато той вече се колебае дали да не прекрати кариерата си и да се отдаде на друго поприще, получава шанс в Колумбия, където местният Депортиво Перейра се бори за оцеляване в елита и решава да заложи на младия аржентинец като спасителен пояс.

Въпреки бързата раздяла с аржентинския футбол, Кано не скрива признателността си към Ланус, като през 2019 г. заявява в едно интервю: „Ланус е клуб, който винаги ще нося в сърцето си, аз използвам номер 14 за феновете на Ланус“

Футболът в Колумбия съвпада със стила на игра на Херман Кано и още в първия си сезон в Депортиво Перейра той вкарва 10 гола и прави 3 асистенции в 18 мача. Така възможността да спре с футбола и да стане обущар като баща си остава в историята.

През пролетта на 2012 г. той за кратко играе за парагвайския Насионал, с който вкарва първите си голове за Копа Либертадорес.

Колумбийският футбол обаче привлича аржентинеца и в средата на 2012 г. той се завръща в страната на кафето, за да облече екипа на Индепендиенте Меделин.

Сега успехът за нисичкия нападател е още по-впечатляващ. За 2 години той вкарва 54 гола и прави 10 асистенции в 99 мача във всички турнири. Подобряването на головата форма на Кано не е случайно. В свободното си време той опознава един друг спорт – голфа. Приятелят му Диего Вернер го запалва по голфа, с който Кано подобрява своята концентрация и търпение преди вземането на важното решение. Затова и той започва да празнува много от головете си, имитирайки удар със стик за голф.

Аржентинецът става истинска звезда в Колумбия, но в началото на 2015 г. получава шанс да играе в Мексико и приема офертата на Пачука, който му предлага доста по-висока заплата, отколкото в Колумбия.

Само три месеца, след като става част от Пачука, Кано получава контузия в дясното коляно, от която се възстановява в продължение на 7 месеца. Пачука предпочита да не го задържи и затова той отива в друг мексикански отбор – Клуб Леон. Там той прекарва 2 сезона, в които така и не успява да си върне головата форма от Колумбия и вкарва само 13 гола за това време.

След нов кратък престой в Пачука, дестинацията пред Кано е ясна – Колумбия и Индепендиенте Меделин, където отново си връща формата от предишния си престоя в клуба.

Там Кано два пъти става голмайстор на първенството и се отчита с общо 129 гола и 16 асистенции за едва 196 мача, като така става голмайстор №1 в историята на клуба, където играе заедно със защитника на Локомотив Пловдив Хорхе Сегура.

Докато е в Индепендиенте се появява интересна възможност, а именно да стане национал на Колумбия. Кано не е играл в юношески формации на Аржентина, пък какво остава за мъжкия национален отбор.

„Направих всички процедури, за да мога да получа гражданство, но това не се случи, остана на нула и този проблем не можеше да бъде разрешен. Синът ми е колумбиец, ние много обичаме Колумбия” коментира той пред „Caracol Radio“ за опита му да стане национал на Колумбия, който се проваля.

Синът му Лоренцо заема много важна част от живота на Херман Кано и затова той заменя празнуването на голове като голфър с показването на буквата „L“ – буквата на своя син, който се ражда през 2018 г.

„Това е инициалът на моя син Лоренцо. Всички голове са за него. Това е жест на обич към него, който винаги е сред феновете и ме подкрепя“, споделя Кано за символиката в отпразнуването на голове от негова страна.

Кано има и дъщеря, чието име също започва с „L“. Той я кръщава Леонела, като го прави като почит към Лионел Меси и съпругата му Антонела Рокуцо.

Вече доказал се в колумбийския футбол, където феновете на Индепендиенте Меделин го боготворят, Херман Кано решава, че е време за ново предизвикателство, тъй като вече е минал границата от 30 години и възможностите пред него ще стават все по-малко.

Той е заинтригуван от офертата на Вашку да Гама и отива да играе в Бразилия през януари 2020 г. Аржентинецът е посрещнат като герой в Рио де Жанейро от феновете на Вашку да Гама, които очакват чудеса от него.

По време на пандемията от коронавирус Кано показва голямото си сърце и се включва в благотворителните инициативи в помощ на най-нуждаещите се жители на бразилския мегаполис.

Играейки в Бразилия, Кано предизвиква повече погледи върху себе си, като посвещава материал на него. С екипа на Вашку да Гама Кано изиграва 101 мача и вкарва 43 гола за 2 години. Въпреки страхотните му показатели, отборът изпада от елита на Бразилия. Въпреки това, Кано не си тръгва и остава още година в опити да помогне на отбора да се върне в Серия А, което Вашку да Гама в крайна сметка не успява да стори.

Затова в началото на 2022 г. той сменя клуба, но не и града. Аржентинецът остава в Рио де Жанейро, но облича цветовете на Флуминензе, на който помага да се изкачи от 7-о място през 2021 г. до 3-о място през 2022 г.

Първата му година при Флу завършва с невероятните 44 гола, като през календарната 2022 г. Кано е на трето място сред футболистите с най-много голове в световни футбол. Той има същия брой попадения, колкото Ерлинг Холанд и е изпреварен само от Килиан Мбапе (56) и бразилския нападател на малайския Джохор – Бергсон (47).

След края на сезона в Бразилия, Кано заминава за Близкия изток, където заедно със семейството си подкрепя пламенно от трибуните родината си Аржентина, която печели своята трета световна титла от Мондиала в Катар.

Въпреки че през февруари 2023 г. той навърши 35 години, изглежда че Херман Кано няма намерение да спира да бележи попадения с екипа на Флуминензе.

Той се отчита с 37 гола в различните турнири за тима от Рио де Жанейро през 2023 г., която става паметна за клуба заради похода му в Копа Либертадорес.

През 2023 г. към отбора се присъединяват опитни играчи като Марсело, както и младоци с потенциал като Джон Кенеди, който се връща от наем. Начело на отбора е Фернандо Динис, който е назначен и за селекционер на националния отбор на Бразилия.

В най-силния южноамерикански клубен турнир Флу е в Група „D“ заедно със Спортинг Кристал (Перу), Дъ Стронгест (Боливия) и Ривър Плейт (Аржентина).

В групите Кано играе в 5 от срещите и вкарва 6 гола, а Флуминензе излиза като пръв в групата с 10 точки, колкото има и вторият Ривър Плейт, който обаче е отнесен от бразилците с 5:1 на „Маракана“ – мач, в който Херман Кано си прави каквото си иска със защитата на най-големия враг на любимия му от детските години Бока Хуниорс и забива хеттрик.

На 1/8-финалите Флуминензе се изправя срещу друг тим от родината на своя голмайстор – Архентинос Хуниорс.

Първият мач е в Буенос Айрес, като преди него Флуминензе тренира на базата на Бока Хуниорс. Там с футболистите се среща легендата Хуан Роман Рикелме, който е идол на Херман Кано и дори му подарява своя фланелка на Бока Хуниорс.

„Благодаря му, че отвори вратите на клуба за нас. След тренировка той дойде да ни прегърне, подари ни подписана негова фланелка като подарък. Роман е много скромен човек, много прозрачен. Говорихме си за Бока и за аржентинския национален отбор. Това е момент, който ще остане в сърцето ми, защото не го познавах, но знам всичко, което Рикелме представлява. Винаги ще съм благодарен“, казва голаджията за срещата със своя идол.

Херман Кано не успява да се разпише срещу Архентинос Хуниорс, но тимът му продължава напред с общ резултата 3:1.

На четвъртфиналите съперник е Олимпия Асунсион от Парагвай, който е елиминиран с 5:1 общ резултат, като аржентинската звезда на бразилците вкарва 3 гола и асистира за още 1 в двата сблъсъка.

Следва местно дерби срещу Интернасионал Порто Алегре, което трябва да определи единия финалист в Копа Либертадорес. Кано продължава головата си серия и отново вкарва 3 гола и прави 1 асистенция, като този път тимът от Рио де Жанейро продължава напред с общ резултат 4:3.

Така Флуминензе се класира за финала в турнира. Финал, който ще бъде в меката на футбола – „Маракана“. Мека на футбола, където домакинските си мачове играе … Флуминензе.

Тимът на Фернандо Динис получава възможност да спечели исторически първи трофей от Копа Либертадорес на своя стадион и пред своите фенове.

Срещу себе си обаче има един от гигантите на футбола в Южна Америка – Бока Хуниорс. Макар и в лоша форма, Бока влиза в двубоя със самочувствието на отбор, печелил трофея 6 пъти.

Освен това, в Рио де Жанейро се изсипват повече от 100 000 фенове от Аржентина, които правят така, че футболистите на Бока да не се чувстват гости на „Маракана“.

Въпреки това, триумфът в турнира е за Флуминензе, който печели с 2:1 след продължения и вдига първата си Копа Либертадорес.

Първият от головете за Флу във финала е дело именно на Херман Кано, който завършва турнира с 13 гола – точно толкова, колкото има и целият състав на Бока по време на надпреварата.

Херман Кано е в основата на триумфа на Флуминензе и записва името си със златни букви в историята на клуба от Рио де Жанейро. Той го прави за сметка на клуб от своята родина Аржентина, клуб, който е подкрепял като малък.

Аржентина не дава шанс на Херман Кано да покаже на какво е способен и години по-късно той получава своето отмъщение, побеждавайки 3 аржентински отбора с Флуминензе по пътя към триумфа, с който един аржентинец се превърна в герой за многобройни фенове в големия футболен враг на страната – Бразилия.

Магическо, историческо! „Маракана“ изригна, Флуминензе удари Бока и грабна първа Копа Либертадорес (ВИДЕО)

Едно трогателно детско писмо

Играх в Саутпорт, където трябваше да си пера екипа на ръка, но сега съм титуляр за Арсенал в ШЛ

История за испанската мечта, работата по строежите, отхвърлените CV-та и възнаградения труд

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS