Фернандо Мориентес, още една голяма звезда от снежното световно първенство в Ароза, даде ексклузивно интервю за предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е от галактическия Реал, възхищавал света в края на миналия век и началото на настоящия. Три пъти е триумфирал с „купата с големите уши“ в Шампионската лига. Славен голмайстор, забил 72 пъти в 182 мача за "белия балет". За 15 сезона във футбола има 124 гола в 337 двубоя. Абониран е да играе в отбори, ликували като европейски шампиони - Реал (Мадрид), Ливърпул и Олимпик (Марсилия). А за наше съжаление много обича да вкарва голове и на български съперници. Мориентес не успя да участва в златната ера на испанския национален отбор, спечелил два пъти европейско и веднъж световно първенство. Но се гордее с 27 гола в 47 мача за „Ла Фурия“. Два от тях са срещу България при последното наше участие на мондиал и тежката загуба от Испания с 1:6.

Сеньор Мориентес, идва Евро 2020, а Испания е един от фаворитите за титлата. Вие какво мислите?
Мисля, че Испания наистина е реален фаворит заради качествата на футболистите си. Истина е, че очаквам да има много голяма конкуренция и много силни отбори на това първенство.

Кои са големите конкуренти на Испания за титлата?
Най-вече Франция, но не само те като световни шампиони. Очаквам в голямата игра да са също Португалия, Германия, Италия…

Вие имате 47 мача и 27 гола в националния отбор, но пропуснахте златната ера на отбора. Яд ли ви е?
Истина е, че точно нашето поколение не успя да спечели голяма титла, но поставихме основите за момчетата, които дойдоха след нас. Освен това да вкараш 27 гола и да изиграеш толкова мачове е истинска гордост. За мен най-важното ми постижение във футбола е това, че носих гордо и с чест фланелката на Испания.

Какво е да сте четвърти голмайстор в историята на националния отбор? Пред вас са само Раул Гонсалес, Давид Вия и Фернандо Йеро.
Това означава много за мен. Истинска чест и привилегия! Не само да представяш страната си в националния отбор, но и да бъдеш един от най-добрите му голмайстори. Безценно!

Сигурно имате много звездни мигове с националния отбор, но едва ли сте забравил мача срещу Южна Корея на световното през 2002 година. Колко гола трябваше да вкарате, за да продължите напред?
(Смее се) Да, помня го. Сигурно трябваше поне още няколко гола да им вкараме. Ако бяхме продължили тогава, мисля, че щяхме да стигнем далеч, но се случи това наше ощетяване и няма връщане назад.

Когато играехте срещу българи, много обичахте да вкарвате. Спомняте ли си?
Да.

Вкарахте ни два пъти за 6:1 на световното първенство във Франция.
Имахме късмет да победим отбора ви, който беше пълен със звезди и много класни играчи.

Какви спомени имате от българския футбол?
Големият Христо Стоичков. Мисля, че от всички български играчи той е най-познат по света и особено в Испания заради дирята, която остави след себе си в Примера. Тогава отборът ви притежаваше много талант и изобщо много силни индивидуални единици.

По ваше време в Примера дивисион имаше няколко български играчи. Любо Пенев играеше на вашия пост - спомняте ли си го?
Да, разбира се. Любо Пенев тогава беше един от идолите в испанското първенство. Игра и за Валенсия, и за Атлетико Мадрид, и други отбори. Най-запомнящо се обаче беше представянето му за Валенсия и Атлетико. Вкара много попадения и се превърна в един от големите голмайстори в историята на испанското първенство.

Когато отидохте в Реал, основните нападатели бяха Давор Шукер и Предраг Миятович. Примирявахте ли се със статута на резерва?
Нямах друг избор. Отношението към мен обаче беше перфектно. Все пак аз бях още много млад тогава. Давор Шукер и Предраг Миятович бяха двама прекрасни футболисти, легенди и освен това чудесни хора.

И досега вашето партньорство с Раул Гонсалес се помни като едно от най-силните във футбола. Как си паснахте?
С Раул беше много лесно да се играе. Футболист с невероятни качества. За мен беше лесно да си партнирам с него. Освен това сложихме началото на едно истинско приятелство. Когато двама футболисти се разбират добре извън терена, тогава нещата стават още по-лесни и приятни в мачовете.

Три титли в Шампионската лига - звучи страхотно като постижение. Коя от тях най-много цените?
Първата, разбира се. Седмата Шампионска лига за Реал Мадрид и първата за мен. Усещането беше невероятно.

Във финала с Байер Леверкузен играхте срещу нашия Димитър Бербатов. Харесвахте ли го?
Бербатов е един от големите играчи в историята на футбола. Той играеше наистина невероятно за Леверкузен и смятам, че беше една от основните причини те да са на финала.

Реал обича да събира световни звезди и да се нарича "галактически". Вие галактически ли се чувствахте?
Не, не съм се чувствал галактически. Просто съм един наистина голям късметлия, че успях да играя любимата ми игра на такова ниво и с такива истински професионалисти и приятели в най-великия клуб в света.

Ядосахте ли се, когато Реал купи Роналдо-Феномена от Интер като ваш конкурент в атаката? Вярно ли е, че сте преговарял тогава с Барселона?
Имаше нещо подобно, но за щастие не се стигна до там.

Какво е да се играе в "Ел Класико"?
Това е един много специален мач. Различен от всичко друго във футбола. Съперничеството между Барселона и Реал Мадрид е огромно и това го превръща в най-важния двубой изобщо в света.

И все пак година след идването на Роналдо напуснахте Реал. Защо избрахте точно Монако?
Защото бяха силен отбор и стабилен клуб. Бяха в постоянна битка за спечелване на френското първенство, играеха добре в Шампионската лига и бяха водени от много добър треньор.

Четвъртфиналът срещу Реал остава паметен. Какво е да изхвърлиш отбора, в който си играл шест сезона?
Беше наистина странно чувство за мен. Да излезеш срещу своя бивш отбор и срещу всичките онези звезди... А и накрая да победиш. Наистина невероятно.

Защо във финала на Шампионската лига загубихте катастрофално от португалския Порто с 0:3?
Във футбола е така. Печелиш или губиш. Не играхме добре в този финал. Това е истината, която обяснява всичко.

От великия Реал до друг велик клуб - Ливърпул. Къде магията е по-голяма?
Мисля, че най-силното нещо на Ливърпул е публиката му. Този клуб има много специално място в моето сърце. Много футболна история има там. Много!

Какво е да дебютираш в дербито Манчестър Юнайтед - Ливърпул? Загубихте с 0:1.
Предчувствах, че ще е голям мач, защото предварително знаех за съперничеството между двата отбора. Чак когато излязох на терена, обаче разбрах за какво точно става въпрос.

Съжалявахте ли, че нямахте право да играете този сезон в Шампионската лига? Как изгледахте паметния финал с обрата срещу Милан през 2005 година? Помним, че след края слязохте да ликувате на терена.
Изживях целия мач като един обикновен фен. Хубаво е понякога да си просто запалянко. Получих огромно удоволствие и се радвах много за победата, независимо, че не играх.

Като европейски шампион Ливърпул загуби от ЦСКА на "Анфийлд". Имаше ли страх, че може да отпаднете от български отбор?
Нормално нещо за футбола. Винаги има мачове, в които може да загубиш. Хубавото е, че както може да паднеш от отбори, които теоретично са по-слаби от теб, така и може да спечелиш срещу съперници, които теоретично са по-силни от теб. Това е магията на футбола.

Сега Ливърпул се е устремил към титлата в Англия. Мислите ли, че някой може да ги спре?
Много трудно. Мисля, че Ливърпул ще спечели Висшата лига на Англия даже предсрочно и е много вероятно да повтори успеха си в Шампионската лига.

Какво очаквате от дуела между Ливърпул и Атлетико в Шампионската лига?
Ще бъде наистина оспорван двубой. Ливърпул е може би едно ниво над Атлетико, но пък мадридчани знаят да се бранят много добре и са винаги на ниво в такива важни мачове. Ще е интересно.

Завърнахте се в Испания с екипа на Валенсия. Доволен ли сте от престоя си там? Там си партнирахте с Давид Вия? Кой партньор в атаката ви е любимият?
Всички. Не бих избрал само един, защото с всички сме били близки. Просто мога да кажа, че съм бил с прекрасни съотборници в големи отбори и съм се наслаждавал докрай на играта.

Последният ви клуб е Марсилия. Като че ли все избирате отбори с много луди фенове и все бивши европейски шампиони. Защо останахте само един сезон там?
Да. Бях и там. Не беше най-добрият момент от професионалната ми кариера, но във футбола го има и това.

Кой гол ще остане като ваш фаворит в славната ви кариера?
Най-ценно за мен ще остане първото ми попадение като професионален футболист. Беше срещу Сантандер, когато още играех в Албасете.

Кристиано Роналдо и Лионел Меси поставиха своя знак в последното десетилетие. Играл сте и срещу двамата. Кой повече ви допада?
Харесват ми и двамата. Мисля, че всеки от тях има своите качества. Кристиано например е най-амбициозният човек, когото съм виждал. Да поддържа тази форма и на 35 години да продължава да вкарва голове като машина в италианското първенство е невероятно постижение. Триумфирал е и в Италия, и в Англия, и в Испания. А Меси пък очарова света с играта и таланта си.

По-добри ли са двамата от Зинедин Зидан например, с когото спечелихте Шампионската лига?
Различни типове играчи са и сравнението е трудно. За мен Зидан не им отстъпва по нищо и спокойно се нарежда до тях.

Реал изгуби много сила след напускането на Роналдо.
Да. Няма как да не се усети липсата на играч като него.

A ще има ли сили тимът да спре Барселона в Примера дивисион без него?
Ла Лига ще бъде оспорвана както винаги, но Реал наистина има нужда да я спечели след няколко години пауза.

Ще изпадне ли Барселона в криза след оттеглянето на Меси?
Със сигурност. Забелязва се как нивото на отбора пада в случаите, когато той е наказан или контузен.

Опитахте и треньорска кариера. Докъде стигна тя?
В момента просто чакам добро предложение от някой клуб.

Вашите колеги от терена Зинедин Зидан, Шаби Алонсо и Стивън Джерард вече тръгнаха по треньорския път. Успехите на Зизу са фантастични. Не е ли дошъл и вашият ред?
Да. Бих бил наистина щастлив да успея и като треньор.

Разговори с Реал или Ливърпул?
Няма.

Кой е най-добрият съотборник в кариерата ви?
За мое щастие са много. Все велики играчи и още по-велики приятели.

Играли сте със Стивън Джерард. Какъв е той?
Прекрасен приятел и много добър футболист. Много амбициозен. И безспорно със завидна професионална кариера зад гърба си.

Как се живее без професионален футбол?
Трудно. Общо взето се наслаждавам на щастието от успешната кариера, защото още от дете си мечтаех точно за това.

Колко приятели срещнахте в Ароза на снежното световно първенство? За какво си говорите?
Много. Прекрасна инициатива. Истинско удоволствие е, когато човек е свършил кариерата си и доволен от живота има възможност да се срещне с приятели, с които да си побъбри за доброто старо време.

Бербатов засипа с похвали Зидан

Евра към Берба за ЧРД: Ти си Принца на България, аз съм кралят!

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS