Фиорентина преминава през един от най-мрачните периоди в новата си история, а пристигането на Паоло Ваноли досега не е направило нищо, за да разсее облаците, които се сгъстяват над клуба. Уволнението на Стефано Пиоли, което стана неизбежно, след като отборът се озова на дъното на класирането в Серия А, бележи епицентъра на тази спортна и институционална криза на идентичността. Ваноли се опита да даде незабавен отговор: равенство 2:2 срещу Дженоа в първия си мач начело, последвано от доста окуражаващо равенство 1:1 срещу Ювентус. Но тези колебливи усилия не бяха достатъчни, за да извадят Фиорентина от опасната зона, нито в Серия А, нито в Европа, където „виолетовите“ са на разочароващото осмо място в основната фаза на Лига Европа, след като вече претърпяха загуба в три мача. Задачата е колосална с отбор, на който липсва автоматичност, емоционална стабилност и най-вече ясна работна рамка, пряко следствие от техническия и релационен дрейф, който характеризираше края на мандата на Пиоли.
Защото кризата не е само в резултатите, тя е и наследството на един неузнаваем Стефано Пиоли, трансформиран от времето си в Милан и Скудетото, което го постави сред най-уважаваните треньори в страната. Още от първата му пресконференция през юли, самонадеяният му тон беше изненада: алюзии към Алегри, забележки, насочени към Луис Енрике, несръчно самодоволство... всички признаци сочеха, че той вече не е скромният човек, когото Флоренция познаваше. На терена контрастът беше още по-ярък. Пиоли експериментира с множество системи (3-5-2, 3-4-2-1, 4-4-2), без никога да успее да установи и най-малката съгласуваност. Неговите играчи, напълно объркани, допуснаха поредица от технически грешки и тактически недоразумения. Често непоследователните избори на треньора изостриха хаоса, като неразумните смени, като тези срещу Интер и Лече, окончателно решиха съдбата му. Неговото справяне с трансферния прозорец също дестабилизира отбора, тъй като първоначалната идея за сформиране на атака от трима играчи с Кийн, Гудмундсон и Джеко, за която клубът плати 27 милиона, просъществува само няколко седмици, преди да бъде напълно изоставена, отразявайки спортен проект, на който никога не беше отдаден напълно.
Вече нов треньор
Именно в този експлозивен контекст отношенията между феновете и отбора се разпаднаха драматично в началото на ноември. На стадион „Артемио Франки“ първоначалните освирквания бързо отстъпиха място на истинско народно въстание. Освирквания при влизането на играчите на терена, обиди, искания да „бягат“ или „да си тръгнат в полунощ “, заплахи за символично насилие - нищо не беше забранено. „Курва Фиезоле“, обикновено един от най-силните привърженици на клуба, се обърна срещу отбора с рядка ярост, подхранван от безсилието и унижението, изпитвани с всяка загуба. След загубата срещу Лече под ръководството на Пиоли, гневът достигна своя връх: играчите и треньорът трябваше да избягат в тунела сред градушка от освирквания, докато извън стадиона се превърнаха в сцена на враждебни струпвания. Ултрасите скандираха все по-заплашителни лозунги: „Уважавайте фланелката “, „Захващайте се за работа “, „Ще ви смачкаме лицата “. Феновете дори изчакаха играчите, когато напускаха терена, в атмосфера на пълно раздразнение. Фиорентина, от своя страна, избра пълно мълчание: медийно затъмнение, никакви обяснения, никакви официални изявления в продължение на няколко дни до уволнението на Стефано Пиоли.
Изправени пред тази спираловидна ситуация, ръководните фактори трябваше да се намесят, изпращайки полицейски части на „Виола Парк“, за да предотвратят ескалацията на протестите до опасни размери. Клубът, парализиран от вътрешно напрежение и външен натиск, изпрати отбора в тренировъчен лагер преди и по време на международната пауза, отчаяно търсейки начин да потуши пламъците.
Така Паоло Ваноли наследява отслабен състав, клуб, губещ авторитет, и среда, в която и най-малката грешка може да запали буре с барут, което гори от седмици. Преди решаващия мач от Лига Европа срещу АЕК Атина, Фиорентина никога не е изглеждал толкова уязвим. Това, което трябваше да бъде сезон на консолидация, се превърна в пълномащабна криза, лишена от гаранции или сигурност. Предизвикателството пред Ваноли вече не е просто да печели мачове; той трябва да възстанови увереността, да предефинира идентичността си и да извади Фиорентина от негативната спирала, която заплашва цялата спортна структура на Флоренция.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
