Левият бек ЦСКА Жеферсон Телес даде интервю пред авторитетното бразилско издание "Глобо". В него той си припомня повиквателната за националния отбор и мачовете в Копа Америка, както и трансферът му в ЦСКА.

На 29 май 2015 г., точно преди пет години, след тежка тренировка в Интер малко преди да заспи Жеферсон  получава телефонно обаждане, което променя живота му. Директорът на CBF информира играча, че Карлос Дунга го вика в националния отбор на Бразилия за турнира Копа Америка в Чили.

"Погледнах номер 021. Реших, че не е нещо важно и не отговорих. Той звънеше много  настойчиво и аз вдигнах. Попита ме дали знам кой е той и аз казах "не". Каза ми, че е от националния отбор на Бразилия. Помислих, че се шегувнат с мен", припомня си защитника.

В националния отбор 21-годишният футоболист играе редом с Тиаго Силва, Даниел Алвеш и Робиньо, всичките му идоли. Кариерата обаче не се развива както се очакваше, а повиквателната в националния отбор пречеше повече, отколкото помогна на левия бек, тъй като очакванията се повишиха. След кратък престой във Витория, той започна нова фаза в кариерата си в България - в ЦСКА.

Какво е положението в България?

Останах  вкъщи повече от месец. Имам петгодишен син Енцо, но той е в Порто Алегре с майка си. Беше сложно, защото семейството ми е в Салвадор, но клубът не пусна никого. Затова трябваше да свикна. Тъй като съм много у дома, гледах сериали и слушах музика. Тренирах вкъщи и след това започна онлайн обучение Но сега всичко постепенно почва да се нормализира. Търговските центрове, ресторантите са отворени.

Върнахте ли се към тренировките?

Върнахме се преди около три седмици. През първата седмица тренирахме на малки групи, но през втората се върнахме към нормални тренировки. Добре беше, защото се чувстваш така, искаш да си на тревата. Сега всичко е наред.

Как е ЦСКА в националния шампионат?

Ние сме на четвърто място с 46 точки, девет от Лудогорец, които имат един мач по-малко. Не можем да ги стигнем, но сме на полуфинал за купата на България. Тук съм от две години и половина. Средната възраст на играчите е  26- 27 години. Капитанът е на 32. Това е млад отбор. Имаме още трима бразилци, Бусато, който беше вратар на Гремио, Рафаел Енрике, който игра в Парана и Атлетико Миня Жерайс и Евандро, който е минал през Коритиба. С тях говоря на португалски с останалите на английски.

Как премина адаптацията ви към Източна Европа?

Футболът е много по-различен, по-мощен. Но свикваш. Дойдох с договор за две години и половина. Това ми даде възможност да вляза в ритъма и да се адаптирам. През декември си поднових договора, който сега е до края на 2023 г. Трябваше да свикна с културата, футбола, играчите, но аз съм щастлив тук. Клубът ми осигурява всичко. Сбъднах мечтата да играя извън Бразилия и те изпълняват всичко, което обещаят. Живея на 15 минути от тренировъчния център и на 10 минути от стадиона. Градът е голям, но не обичам да посещавам забележителности много. За първи път се заблъсках с минус 18 градуса. Преди да дойда тук съм бил на място на което е било 13 градуса. Представете си, че съм от Салвадор. Съвсем различно е. Вратата на летището се отвори, духаше вятър, исках да се върна на момента обратно, но вече бях подписал и трябваше да остана (смее се). Но свикваш.

Когато Дунга ви извика да играете в Копа Америка. Изненадахте ли се?

Играхме срещу Санта Фе, в Бейра-Рио и Дунга беше там. Онзи ден имах възстановяване. Не помня дали беше ден или два след като съобщението дойде. Обикновено тренирахме сутрин. И така обядвах и заспах. Спях и мобилният телефон звънна. Погледнах номер 21, реших, че не е важно и не му отговорих. Но той звънеше настойчиво. Така че аз отговорих и ме попитаха дали знам кой е и казах „не“, попитаха дали играя в Интер  и казаха, че е от Националния отбор. Казах, че се шегуват и ме закачиха. Не знаех, че Марсело е бил освободен .Обадих се на мама и мениджъра ми, които също не знаеха. За мен това беше шега. Докато всички не започнаха да ми се обаждат, аз някак си повярвах. Включих телевизията и го казаха по новините. На 21 години той е в националния отбор, за да играе на Копа Америка. Това беше върха на моята кариера“.

Какво означаваше тази възможност за теб?

Това беше съвсем различна реалност. Виждате момчетата, които са играли видео игри, виждали сте ги по телевизията и изведнъж сте там с тях, които се смеят, играят. Това е безценно. Бях се върнал от контузия на коляното. Почувствах малко болка, но в националния отбор не трябваше да изпускам тази възможност. Тренирах, лекувах ме, но с малко болка. Научих много от играчите, сприятелих се. Говорих най-вече с Маркиньос, с когото бяхме играли на възраст под 17 години, с Фред, който беше играл за Интер, Фирмино, който е близък до мен, с Дани (Алвеш), че са от Баия , и Давид(Луис), с когото дори говоряи до днес и също е играл във Витория.

Крушчич с онлайн пресконференция: Тези футболисти ще се справят, най-голямата загуба е Анита

И ЦСКА пуска виртуални билети за мачовете си

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS