Футболната династия "Малдини"

Габриел Талви Габриел Талви

Футболната династия "Малдини" е прецедент в история на играта. Разбира се, футболната традиция се предава от баща на син, но рядко синът надминава успехите на своя баща. Ефектът „Малдини“ продължава да кънти вече повече от 65 години на „Сан Сиро“.

В двубой от 22-ия кръг на Серия А своя дебют за Милан в италианския шампионат направи Даниел Малдини, внук на големия Чезаре и син на още по-големия Паоло Малдини.

За няколко поколения футболни фенове Чезаре Малдини бе известен като селекционер на националния отбор на Италия. Той бе начело по време на Световното първенство през 1998 година във Франция. Освен това Чезаре е баща на легендарния капитан на тима -  Паоло Малдини.

На Мондиал 98‘ Италия изпусна златен шанс за нещо голямо и отпадна от Франция на четвъртфиналите след дузпи. Малдини-старши бе обвинен в използването на остарели и неефективни тактики за онова време.

Точно 35 години по-рано Чезаре бе ключова фигура в тима на Милан, който е коронясан кат европейски клубен шампион на „Уембли“. Финалът през 1963 година между Милан и Бенфика, където играе Еусебио, е класика във футболната игра. „Росонерите“ успяха да постигнат обрат срещу настоящия шампион и триумфираха с 2:1. Пет години по-рано Чезаре загуби финала от Реал Мадрид, за който играят невероятните Алфредо Ди Стефано, Раймон Копа и Франсиско Хенто.

По време на сблъсъка срещу Бенфика Чезаре е на 31 години. Въпреки това, той продължи да играе на най-високо ниво през следващите три сезона за Милан. През 1966 година напуска „Сан Сиро“ и изиграва един сезон в Торино преди да сложи край на кариерата си.

По-малко от две десетилетия след това за Милан дебютира синът на Чезаре – Паоло Малдини. Връзката между последния мач на Чезаре и дебюта на Паоло е шведският футболист Нилс Лидхолм. Изключителният полузащитник е съотборник на Чезаре при последния му двубой за „росонерите“. Когато през януари 1985 година Паоло Малдини записва първите си минути с червено-черната фланелка, Лидхолм е треньор на Милан.

Чезаре напусна „Сан Сиро“ през лятото на 1986, но само четири години по-късно се завърна като треньор. Той стана асистент на Нерео Роко, а по-късно дори пое Милан, след като Роко стана технически директор. След това Чезаре е наставник на Фоджа, Тернана и Парма. Най-силните години на бащата на Паоло обаче са като селекционер на Италия. С националния отбор до 21 години той спечели три европейски шампионата (1992, 1994, 1996). Докато е треньор на първия отбор на Италия, „скуадра адзура“ бе един от най-добрите тимове в световен мащаб, въпреки че така и не успя да стигне до световна титла.

В началото на 80-те години на миналия век Паоло Малдини лека-полека трупа умения и опит в юношеските формации на Милан. През сезон 1984/1985 Паоло дебютира в Серия срещу тима на Зико – Удинезе. Шансът пред Паоло се откри, тъй като контузия по това време лекува Серджо Батистини. До края на сезона синът на Чезаре не записа повече срещи, но за сметка на това през следващия сезон се наложи като титуляр за „росонерите“. Паоло почти не изпусна мач, а бе само на 18 години.

Точно преди началото на кампанията Силвио Берлускони купи Милан. Първият ход на новия собственик е да назначи Ариго Саки на мястото на Нилс Лидхолм. Берлускони налива сериозна сума пари и на „Сан Сиро“ пристига така наричаното „холандско трио“ – Рууд Гулит, Марко Ван Бастен и Франк Рийкард.

Саки построи защитната си стена. Вляво постави Паоло Малдини, който е на 17, а до него Мауро Тасоти, Алесандро Костакурта и Франко Барези. Получи се една от най-здравите защитни линии, които някога светът е виждал.Милан логично спечели Скудето. Всички започваха да изпитват респект към Паоло Малдини, който все още е в тийнейджърските си години.

През 1988/1989 Милан става европейски клубен шампион, побеждавайки Стяуа на финала с 4:0. Срещата се играе на „Камп Ноу“ пред 98000 фенове.

През следващия сезон „росонерите“ за втора поредна година триумфират. Този път на финала побеждават Бенфика с 1:0.

За националния отбор на Италия Паоло Малдини дебютира през 1988 година. През лятото същата година игра в първия си голям международен форум. Той бе на терена във всичките 4 мача на родината си по време на Евро 1988.

Паоло бе част от „скуадра адзура“ и игра на полуфинала срещу България на световното първенство в САЩ през 1994 година, загубен от „трикольорите“ с 1:2. На финала италианците отстъпиха на Бразилия след изпълнение на дузпи.

През 1999 година Паоло Малдини спечели италианското първенство за шести път в кариерата си. Година след това Италия игра на финал срещу Франция на Евро 2000, а Паоло подобри рекорда на Дино Дзоф за най-много мачове с италианската фланелка. Към този момент само Фабио Канаваро и Джанлуиджи Буфон имат повече мачове за „скуадра адзура“.

През 2005 година Паоло Малдини преживя най-тежкия си момент в кариерата – всеизвестния финал на ШЛ в Истанбул. Милан изпусна три гола аванс срещу Ливърпул през второто полувреме и мърсисайдци успяха да вкарат мача в дузпи, които бяха загубени от „росонерите“. Малдини вкара един от головете за италианския шампион – още в 1-вата минута на двубоя.

Две години по-късно легендарният защитник все пак вдигна трофея в Шампионска лига и то след победа на финала срещу Ливърпул с 2:1. До голяма степен Паоло си отмъсти на мърсисайдци за причинената болка две години по-рано.

В края на 2007 година Паоло Малдини обяви края на своята кариера, но бързо преосмисли това свое решение и удължи договора си с Милан, за да през 2009 година да сложи окончателно край на една велика кариера.

Паоло е един от малкото футболисти, които прекараха цялата си кариера в един клуб. Малко други футболисти са носили фланелката на Милан с такава гордост. Той не се интересуваше от парите, ами от играта „футбол“ и нищо повече.

Чезаре и Паоло оставиха дълбока следа в историята на Милан. Ето, че сега идва ред на новия Малдини. Даниел е само на 18 и футболният свят е вперил поглед в него. Ще продължи ли той династията „Малдини“ в Милан? Положението на „Сан Сиро“ не е цветущо. Тимът е извън битката за титлата в Серия А през настоящата кампания. Дебютът на Даниел в италианското първенство при равенството срещу Верона (1:1) бе единственото положително нещо за „росонерите“, които продължават да затъват все по-надълбоко. Големите успехи на клуба започват да се отдалечават повече и повече от настоящето и избледняват с всяка изминала година. Има ли силите новият Малдини в състава на Милан да спре този процес? Още е твърде рано да получим отговор, но не трябва да забравяме, че Даниел е част от династията, под властта на която Милан доминираше Футболна Европа десетилетия наред.

Синове на известни футболисти

Станете част от новата платформа на dsport!

Слушайте ексклузивните аудиоистории на Томислав Русев и Ирина Русева за най-щурите предавания на футболни мачове по Дарик радио, традиционен седмичен обзор с Ники Александров, както и коментари на Стефан Стоянов за Меси, Роналдо и останалите звезди на футбола само в страницата на dsport в Patreon! Включете се тук

Прочетете още