Марсело обяви края на своята велика кариера. Един от най-чаровните вълшебници съобщи чрез емоционално видео, че спира да играе.
Бразилецът наистина практикуваше футбола като игра. Лекотата, с която го правеше, беше изключителна. Никога и нищо не е било на всяка цена и въпреки това трофеите идваха един след друг.
Започна във Флуминензе, стана звезда в Реал Мадрид, отби се за малко до Олимпиакос, за да завърши обиколката отново във Флу, и то с Копа Либертадорес в ръцете.
Роденият в Рио де Жанейро ляв защитник носеше наслада със своята продукция. Имаше щастието да играе в Реал точно зад гърба на Кристиано Роналдо. Двамата бяха като един на терена. Португалецът бележеше и блестеше, но бразилецът палеше огъня на левия мотор в самолета. Историята беше пренаписана няколко пъти. По едно и също време играеха Рамос, Марсело, Кроос, Каземиро, Карвахал, Модрич, Роналдо, Бензема и т.н. Героят на този материал беше душата на компанията. Каква група от шампиони!
Изигра 546 мача за "кралете", направи 103 асистенции, разписа се 38 пъти. Цифрите са впечатляващи, но друго ще остане в съзнанието на ценителите. Спечели Шампионската лига 5 пъти, но Марсело е много повече от статистиката. Той показваше, че футболът може да се играе за удоволствие. Шоуто никога не е било самоцелно. Бразилецът не беше циркаджия. Той играеше сериозен футбол, но го правеше с такава лежерност, че все едно не е напускал плажната ивица.
Реал го взе, за да смени Роберто Карлос. Получи се и още как. Марсело не просто замести своя сънародник, а го надмина в пъти с бялата фланелка. Тази операция не се случи в националния отбор на Бразилия. Там Марсело не случи на поколение, с което да постигне всичко възможно, но в крайна сметка това опира и до късмет.
Марсело носеше радост с играта си. Емблематичната къдрава коса, вечната усмивка на лицето, петичките, скритите пасове и вулканът от емоции, които вървяха с него край тъчлинията.
Футболът е просто игра, която трябва да забавлява тези, които гледат, но и онези, които практикуват. Марсело беше футболният десерт, който ние консумирахме в неограничени количества. Хормонът на футболното щастие е необходимост, която идва точно от такива хора.
Момчето, което дядо Педро возеше на тренировки с колата, която спечели от лотарията в Рио. Внукът, който не се отказа, защото беше обещал, че ще играе на „Маракана“. А след това докосна небето със своя талант, но най-вече сърцата на онези, които обичат красивия футбол.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
