Георги Захариев: Трябва да даваме време на младите, чужденците у нас са четвърта цедка (ВИДЕО)

Агентът Георги Захариев даде обширно интервю специално за dsport, в което говори за много актуални теми с развитието на футбола. Той е и основател на агенция Кампиония, чиято цел е да набелязва и в последствие да помага на най-талантливите български играчи.

Да започнем с вас. За тези, които не ви познават, кажете нещо за себе си, а и за тези, които ви познават, някой по-интересен е малко известен факт?

Казвам се Георги Захариев и съм основател на агенцията Кампиония, която впоследствие се разрасна до нещо повече. Мога да кажа, че сме една платформа за развитие на българския футбол. Занимавам се с това от 6-7 години. Основният фокус на Кампиония е работата с млади български футболисти.

За съжаление, словосъчетанието футболен агент през годините натрупа една негативна нагласа у повечето хора в обществото. Превърна се в синоним на корупция, задкулисни схеми и водене на недоказани чужденци в България. Това, което е важно да се знае, аз нямам чужденец играч. Нямам доведен чужденец в България и това го приемам като мисия.

Идеята на всичко, което правя е да помагам на българските футболисти да се развиват, да допринасят с играта си за националния отбор на България и основно следя млади таланти. Започвам да ги наблюдавам от 11-12-годишна възраст, а когато станат на 16 могат да подпишат професионален договор, тогава вече избираме дали пътят да продължи в чужбина, или да останат в България. Има една дилема – кое е по-правилно: да се излезе максимално рано в чужбина или да се изчака определена възраст да се наложат в мъжките състави.

Виждайки, че нивото на младите състезатели в България не е толкова високо колкото ми се иска, много малка част от българските юноши имат качествата да излязат да играят на високо ниво в Европа. Затова реших, че трябва да съм част от тези процеси, не мога да съм само футболен брокер. Реших да помагам на българските треньори, играчи, родители, за да можем заедно да движим този кораб в правилната посока.

Започнах с брат ми, който е треньор. Организираме семинари за треньори, правим футболни кампове за деца, опитваме се цялата екосистема в българския футбол да я подобряваме, както можем.

Бях кандидат за президент на Българския футболен съюз с тази цел – да провокирам дебат, дискусия и да се надгради на това, което се случва без идеята да печеля.

Разкажете ни малко повече в детайли за Кампиония. Как се стигна до създаването ѝ, какви са методиките на работа, за екипа?

Екипът сме аз и брат ми. Двамата движим всичко. Той като треньор, който е на терена с децата. Аз движа бизнес насочеността. Той по-отдавна от мен навлезе в средите като треньор. Завърши НСА, взе UEFA B лиценз, след това и А лиценз. Започна в школата на Славия, където работи близо 10 години. Впоследствие бе и в ЦСКА 1948 в елитната група до 19 години. В момента се занимава с индивидуални тренировки. Води видео уроци по тактика като представител на най-популярната нидерландска методика в аспект изкуствен интелект. Уроците са дистанционни. Всеки състезател си е на леглото, дивана. Той в момента върши тези неща и помага при организацията на кампове. Той е идеологът на всичко, което се случва като тренировъчен процес.

Събираме си наш национален отбор, защото националните отбори на България, юношеските дори, най-младите са набор 2009. Ние смятаме, че най-добрите трябва да се събират заедно по-отрано. Ще съберем неофициалния национален отбор това лято в Албена.

Аз преди 6-7 години реших да преследвам страстта си. Така или иначе да си футболен агент на 25 години, няма да е толкова сериозно, няма да те приемат и затова като навършиш 30 години е времето и моментът за това. Регистрирах се към БФС. До началото на тази година точно така ставаше – отиваш, регистрираш се, подаваш едно свидетелство за съдимост и си футболен агент. От тази година трябва да се държат изпити към ФИФА. Взех успешно изпита преди 2 седмици и вече съм официално лицензиран агент от ФИФА.

Обявихте началото на летен футболен камп за деца, какво може да кажете за него на аудиторията ни?

Идеята ни е да съберем най-добрите деца от набор 2010 до 2015 заедно и също така да поканим някои от най-добрите треньори в България да работят заедно. Например, един млад българин, който от няколко години е в Англия, работи в академията на Уулвърхемптън. Ще обявим още едно име от Италия, един треньор, който остава в сянката на футболните събития в България. Имаме и треньор по плажен футбол, бивш национален състезател, който ще работи с децата на плажа в насока задни ножици, странични ножици, да не навлизам в повече детайли.

Идеята е да използваме пясъка, защото виждаме как определени отбори на запад имат пясъчни терени на самите бази, защото на изкуствена трева, дори естествена, да се хване едно дете половин час да работи ножици, ще доведе до някакви травми. Събрали сме много интересен екип от треньори, всеки с много тясна насоченост и специализация. Въпросните шест набора ще бъдат заедно, ще имаме теоритични лекции, ще имаме двуразови тренировки. След това ще направим турнир, защото това са най-добрите деца, всеки е лидер в отбора си, мисли си, че е най-добрият, но когато ги съберем заедно, учат заедно и виждат, че изостават от някой свой връстник. За мен това е изключително важно, заедно с това да имаш добър треньор и съотборници.

В България за съжаление през последните години децата са разпръснати в различни клубове. В Сърбия виждаме с Партизан и Цървена звезда. 90% от националният отбор на Хърватия игра е в Динамо Загреб и това е огромен фактор и предпоставка за развитие. Ако едно дете е в пъти по-добро от съотборниците си, няма как да вдигне нивото на останалите си 18-20 съотборници, по-скоро те ще го свалят надолу. Събирайки най-добрите 2-3 от Левски, ЦСКА, Лудогорец накуп, макар и за една седмица, сверяват часовниците си.

Организирате и турнири, какви са най-големите трудности при тази дейност?

Турнири е силно казано. По-скоро приятелски мачове, които успяхме да направим април месец беше по-скоро турне на нашия неофициален национален отбор. Отидохме с 18 деца набор 2010 и 18 деца набор 2011 в Англия. Изиграхме три контролни срещи – с Бирмингам, Уулвърхемптън и Астън Вила. За първи път правим нещо подобно. Беше много трудно, признавам.

Имахме доста перипетии организационно, защото играем срещу титулярите на тези отбори. Да убедим такива отбори, които са от категория 1, защото в Англия има категоризация, за разлика от България. Надявам се някой ден да има и в България подобно нещо, това е и една от идеите на Димитър Бербатов и екипа му. Беше много трудно да ги убедим да играят срещу селекция от никому неизвестни български деца.

Стилиян Петров съдейства за организацията на мачовете с Астън Вила, Адриан Ганчев, който работи в Уулвърхемптън помогна за мачовете с тях. Имахме проблем със самолетните билети, защото отидохме 40 човека група, имахме перипетии с авиокомпании, цените бяха двойни на обявените в сайта. Винаги гледат с недоверие на такава селекция. Имиджът ни не е особено добър. Подценяват ни. Гледат на нас като… ние футболно не сме от третия свят, а по-надолу копаем.

За да организираме нещо такова, са ни необходими 10 пъти повече усилия, отколкото ако се прави примерно от хървати. Хората не ни взимат на сериозно вече и очакват да сме на много ниско ниво, което не е така, особено при ниските възрасти. Победихме Уулвърхемптън, загубихме от Астън Вила, но там нивото е по-високо. Има качествени деца, но е трудно да се работи, да се организират такива събития. Оттук натам се надявам, че ще е по-лесно. Проправихме вече пътечката.

Как се намират талантите?

Селекцията е много важна част. Тънкият момент е, че родителите финансират това начинание. Със сигурност извън радара остават деца, чиито родители не могат да си го позволят. Конкретно за набор 2010 мисля, че това на 80-90% ще е националният отбор на България. Бях изненадан, че толкова качествени деца се записаха. На сайта на Кампиония пускаме статия, описваме какво се случва. Родителите кандидатстват. Имахме 130 записани деца за пътуването до Англия, от които определихме най-добрите 32.

Използваме своите контакти. Говорим с треньори, родители, на които имаме доверие, правят клубове и родители компилация. На база на всички тези кандидатури правим селекцията. Това, че победихме отбори от Висшата лига и Чемпиъншип, показва, че сме се справили. На миналогодишния летен камп най-големият набор бяха набор 2009. 90% от момчетата, които повикахме, станаха проектонационали.

Много е трудно за родителите да издържат един млад футболист – обувки, турнири, екипировки, всички пътувания. Това са много лишения. Родителите на по-малките деца са и техни шофьори. Те чрез нас инвестират в техните деца. Неофициален национален отбор на 10-11-годишни се представи на много високо ниво.

Ако някой от нашите читатели, зрители и слушатели иска да се занимава с това, с което и Вие, как може да го направи?

Като футболен агент ситуацията се промени от началото на годината. След 2015 година ФИФА отмени предишната регистрация, която бе поета от предишните федерации. Ако искам да стана агент до началото на тази година, трябваше само свидетелство за съдимост и една регистрация. Никакъв контрол, никакви изисквания. ФИФА осъзна това и въведе задължително лицензиране. Държи се изпит и след като се вземе успешно, даден човек, може да бъде футболен агент.

Колкото и да е труден изпитът, това е по-лесната част. Трудното е с годините да изградиш контакти, хората да имат доверие в теб и да знаят, че си човек, който държи на думата си и имаш висок морал. Моралът е най-важен, но ФИФА няма как да го тества. Материалът е 600 страници, човек може да научи за няколко месеца. Моралът не се учи. Човек или го има, или го няма. Това са години наред възпитание от родители, среда, училище. Изведнъж на 37 ако решиш да си промениш морала, няма да е толкова лесно, Ако някой е тръгнал по лош път, няма и да иска да го промени.

В тази професия на първо място слагам морала, на второ контактите, които се изграждат години наред и на трето място, задължително е да се вземе лиценз от ФИФА. Иначе можеш да бъдеш санкциониран, както и играчите, ако работят с нелицензиран треньор. Съветвам и родителите да внимават кого избират. Дали го припознават като личност, идеи. Ако някой реши да тръгне по този път, той е много дълъг, много труден. Може би хората си мислят, че парите са много, изкарват се милиони, това са пет-шест от топ агентите в цял свят. В България да си футболен агент е много неблагодарна работа, години наред човек може да не изкара нито стотинка.

Помогнали сте на доста талантливи футболисти. Имате осъществени трансфери в Бенфика, Парма, Пиза и други както и проби във Верона и Болоня. Как се стигна до тях?

Когато започнах, осъзнах, че не навсякъде търсят български играчи. Когато даден клуб, получи предложение да тества даден състезател от България, първоначалната реакция е негативна. Ако българче иска да отиде в Америка или Китай, трябва да е на 18 години, ако иска в Европа, трябва да е на 16. Трябва да спечелят място в конкуренцията на хървати, румънци, словаци, поляци и т.н. Може да си най-добрият в набор 2006 в Левски, обаче в Европа да си на едно средно ниво или да си звездата на националния отбор 2008, но в Европа да има стотици като теб. Процесът е следният – изготвям компилация на даден състезател, първоначална пресявка правят отборите на запад.

Ако бъде първоначално харесан, е викан на проби, гледа се поведение, отношение към съотборници. Не им трябва топ футболист, който мрънка непрекъснато, гледа към земята, не поздравява. Гледат езика на тялото. Футболните качества са едната страна на монетата. Имаме вече много неща, които са свързани с начина на мислене, защото в тренировките ще прекарва час-два на ден, оттам нататък дали ще се храни правилно, дали си ляга рано, как се държи, тези неща могат да станат по-важни от футболните качества.

Момчето, което отиде в Бенфика, замина там без проби. Следяха го известен период от време в България, харесаха и го взеха. Битката беше много силна. Имаше оферти от Манчестър Юнайтед, Ювентус, Интер. За това момче се биеха най-големите клубове в Европа. Радвам се, че със семейството обсъждайки нещата, Калоян Костов и бащата Калин взеха решението да замине в Бенфика, което е най-добрата школа в света. Трябва да сме горди, че има българче, което отиде в Бенфика. На десетилетие се случва да имаме такъв ярък талант. Той беше и отличен ученик. Невероятно умно дете. По някакъв начин може да се избяга от типичния стереотип на българските футболисти. Може да се комбинират и двете. Имаме интелигентни и млади състезатели, които са на световно ниво.

Колко бляскаво е бъдещето на Калоян Костов?

Много. Той две години не искаше да ходи на море, за да се подготви максимално. Първата година беше преди самото заминаване. Отказа да ходи на море, остана в София, за да се готви за Бенфика. Това е много рядко. Това е само пример, който може да ни покаже какво е правило това дете преди да отиде в Бенфика. Демонстрира воля, хранило се е правилно с години, избягвало е изкушенията, улицата. Волята е най-силното човешко качество. Можем да разглеждаме като воля най-малките неща от ежедневието. Имаме воля за начина на хранене, дали да отидем на дискотека, дали да ползваме снус. Един ден това дава резултат. Да откажеш да отидеш на море, е проява на изключително силна воля за едно дете. Освен чисто футболните му умения, невероятен атлет е, тепърва излиза от юношеските формации, предстоят ни преговори с Бенфика за договор. Убеден съм, че ще чуваме все повече за него.

Сред вашите играчи в България са Чунг Нгуен До от Славия, който вече играе редовно в първия отбор, и Стивън Жерард - считан за един от най-големите таланти в школата на Левски. Какво предстои за тях? Кои са най-големите таланти, с които работите? Какво очаквате за тях?

Страхотни момчета са и двамата. Важно е да се подчертае, че нямам договор с тях. Предпочитах до този момент да работя с мъжката дума, тя е много важна за мен. След въведените регулации от ФИФА, агентите са задължени да подписват договор, да го прикачат в платформа, за да има по-голям контрол. Тези две деца са страхотни таланти. Чунг го следя от 4-5 години. Познаваме се със семейството. Страхотни хора. Има също и брат, който е в академията на Славия. Следващите години водещото ще е това да развие физиката си, да отговори на предизвикателствата на мъжкия футбол. Технически е на много високо ниво, чете играта като елитен състезател от Висшата лига. Ако поработи малко повече във фитнеса, ще е на много високо ниво.

Стивън Жерард е изключителен талант в академията на Левски. Трябва да му се даде шанс постепенно и в първия отбор, което трябва да е политика не само на Левски, а на много български клубове. Ясно е, че тези играчи не са готови. Стивън е роден 2008 година. Давам за пример централен защитник 2007 на Хайдук Сплит. Вече има 6 мача този сезон, включително 90 минути в дербито с Динамо Загреб. Левски трябва да мисли как да интегрира Жерард в първия отбор и да го наложат. Ясно е, че няма да е готов, ще прави грешки, ще бърка, но Левски може да изкара много пари от него. За защитника на Хайдук има интерес от Милан и Манчестър Сити, споменават се суми от порядъка на 12 милиона. След като хърватите могат и успяват да развиват играчи, и ние можем. Трябва да даваме време на младите.

Има страшно много талантливи деца. Трябва да работим с младите и да им даваме шанс, ако искаме българският футбол да отлепи. Споменатите двама са само част. В Левски набор 2008 има поне още трима, които могат да бъдат интегрирани в първия състав от догодина. В Славия 2007 има страхотни футболисти.

Не познавам друг агент, който да гледа толкова мачове като мен. На седмица имам по 6-7 мача. Смея да твърдя, че имаме невероятни деца. Клубовете трябва да са по-смели и да ги налагат. Тези деца в началото ще са по-неподготвени от някой африканец, но след една година може да бъде продадено за 1-2-3 милиона. Този африканец е четвърта цедка, след като са избрали най-добрите да речем Байерн Мюнхен, Бенфика, Аякс, следващите са отишли в Полша, Унгария, след това Дубай, Катар, Русия, Казахстан, Китай, при нас идват абсолютно нежелани от никого африкански и бразилски играчи, които взимаме в пиковата им форма и казваме, че са по-добри от нашите 16-годишни. Естествено, че са по-добри, но този 16-годишен може да се развие.

Ето пример, Христо Стоичков. Невъзможно е чужденец, който дойде в България, да вземе „Златната топка“. Ние можем да имаме състезатели, които да станат като Стоичков, Димитър Бербатов. Чужденците, които идват в България са изключително лимитирани, вършат работа за сега, но това са хора, които никога не могат да станат голмайстори на Висшата лига, да спечелят „Златната топка“, те дори не могат да играят в отбор от Висшата лига. Няма как чужденец да е на ниво като на Стоичков, Бербатов, Балъков, Стилиян Петров. Трябва да се вгледаме повече в школите, да знаем, че на 16 не са перфектни и за момента чужденците са по-добри, но в един момент могат да им пораснат бързо криле. Това ще е плюс за националните отбори, ще вдъхнови повече деца, колелото ще се завърти.

Колелото при нас вървеше, но след поколението на Бербатов, Стилиян, Мартин сякаш всичко спря. Нещата съвпаднаха с влизането в БФС на Борислав Михайлов. Горе-долу тогава колелото е спряло да се върти.

Със сигурност сте достатъчно запознат с работата в школите и очевидно въпреки големия брой таланти, който имаме, нишката някъде се къса, кое не е наред при работата с младите играчи в родните клубове?

Много актуална тема относно късането на нишката. Ако вземем пример за тази нишка като ластик, ние започваме да го теглим от 6-годишна възраст. Разликата става все по-голяма. Това не става изведнъж. Започваме да изоставаме още при 6-годишните. Един треньор взима различни лицензи – C, B, A и Pro. Повечето треньори, които работят в детско-юношеския футбол, имат С и В. Учебният материал бе изцяло насочен към подготовка на мъже. Учат те как да работиш с мъже, да играеш 4-4-2, да пресираш. Взимаш го, научил си как да играеш 4-4-2 и взимаш 7-годишните на Славия, които играят Футбол 5 и изведнъж се чудиш какво да правиш.

Сега нещата се промениха. След като Емил Атанасов пое кормилото на треньорската школа, всичко отива в правилна посока. Трябва да подготвим треньорите по-добре. Трябва да се работи с клубовете, да имат собствена методика. Ако няма човек, който да контролира работата на треньорите, създаваме неподготвени състезатели. Не учим състезателите на правилните неща, това се натрупва и става най-видимо на 15-16-годишна възраст. Подготовката на един млад състезател е като учебен материал в училище. Няма как в първи клас да учиш ядрена физика, Васил Левски, във втори за цар Симеон, в трети за хан Аспарух или направо да го прескочиш. Трябва да имаш А, В, С. Трябва да има учебник по футбол или иначе казано методика. Когато има смяна на треньорите, един треньор, поемайки 10-годишните, знае какво са работили на 5 и 6. Гоненето на резултати е голям проблем.

Решенията не са толкова сложни и трудни. Ще отнеме време да заработи всичко това, но аз съм оптимист. Както с брат ми сме си изградили нашата малка планетка Кампиония, смятам, че постепенно и клубвете узряват. Локомотив Пловдив продаде Иван Сулев в Италия. Рискуваха, пуснаха го няколко мача и го продадоха. Влезе за няколко мача по пет минути, с което влезе в скаутските репорти на клубовете от Европа, Светва им лампата, че има такъв състезател, дойдоха и го купиха за 150 000 евро. Така ще влязат свежи пари и футболът ще тръгне нагоре. С чужденци няма как да помогнем на националния отбор, нито да ги продадем за много пари.

Битката за БФС - какво е мнението ви?

Проточва се битката, защото определени хора не искат да пуснат кокала. Смятам, че вече обществото е узряло да направи тази промяна. Ние непряко като общество сме хората, които избираме президента на БФС. Как се избира президент на футболния съюз. 520 клуба бяха на последния Конгрес, на който бях един от кандидатите. Тези 520 клуба се събират и гласуват. Близо половината клубове са общински, тоест кметовете на даден град гласуват. Тежестта на всеки един глас е еднаква. Без значение дали си Левски София, или Вълчедръм имаш един глас. Тук нещата са оплетени с политика, защото кметовете гласуват, а как гласуват – дали им е казано отгоре, или не, това не мога да споделя, но ние избираме кметовете си. И в Първа лига има отбори, които са финансирани от Общините – Берое е такъв клуб, Ботев Враца, Етър. Кметовете финансират тези клубове. Надявам се, че ще сме по-мъдри. Предстоят избори, които ще са местни и се надявам, че хората ще включват в избора си това дали са доволни от управлението на футболния клуб.

Времето на Борислав Михайлов изтече, той е наясно. На следващите избори, остават му 2 години и половина, дали ще е тогава, или преди това, няма да се кандидатира повече. Наясно е, че приключи, той е тотално компрометиран. Никой не иска да работи повече с него. Дори клубовете, които го подкрепяха досега, знаят, че той е бита карта.

На следващите избори срещу Димитър Бербатов ще бъде издигнато ново лице от задкулисието, което подкрепя Борислав Михайлов. Ще издигнат човек, който е „неопетнен“, чист, излъскан образ, който ще се опита да спечели. Този човек няма да е Борислав Михайлов, защото приключи. Съжалявам, че такава легенда стигна от ниво, в което децата по улицата искат да се снимат с него до ниво, в което му се подиграват. Освен някое дете да се пошегува със снимката си с Борислав Михайлов и после да стане обект на подигравки, не виждам какво друго може да стане. Казвам го с огорчение, защото е легенда на българския футбол като футболист.

Като ръководител, както той си пишеше шестици, обществеността му пише слаб 2. То се вижда. Всички квалификации, които започваме, след два-три мача гледаме към следващия цикъл. Много хора, които не са запознати с материята, питат Борислав Михайлов с какво е виновен, че клубовете не налагат българи и купуват чужденци. Той има страшно много какво да направи. Той определя кой е ръководителят на треньорската школа, отговаря за това как се отговарят усилията на БФС в детско-юношеския футбол, в първи състави, могат да се въведат ограничения за брой чужденци. Може да се направи много откъм програма на първенство. Клубовете осъзнаха колко е излишна елитната група от 19 години, че се отказаха да я играят, някои от тях самосиндикално си създадоха дублиращи отбори, къде успешно, къде не, но цари пълен хаос. БФС няма ясна визия как да се случи интеграцията на юношите в първите отбори. Не да се направи някое теренче в някое село, което да усвоим едни пари по европроект и да усвоим половината. Въпросът е това с какво допринася за развитието на футбола.

Има програми на ФИФА, УЕФА, които позволяват да се направят регионални центрове. Зонални национални отбори, децата не тренират с отбора си от понеделник до петък. Събират се за една седмица най-добрите, след това си тренират с отборите. Има го в Северна Македония, Грузия, Франция. Мбапе е правил така. БФС спи. Това са хора, на които не им се занимава.

Не съм сигурен Йордан Лечков, Емил Костадинов кога ходят на работа, какво точно работят. Какво биха работили тези хора, ако не са в БФС? Не знам Борислав Михайлов като какъв се вижда оттук нататък. Той спомена, че щял да ходи да лови риба, явно е натрупал средства, има пари, не знам откъде.

Просто го моля максимално рано да се оттегли. Очакват ни мъчителни две години и половина. Както и да направи, няма да му помогне. Време е да се оттегли. Това е един жест, който може да направи – „Да каже извинявам се, сбърках, много грешки направих, нека следващите опитат, успех“. Може така да изсветли имиджа си, но изцяло да го промени, няма начин.

Какъв съвет бихте дали на младите хора, които искат да се занимават с футбол под някаква форма?

Да не се отказват от мечтите си и да знаят, че е много трудно. Вероятността да се пробие в отбор от западна Европа е под 1%. Дори статистиките показват, че в Бундеслигата, да речем, 0,5% от играчите, които тренират в академии успяват да запишат минути в мъжкия футбол. Статистиката е стряскаща. В България да кажем е 1-2%. В конкуренция са с друго набори, играчи от други държави. Това не трябва да ги отказва.

Моят съвет е да не бягат от трудностите, сами да търсят трудното, да работят допълнително. Ако не дават повече от това, което се изисква в тренировъчния процес няма да станат футболисти. От деца от Аякс 2008 двама-трима ще станат футболисти. Техните отбори всеки набор двама-трима се реализират. Останалите не се реализират, въпреки че са имали най-добрите условия и треньори в света, най-добрите съотборници като конкуренция, динамика, само двама-трима стават футболисти. Ако един футболист иска да отиде на високо ниво, работата в тренировките с отбора са 20-30%.

Кристиано Роналдо мисля, че е набор 85. Ако от работата на тренировки с набор 85 от Спортинг Лисабон е станал на такова ниво, защо няма още 18 като него? Лично скаут на Спортинг ми е споделял как трябва да го извади от фитнеса в 23ч. Тренировките с отбора не са достатъчни, много силна воля, устояване на изкушения, възстановяване.

Относно кариера извън спорта, приветствам, според мен трябва да е програма и на БФС да се дава шанс на млади момчета, които след 18 не стават футболисти – да са агенти, треньори, кондиционни специалисти, журналисти. Това страст, която не изгасва.

Аз съм юноша на Славия, не станах футболист, брат ми също, но си създадохме нещо наше си. Смятам, че има път и извън футбола, процентите са стряскащи, трябва да се реалисти. Учението в нито един етап не трябва да отива на заден план. Необоснован риск. Има примери, че може да се случи това нещо.

Както Калоян Костов в Бенфика, отличник в елитно училище, Чунг Нгуен До юношески национал, играе в мъжете на Славия, учи в Американския колеж в София. Когато искаме и сме отдадени на нещо, можем да намерим начин да комбинираме училището и футбола, родителите не трябва да се притесняват и от това. Ако едно дете е организирано, структуриран е денят му, има силна воля – най-важното качество, както Чунг Нгуен До - ако е разпилян, гледа си ТикТок-а, няма да има време да отиде да доработи във фитнеса, да изяде нещо качествено, ще вземе бърза храна, дюнер. Има как да се комбинират нещата. Това трябва да е и държавна политика. Има как.

Футболен агент: Борислав Михайлов няма да се кандидатира повече за президент на БФС (ВИДЕО)

Български талант влиза в преговори с Бенфика за нов договор

Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!

Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS