Легендата на Челси и Сарагоса и доскорошен национален селекционер на Гърция Густаво Пойет даде обширно интервю за Flashscore, в което разкри интересни подробности около финала за КНК през 1998г., когато с него в състава лондончани се изправиха срещу Щутгарт на Красимир Балъков. Уругвайският специалист, който в момента води лидера в корейската лига Жонбук, оцени високо за пореден път и Радостин Кишишев, с когото работеха за кратко в Брайтън.
- Изправихте се срещу Красимир Балъков във финала за Купата на носителите на купи през 1998 г., когато той беше звезда в Щутгарт. Можете ли да споделите спомените си за това какво беше да имате такъв съперник в центъра на терена, и като цяло, какво помните от този мач срещу него?
- Мога да ви кажа, че всичко се въртеше около него. Не познавах много играчи на Щутгарт. Не знаех много от имената, но него го познавахме. И си спомням, че имаше отличен шанс да отбележи. Мисля, че беше добро спасяване от Де Гой, но ние бяхме наясно с качествата му. Бяхме отбор, който не беше зрелищен, силата му беше именно в това, че всеки играч знаеше ролята си. Защото в този финал хората си спомнят за Джанфранко Дзола, Джанлука Виали, Роберто Ди Матео, Дан Петреску, Дийн Уайт… но в нашата защита беше Стивън Кларк, който днес е треньор на Шотландия, Франк Льобьоф - световен шампион, Майкъл Дюбъри – защитник, голям човек, който напусна клуба след този сезон, и Дани Гранвил, защото левите ни бекове бяха контузени.Така че не бяхме в най-силния си наличен състав, но тези четирима защитници знаеха ролята си. А една от тях беше: ‘Където и да е той (б.р. Балъков), този специален играч, трябва да сте наясно и да го затворите. Не му давайте да играе.’ Така че ние изиграхме мача с мисълта да го неутрализираме. Мисля, че понякога съдбата просто си казва думата. Не мисля, че бяхме по-добри. Това беше типичен мач с резултат 1:0. Който вкара гола, печели. Така че нямаше голяма разлика между двата отбора.“
- А какво ще кажете за Радостин Кишишев, който ви е и приятел извън терена…?
- Киши е номер едно, той е върхът! Най-доброто от нашето сътрудничество беше, когато го повиках да се върне и да ми помогне в Брайтън. Беше невероятен. Дойде, разбра ситуацията, прие възможността с отворени обятия. Играехме срещу Чарлтън, като гости, и аз ги бях анализирал. Знаех, че системата им беше 4-4-2; наричахме я 'квадрат'. Ако успеем да запазим нашата система, в която добре владеем топката, ще можем да атакуваме през центъра, без да отиваме по фланговете. Окей? Така че ние играехме с четирима в защита, четирима в диамант в средата и двама нападатели. А в дъното на диаманта, на позицията шестица, беше Киш. Той беше ключова фигура в тази система. А те имаха двама нападатели отпред — единият беше малко по-тромав, а другият — най-едрият и най-ниският нападател в Англия. „Казахме си: ‘Окей, ще разиграваме топката между двамата централни защитници, а те ще се опитват да покриват Кишишев и ще сменят позиции, и ще сменят…’ И те бягаха, буквално за удоволствие. А ние си подаваме, а те тичат, докато големият не спре да тича, и тогава подаваме на Кишишев, и той започваше атаката. Правихме го… не знам колко пъти, до такава степен, че ми стана неудобно като треньор, защото просто си подавахме назад без да напредваме. Но чакахме един от двамата да спре, и тогава атакувахме през центъра. Ако не греша, победихме с 4:0. Това е един от мачовете, които се помнят най-много в историята на Брайтън. Беше зрелищен ден, а Киш беше важна част от него. Създадохме тази връзка извън футбола. И не говоря, че сме излизали на вечеря или на по бира. Не, не сме. Но знаехме, че в играта аз съм треньор, а той — играч, но в автобуса, в съблекалнята, ние бяхме просто нормални хора. А с Киши, който е изключителен човек, е много лесно да имаш такава комуникация.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
