В България Олимпийските игри в Нагано от 1998 г. ще останат в спомените ни с първия и до момента единствен златен медал на страната ни на Зимни Олимпийски игри. В индивидуалния старт на 15 километра в биатлона Екатерина Дафовска е над всички и печели златния медал, докато Павлина Филипова остава на едно стъпало от почетната стълбичка, завършвайки с четвърто време.
За останалия свят, обаче, тези Олимпийски игри ще останат запомнени с едно от най-ужасяващите падания в историята на алпийските ски. Всички знаят, че в дисциплината спускане скоростите често варират между 100 и 140 километра в час и именно затова тази дисциплина е толкова вълнуваща, но в същото време и опасна.
Преди началото на Игрите в японския град, организаторите се притесняват, че пистата за спускане в Нагано е твърде опасна, като визират най-вече участъка между 6-а и 7-а врата, където при навлизане с висока скорост, се рискува загуба на управлението на ските и излитане от пистата.
Денят е петък, 13 февруари, 1998 г. На фона на слънчевото време стартира спускането при мъжете от олимпийската програма. С №3 в стартовия лист е французинът Жан-Люк Кретие. В участъка между 6-а и 7-а врата той буквално се изправя и губи всякаква аеродинамика, за да успее да премине невредим през опасния участък. След това той отново заема стандартната позиция и слиза до финала за време 1:50.11 минути, което в крайна сметка остава неподобрено от останалите спускачи.
След него в стартовата къщичка е спечелилият Големия кристален глобус в Световната купа през този сезон Херман Майер. Херминатора, както е познат австриеца по целия свят, типично за себе си, тръгва ва банк още от първата врата.
Историкът Дейвид Валечински, който се занимава с история на Олимпийските игри споделя: „Предпазливост не беше дума в речника на Майер“, като така само потвъждава беразсъдния стил на каране на австриеца.
В опасния участък той дори не прави най-малък знак, че ще намали скоростта, а влиза с мръсна газ. Последвалите събития са едни от най-стряскащите в историята на олимпийските игри. Майер губи контрол над ските и излита от пистата с над 110 км/ч. Той буквално лети във въздуха, като след това са строполява на земата и продължава да се търкаля, като разбива двете предпазни огради така, както топка за боулинг събаря кеглите. Всички хора на пистата и пред телевизорите ахват, тъй като спускането е спорт, където тежките контузии и дори смъртните случаи не са нещо невиждано.
За радост на всички, секунди след като спира полета и търкалянето си, Майер се размърдва в снега и за изненада на целия свят става на крака и започва да размахва показалеца си в знак, че е добре. Дясното му рамо и лявото му коляно са доста натъртени, но на фона на зловещата катастрофа, това изглежда като нищо за скиорът, който след този ден получава прякора Херминатора.
Историята обаче не свършва тук. Майер не просто оцелява, а и се завръща по-силен от всякога. Само три дни след падането на спускането, той стартира в Супер Г, където е недостижим и печели олимпийската титла. След още три дни е гигантският слалом, който също е сред коронните дисциплини на раденият през 1972 г. в Алтенмаркт алпиец.
В по-късен етап от кариерата си Майер печели още два олимпийски медала, като на Игрите в Торино през 2006 г. той взима сребро в Супер Г и бронз в гигантския слалом. Игрите в Нагано обаче си остават най-незабравимия момент на тази легенда на алпийските ски, който оцелява там, където мнозина други биха намерили края си и се вдига, за да стигне до крайната си цел – олимпийска титла.
Новините на Dsport и във Facebook, Viber, YouTube, TikTok и Instagram!
Мобилният Аpp на Dsport вече е тук - изтеглете за Android и iOS
