Хлапето слиза от сцената

22 Авг | 11:01

instagram.com/fernandotorres

Датата 23 август ще бъде емблематична в кариерата на Фернандо Торес. В петък испанецът ще изиграе последния мач в своята кариера. Неговият Саган Тосу се изправя срещу Висел Кобе на Давид Вия и Андрес Иниеста в мач от японското първенство. Преди срещата нападателят каза: “Искаше ми се да намеря запомнящ се миг, в който да се оттегля от футбола, а да имам възможността да го направя редом до моите сънародници (Иниеста и Вия) ще бъде перфектно.”

По този повод решихме да проследим и другите запомнящи се мигове от кариерата на този велик футболист.

Фернандо Торес е роден на 20 март 1984г. в гр. Фуенлабрада, който се намира в покрайнините на Мадрид. Макар повечето местни да са фенове на Реал Мадрид, Торес подкрепя Атлетико от дете, защото е любимият клуб на дядо му. Торес за първи път докосва футболната топка когато е на 5г. и не след дълго започва да тренира в школата Прак 84. Първоначално изявите му са на позиция вратар, където играе и брат му, но след 7-годишна възраст се мести в преден план и заиграва като нападател. Моменталният резултат го превръща в местна сензация и му осигурява трансфер в академията на Райо 13.

Торес не спира да вкарва и в Райо, където отбелязва 55 попадения за един сезон и привлича вниманието на любимия си Атлетико, който му предлага пробен период в клуба. Скаутите на Атлетико остават впечатлени от напредъка му и скоро му предлагат договор, който приема през 1999г.

Не му отнема много време, за да пробие в мъжкия отбор и дори да се окичи с капитанската лента. Головете му донасят тази чест, когато е на 19г., което го прави най-младият капитан в историята на клуба. Тогава се сдобива и с патентования си псевдоним “Ел Ниньо” или преведено буквално “Хлапето”, прякор, който по-късно разкрива, че не му е толкова приятен. Головете на испанеца привличат вниманието на английските отбори, а Ливърпул се подсилва с услугите му за рекордните за клуба по това време 20 млн. паунда. След 91 гола в 244 мача за Атлетико, голаджията отпътува към Острова.

Отличните му изяви не спират и се превръща в първия играч, след Роби Фаулър, с над 20 гола в един сезон. По-късно циментира статута си на “Анфийлд”, като се превръща в играча, най-бързо стигнал до 50 гола за клуба. Докато е в Ливърпул той се жени за приятелката си, с която е от 2001г. Олая Домингес Листе през 2009г. Със съпругата си имат две деца, дъщеря на име Нора и син на име Лео. По това време пише и автобиографията си “Ел Ниньо – Моята история”. Липсата на трофеи в клуба обаче не го задоволяват, а Роман Абрамович разполага със средства, които да го изкушат.

Торес сменя клубната си принадлежност като преминава в лондонския Челси, където увеличава заплатата си. Трансферът е на стойност 50 млн. паунда, което е рекорд не само за английския футбол, но тази сума също го превръща и в най-скъпия испански футболист за времето. Преминаването му на „Стамфорд Бридж“ не е прието никак добре от феновете на Ливърпу.

Мачовете му за Челси не са впечатляващи. Формата му не изглежда обнадеждаваща, като не успява да надхвърли границата от 10 попадения в един сезон. Челси е клубът, който го запознава с трофеите. Със „сините“ той печели Купата на Англия, Шампионската лига и допринася за спечелването на Лига Европа. След преценка, че не той е виновникът за тези успехи бива отдаден под наем в Милан.

Докато още е в Челси той дава интервю пред клубния сайт, в което разкрива повече около своя прякор. ”Викаха ми хлапето, защото не ми знаеха името и никой не знаеше какъв съм”, разкрива нападателят. “Не е лесно да си капитан на 19г., а около теб да са футболисти като Деметрио Албертини и Серхи Бархуан. Аз носех лентата, но се учех от тях. В Челси не се чувствам като лидер, а по скоро пример, който хората да следват.”, скромничи деветката на тима.

Пълният кръг за испанеца логично се състои от завръщане в родината и конкретно в любимия му клуб Атлетико Мадрид. Фактът, че на повторното си представяне пред феновете събира 45 000 зрители на “Висенте Калдерон” говори сам по себе си. След второто място в Шампионската лига през сезон 2015-2016, при загубата от градския съперник, Торес е решен да спечели трофей с любимия си отбор. Това става факт, когато “дюшекчиите” триумфират в Лига Европа през сезон 2017/2018, а той взима участие във финала, като една от смените на Диего Симеоне. През 2018г. любимецът на Атлетико Мадрид обяви, че ще довърши кариерата си в Япония в отбора на Саган Тосу, а по-рано това лято оповести, че е време да окачи бутонките.

С “Ла Фурия” Торес печели всичко. Става европейски шампион два пъти – през 2008г. и 2012г. като бележи и в двата финала, а през 2010г. става и световен шампион. Отчита се общо с 38 попадения в 110 срещи за родината си.

Извън терена Торес живее момчешки живот. В автобиографията си разкрива, че е голям почитател на гозбите, които прави бабата на съпругата му, особено рецептата за пъдпъдък. Неразделна част от репертоара му са технологиите, които държи под ръка. Обича да прекарва свободното си време като гледа любимите си сериали като “Изгубени” и “Бягство от затвора” или слуша любимите си рок и метъл групи. Измежду тях са британските Битълс, Касейбиън, Оейзис и любимата си песен “Жълтата подводница”. Той е напълно отдаден на музиката, като дори участва в музикален клип на испанската поп-рок банда “Ел Канто дел Локо”(Песента на лудия), чийто вокалист е добрият му приятел Дани Мартин. Ако остане още време прекарва част от него пред любимия си Плейстейшън, където се изолира от реалния свят и попада в този на игрите. Той е направил специална геймърска стая в дома си с три плейстейшъна, оценена на 35 000 паунда. Едни от любимите му игри са GTA, Halo и разбира се футболната PES. Както повечето футболисти, Торес също се е татуирал няколко пъти. Една от татуировките му изобразява типичната за него деветка, която виждаме на гърба му всеки път щом стъпи на терена. Той има татус и с неговото име, изписано на елфския език “тенгвар”. С нея той показва страстта си към книгите на британския писател Джон Р. Р. Толкийн и специално към филмовта трилогия на Питър Джаксън “Властелинът на пръстените”.

Със сплотено и силно семейство и поредица от всевъзможни интереси, по всичко вероятно Фернандо Торес ще се наслади на идните години извън терена.

35-годишният реализатор говори преди последния си мач. Той разтълкува кариерата си с думите “Някои футболисти мислят само за трофеи. Аз също съм го правил в миналото, искаше ми се да печеля възможно най-много отличия. Но сега, към края на кариерата си, мога да погледна назад и да видя, че най-големият ми трофей е уважението на хората.”